Дуранкев Боян : другие произведения.

Третата световна война

Самиздат: [Регистрация] [Найти] [Рейтинги] [Обсуждения] [Новинки] [Обзоры] [Помощь|Техвопросы]
Ссылки:
Школа кожевенного мастерства: сумки, ремни своими руками
Оценка: 6.00*3  Ваша оценка:

УНИ­ВЕР­СИ­ТЕТ ЗА НА­ЦИ­ОНАЛ­НО И СВЕ­ТОВ­НО СТО­ПАН­С­Т­ВО

  
  
  
  
  

доц. д-р Бо­ян Ду­ран­кев

НА­ЧА­ЛО­ТО И КРА­ЯТ

НА ТРЕ­ТА­ТА

СВЕ­ТОВ­НА ВОЙ­НА

  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  

УНИ­ВЕР­СИ­ТЕТ­С­КО ИЗ­ДА­ТЕЛ­С­Т­ВО "СТО­ПАН­С­Т­ВО"

Со­фи­я,1996

  
  
   На г-н Ал Гор - пър­ви­ят
от по­бе­ди­те­ли­те,
кой­то раз­б­ра и ос­мис­ли
бъ­де­ще­то на све­та.
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
   Џ БОЯН ЛЮБОМИРОВ ДУРАНКЕВ
   c\o Jusautor, Sofia, 1996
  
   0x08 graphic
   СЪД­Ъ­Р­ЖА­НИЕ
   МИРНА ИНТРОДУКЦИЯ КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
  
   МИР­НА ИН­Т­РОД­У­К­ЦИЯ КЪМ ЧИ­ТА­ТЕ­ЛЯ
   В днеш­но­то нес­по­кой­но и не­си­гур­но вре­ме ед­ва ли е не­об­хо­ди­мо да се пред­с­та­вя на ма­со­ва­та ауди­то­рия още ед­на кни­га с до­ня­къ­де из­нер­вя­що заг­ла­вие. Но за­да­ча­та на по­до­бен род че­ти­во е не да об­ре­ме­ни още по­ве­че граж­да­ни­на, а да об­лек­чи не­го­во­то мис­ле­не в по­со­ка към ед­но по-яс­но виж­да­не за све­та и за про­ме­ни­те, ко­ито нас­тъп­ват в не­го. Ако поз­на­ва­ме доб­ре ми­на­ло­то и нас­то­яще­то, бъ­де­ще­то ви­на­ги е по-си­гур­но.
   По­ве­че­то от по­мес­те­ни­те раз­съж­де­ния от­час­ти ве­че са би­ли пуб­ли­ку­ва­ни в бъл­гар­с­кия пе­чат, сблъс­к­ва­ли са се от­к­ри­то с ал­тер­на­тив­ни виж­да­ния на на­уч­ни кон­фе­рен­ции или са на­ми­ра­ли съг­ла­сие сред уче­ни­те. На пръв пог­лед те се от­на­сят до ед­на чис­то фи­ло­соф­с­ка или ико­но­ми­чес­ка те­ма­ти­ка, но ед­но по-за­дъл­бо­че­но вглеж­да­не ще от­к­рие на­ме­са­та на мно­го кло­но­ве на об­щес­т­ве­ни­те на­уки.
   Как­ва е крайна­та цел на ав­то­ра?
   Тя е ед­на и ка­те­го­рич­на - да обя­ви "война" на кон­вен­ци­онал­ни­те виж­да­ния и на би­ту­ва­щи­те в ма­со­во­то съз­на­ние ми­то­ве. Ако кни­га­та спо­мог­не на чи­та­те­ли­те да на­ме­рят от­го­вор на сво­ите въп­ро­си, цел­та е пос­тиг­на­та. Но ако тя пре­диз­ви­ка но­ви въп­ро­си или въз­ра­же­ния, цел­та ще бъ­де двой­но пос­тиг­на­та.
   Ав­то­рът с удо­вол­с­т­вие ще от­го­во­ри на въз­ник­на­ли­те у все­ки лю­боз­на­те­лен чи­та­тел въп­ро­си, за да мо­же и той да тър­си сво­ите по-точ­ни фор­му­ли­ров­ки.
  
  
   Въп­ро­си­те и от­зи­ви­те из­п­ра­щай­те на ад­рес:
   1710 Со­фия 100, ПК 203
   доц. д-р Бо­ян Ду­ран­кев
  
  
  
   Пъ­р­во дейс­т­вие
   НА­ЧА­ЛО­ТО И КРА­ЯТ
НА ТРЕ­ТА­ТА СВЕ­ТОВ­НА ВОЙ­НА
   Из­хо­ден пункт за съв­ре­мен­на­та ико­но­ми­чес­ка на­ука е те­за­та, че нуж­ди­те, пот­реб­нос­ти­те и же­ла­ни­ята на хо­ра­та са на­рас­т­ва­щи, а сред­с­т­ва­та за тях­но­то за­до­во­ля­ва­не - ог­ра­ни­че­ни. По та­зи при­чи­на и от­дел­ни­те лич­нос­ти, и ко­лек­ти­ви­те чер­та­ят пла­но­ве за все по-пъл­но (соб­с­т­ве­но!) за­до­во­ля­ва­не на обек­тив­ни­те и су­бек­тив­ни­те си нуж­ди, пот­реб­нос­ти и же­ла­ния.
   Пъ­ти­ща­та за пос­ти­га­не на бла­го­по­лу­чи­ето са ня­кол­ко. Пър­ви­ят, кла­си­чес­ки­ят, е чрез соб­с­т­ве­но про­из­вод­с­т­во на не­об­хо­ди­ми­те бла­га - пред­ме­ти и ус­лу­ги. Вто­ри­ят, по-мо­дер­ни­ят, е свър­зан с раз­мя­на­та на ед­ни бла­га (соб­с­т­ве­но про­из­вод­с­т­во) с дру­ги (чуж­до про­из­вод­с­т­во). Тре­ти­ят е про­си­ята (кол­ко­то и гру­бо да зву­чи) на не­об­хо­ди­ми бла­га от друг соб­с­т­ве­ник. Мо­дер­но­то на­име­но­ва­ние на по­до­бен акт е спон­сор­с­т­во. Той съ­що е раз­п­рос­т­ра­нен и за­ко­нен. Чет­вър­ти­ят на­чин е свър­зан с от­не­ма­не­то на не­об­хо­ди­ми бла­га от дейс­т­ви­тел­ния им соб­с­т­ве­ник или чрез краж­ба, или чрез на­си­лие.
   В слу­чая ни ин­те­ре­су­ват пре­дим­но тен­ден­ци­ите, ко­ито за­ся­гат чет­вър­тия на­чин и съв­ре­мен­ни­те им из­ме­ре­ния.
   1. Ста­ри­те из­пи­та­ни ме­то­ди - то­яга­та и пуш­ка­та
   Още в на­ча­ло­то на чо­веш­ко­то съ­щес­т­ву­ва­не, в епо­ха­та на тъй на­ре­че­ни­те "тъм­ни ве­ко­ве", вър­ху пла­не­та­та Зе­мя та­зи те­за на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука на­ми­ра сво­ята ре­али­за­ция. Из­ве-
с­т­ни са и на­чи­ни­те за то­ва. Ос­но­вен е бил спо­со­бът на соб­с­т­ве­но­то про­из­вод­с­т­во. То­ва оба­че не е пре­че­ло на ди­ва­ка да раз­ма­ха бу­хал­ка­та над гла­ва­та на при­те­жа­те­ля на це­нен пред­мет или на ху­ба­ва же­на. Раз­мя­на­та и про­си­ята са би­ли аб­со­лют­ни из­к­лю­че­ния (Дар­вин, Пор­ш­нев и др.). И все пак "войни­те" са за­вър­ш­ва­ли с жер­т­ви, ко­ито поч­ти ни­ко­га не над­х­вър­лят дву­циф­ре­но чис­ло.
   С раз­ви­ти­ето на чо­веш­ка­та ци­ви­ли­за­ция - осо­бе­но през и по вре­ме на из­ти­ча­що­то хи­ля­до­ле­тие - чув­с­т­ви­тел­но на­рас­т­ват въз­мож­нос­ти­те на про­из­вод­с­т­во­то. Съ­щев­ре­мен­но - поч­ти до сре­да­та на ХVIII в. - на­се­ле­ни­ето за­паз­ва ста­ци­онар­ни­те си раз­ме­ри. Об­що взе­то, ин­ди­ви­ду­ал­но­то за­до­во­ля­ва­не на пот­реб­нос­ти­те бе­ле­жи въз­ход.
   Ако ня­кой от­не­ма не­що от ня­ко­го, за да жи­вее той по-доб­ре, то­ва ста­ва на ба­за­та на съ­щес­т­ву­ва­ща­та соб­с­т­ве­ност: гос­по­да­рят на­сил­ва ро­ба; фе­ода­лът - кре­пос­т­ния; мъ­жът - же­на­та в се­мейс­т­во­то, и т.н. Пря­ко­то на­си­лие с цел прис­во­ява­не е не­що ти­пич­но за те­зи го­ди­ни и по­ра­ди то­ва по­лу­ча­ва иде­оло­ги­чес­ка (чрез ре­ли­ги­ята и кул­ту­ра­та) и чес­то юри­ди­чес­ка зак­ри­ла. При­ла­гат се, ка­за­но на съв­ре­ме­нен език, мо­де­лът на рав­но­вес­но­то раз­ви­тие и прин­ци­път на спо­ра­зу­ме­ни­ето и до­го­во­ра.
   Ко­га­то вът­реш­но­то нап­ре­же­ние - в рам­ки­те на дър­жа­ва­та или об­щ­нос­т­та - ста­не не­по­но­си­мо, "ко­рек­тор" на ста­тук­во­то обик­но­ве­но е ре­во­лю­ци­ята. През 1775 г. за­поч­ва война­та за не­за­ви­си­мост на Аме­ри­ка, мал­ко по-къс­но - през 1789 г., тъл­па­та щур­му­ва Бас­ти­ли­ята и по то­зи на­чин по­ла­га на­ча­ло­то на Френ­с­ка­та ре­во­лю­ция. Же­ни­те - обе­ди­не­ни - пре­тен­ди­рат за ра­вен­с­т­во, ре­ли­ги­ите и уче­ни­ята - за рав­ноп­ра­вие.
   На­рас­на­ла­та си­ла на ко­му­ни­ка­ци­ите оба­че съз­да­ва по­тен­ци­ал­на­та въз­мож­ност за обе­ди­ня­ва­не на все по-го­ле­ми ма­си­ви от на­се­ле­ни­ето сре­щу дру­ги ма­си­ви. На­ро­ди - са­ми или обе­ди­не­ни - зас­та­ват сре­щу дру­ги на­ро­ди. Ос­вен сло­вес­ни бит­ки раз­ви­ти­ето на на­па­да­тел­на­та и от­б­ра­ни­тел­на­та тех­ни­ка поз­во­ля­ва же­ла­но­то да бъ­де спе­че­ле­но и с пря­ко - външ­но - на­си­лие. Да­же кръс­то­нос­ни­те по­хо­ди след 1096 г. ос­вен идей­на ук­ра­са съ­дър­жат дъл­бо­ки мер­кан­тил­ни под­бу­ди. Още по-яр­ко из­пък­ва же­ла­ни­ето за прис­во­ява­не на но­ви бла­га по вре­ме­то на мон­гол­с­ко­то на­шес­т­вие в Из­точ­на Ев­ро­па (1237-1242), Сто­го­диш­на­та вой­на във Фран­ция (1337-1453), по­хо­ди­те на Ти­мур в ог­ром­на част от Азия и Ев­ро­па (1381-1405), Три­де­сет­го­диш­на­та вой­на в Цен­т­рал­на Ев­ро­па (1618-1648), Крим­с­ка­та вой­на (1854-1857), Тайпин­с­ко­то въс­та­ние (1851-1865), Война­та на Тройния съ­юз (Ар­жен­ти­на, Бра­зи­лия и Уруг­вай), уни­що­жи­ла ця­ло­то въз­рас­т­но мъж­ко на­се­ле­ние на Па­раг­вай (1864-1870). На­ро­ди прис­во­яват от дру­ги на­ро­ди или ка­то ги уни­що­жа­ват, или ка­то ги ко­ло­ни­зи­рат. Рез­ки­те по­ли­ти­чес­ки про­ме­ни в Бъл­га­рия през по­ве­че от три­на­де­сет­те ве­ка ис­то­рия са сви­де­тел­с­т­во за най-гру­ба­та ре­али­за­ция на ос­нов­на­та те­за на ико­но­мик­са.
   След за­во­юва­не­то на но­ви­те те­ри­то­рии при­шъл­ци­те са на­ла­га­ли сво­ята власт ин­ди­рек­т­но - чрез пра­во, идеи, ре­ли­гия, кул­ту­ра и т.н.
   Ос­нов­ни­те бла­га, прис­во­ява­ни по оне­зи вре­ме­на, са би­ли сел-
­с­кос­то­пан­с­ки­те про­дук­ти. С удив­ле­ние се е гле­да­ло на про­миш­ле­ни­те из­де­лия, ко­ито, ма­кар и прис­во­ени, най-чес­то са под­ле­жа­ли на уни­що­же­ние. На­сил­ни­ци­те - нег­ра­мот­ни се­ля­ни - прос­то не са зна­ели как да си слу­жат с тях.
   Не­ка да под­чер­та­ем: в по­ве­че­то слу­чаи ста­ва ду­ма за на­па­де­ния на на­ци­онал­ни ма­си­ви от хо­ра над дру­ги на­ци­онал­ни ма­си­ви от хо­ра.
   След края на ХVIII в. све­тов­но­то раз­ви­тие по­ема по нов път. Бур­но­то раз­ви­тие на про­миш­ле­нос­т­та съз­да­ва въз­мож­нос­ти за ряз­ко на­рас­т­ва­не на чис­ле­нос­т­та на граж­да­ни­те на све­та и за бър­зо уве­ли­ча­ва­не на сред­на­та про­дъл­жи­тел­ност на жи­во­та. На­ис­ти­на Биб­ли­ята при­зо­ва­ва­ хо­ра­та да се пло­дят и мно­жат. Мар­тин Лу­тер вяр­ва­ше, че тях­но­то раз­м­но­жа­ва­не не мо­же да бъ­де пре­ка­ле­но, по­не­же Гос­под ви­на­ги ще се гри­жи за тях. Но "те­ори­ята" е ед­но, а прак­ти­ка­та - дру­го.
   Как­то ве­че бе спо­ме­на­то, Зе­мя­та не е без­к­райна. Тя не мо­же да е тол­ко­ва ог­ром­на и пло­до­ви­та, че да при­ютя­ва и из­х­ран­ва на­рас­т­ва­що­то без край на­се­ле­ние (от­но­во от ико­но­мик­са!).
   От древ­ни вре­ме­на до на­ча­ло­то на ми­на­лия век чис­ле­нос­т­та на све­тов­но­то на­ро­до­на­се­ле­ние се е ко­ле­ба­ела око­ло не­кол­кос­то­тин ми­ли­она ду­ши - или бав­но на­рас­т­вайки, или вре­мен­но на­ма­ля­вайки. Спо­ред дан­ни на де­мог­ра­фи­те за пос­лед­ни­те 10 000 го­ди­ни еже­год­ни­ят при­раст на на­се­ле­ни­ето на све­та е бил по-ма­лък от 0,1 %. За то­ва бав­но на­рас­т­ва­не е доп­ри­на­ся­ло и "ес­тес­т­ве­но­то ре­гу­ли­ра­не", при ко­ето при­ро­да­та се е на­мес­ва­ла. Та­ка нап­ри­мер са­мо през 1347-1351 г. епи­де­ми­ята от чу­ма, за­сег­на­ла Ев­ро­па, взе­ма око­ло 75 ми­ли­она жер­т­ви - 1/3 от на­се­ле­ни­ето на кон­ти­нен­та.
  
  
   Рез­ки­ят ръст на на­ро­до­на­се­ле­ни­ето, за­поч­нал през ХVII сто­ле­тие, в на­ше вре­ме се е пре­вър­нал в де­мог­раф­с­ки взрив. За то­ва сви­де­тел­с­т­ват след­ни­те дан­ни:
  
   1830 г.
   1 млрд.
   1890 г.
   1,8 млрд.
   1930 г.
   2 млрд.
   1960 г.
   3 млрд.
   1975 г.
   4 млрд.
   1980 г.
   4,5 млрд.
   1990 г.
   5,3 млрд.
   1992 г.
   5,5 млрд.
   2000 г.
   6,2 млрд. (по соб­с­т­ве­на прог­но­за)
   2025 г.
   8,5 млрд. (по соб­с­т­ве­на прог­но­за)
   2050 г.
   10 млрд. (по соб­с­т­ве­на прог­но­за)
  
   На­рас­т­ва­не­то на на­се­ле­ни­ето оба­че не е би­ло съп­ро­во­де­но с ана­ло­ги­чен ръст на про­дук­ци­ята (не ста­ва ду­ма за арит­ме­тич­но срав­не­ние: ръст на на­се­ле­ни­ето - ръст на про­дук­ци­ята), не­об­хо­ди­ма за за­до­во­ля­ва­не на нуж­ди­те, пот­реб­нос­ти­те и же­ла­ни­ята на всич­ки (ах, то­зи Мал­тус!).
   Що се от­на­ся до от­но­ше­ни­ята вът­ре в на­ци­онал­ни­те гра­ни­ци, по­тис­ни­чес­т­во­то и на­си­ли­ето при­до­би­ват все "по-из­тън­че­ни" фор­ми (то­ва не от­ри­ча усъ­вър­шен­с­т­ва­не­то и на "гру­би­те" ме­то­ди). Пра­во­то на сил­ния се прев­ръ­ща в пра­во на бол­шин­с­т­во­то (не би­ва да се заб­ра­вят ло­биз­мът и мо­гъ­щес­т­во­то на па­ри­те) в ус­ло­ви­ята на пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ция и па­зар­на­та ико­но­ми­ка. По то­зи на­чин пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ция се прев­ръ­ща в за­ко­но­во на­си­лие на влас­ти­ма­щи­те над влас­т­ня­ма­щи­те (Хе­гел, Кант, Маркс), ко­ето не мо­же да бъ­де ели­ми­ни­ра­но при та­ка­ва фор­ма на ор­га­ни­за­ция на об­щес­т­во­то. На то­зи етап то не е доз­ря­ло и не мо­же (имен­но по­ра­ди ин­те­ре­си­те) да дос­тиг­не до кон­сен­сус.
   Вът­реш­ни­те фор­ми на на­си­лие обик­но­ве­но ос­та­ват "скри­ти" за граж­да­ни­те (за раз­ли­ка от пре­ди) - влас­ти­ма­щи­те вла­де­ят и ме­ди­ите. Са­мо по вре­ме на реп­ре­си­ите на Ста­лин през 1929-1953 г. в СССР око­ло 21,5 ми­ли­она ду­ши на­ми­рат смър­т­та си, но кол­ко съ­вет­с­ки граж­да­ни на­уча­ват за тях?
   Ор­га­ни­зи­ра­не­то на все по-го­ле­ми ма­си­ви от хо­ра, уве­ли­ча­ва­не­то на въз­мож­нос­ти­те за ко­му­ни­ка­ция и най-ве­че на­ис­ти­на бур­но­то раз­ви­тие на на­уч­но-тех­ни­чес­кия прог­рес до­ве­до­ха до с ни­що нес­рав­ни­мо на­рас­т­ва­не на въ­оръ­же­ни­ята - и за от­б­ра­на, но и за на­па­де­ние. Пуш­ка­та за­ме­ни то­яга­та, ар­ти­ле­ри­ята - ка­мъ­ни­те, во­ен­ни­ят - ри­ца­ря. Стре­ме­жът към сел­с­кос­то­пан­с­ки про­дук­ти отс­тъ­пи на стре­ме­жа към ин­дус­т­ри­ал­ни из­де­лия.
   Мо­дер­ни­те за на­ча­ло­то на ве­ка вой­ни ве­че де­мон­с­т­ри­рат в рам­ки­те на кон­ти­нен­ти или в рам­ки­те на ед­на го­ля­ма част от све­та (но ни­ко­га в це­лия свят) мощ­та на но­ви­те оръ­жия. Пър­ва­та све­тов­на вой­на (1914-1918) ще ос­та­не в ис­то­ри­ята ка­то най-страш­на­та и най-смър­то­нос­на­та. Вто­ра­та све­тов­на вой­на (1939-1945) е още по-об­х­ват­на и бру­тал­на, ма­кар и по-ма­ло­чис­ле­на от глед­на точ­ка на жер­т­ви­те. Ма­ши­на­та на прог­ре­са оба­че не спи­ра до­тук - са­мо две атом­ни бом­би - на 6 ав­густ 1945 г. над Хи­ро­ши­ма и два дни по-къс­но над На­га­са­ки - взе­мат 200 000 жер­т­ви. Жер­т­ви­те на на­си­ли­ето - от на­ча­ло­то на ве­ка до днес - са ве­че над 100 ми­ли­она.
   След 50-те го­ди­ни на на­шия век в све­та за пръв път се офор­мят две гло­бал­ни си­ли, об­к­ръ­же­ни със са­те­ли­ти. То­ва са два свя­та, ко­ито фун­к­ци­они­рат на раз­ли­чен прин­цип и се стре­мят към раз­лич­ни це­ли, но преп­ле­те­ни в бор­ба­та за све­тов­но гос­под­с­т­во. Еди­ни­ят свят, "за­пад­ни­ят", за­ла­га на ед­но, дру­ги­ят - "из­точ­ни­ят", на дру­го. Из­п­ра­вят се един сре­щу друг: све­тът на ед­ри­те кор­по­ра­ции сре­щу све­та на един­с­т­ве­на­та ор­га­ни­за­ция; раз­но­об­ра­зи­ето сре­щу уни­фи­ка­ци­ята; ин­ди­ви­ду­ал­на­та сво­бо­да сре­щу ко­лек­тив­на­та сво­бо­да; кра­си­ви­те иде­оло­ге­ми сре­щу дру­ги кра­си­ви иде­оло­ге­ми и т.н.
   За кра­тък ис­то­ри­чес­ки пе­ри­од две­те "ар­ми­и", из­п­ра­ве­ни ед­на сре­щу дру­га, се оказ­ват с дос­та­тъч­но мощ­но съв­ре­мен­но оръ­жие, спо­соб­но да раз­ру­ши ня­кол­ко пъ­ти пла­не­та­та Зе­мя. То­ва е ка­чес­т­ве­но но­во със­то­яние на меж­ду­на­род­ни­те от­но­ше­ния. За пръв път в чо­веш­ка­та ис­то­рия ни­коя от две­те си­ли не е спо­соб­на "да из­ро­ви то­ма­хав­ка­та" на война­та, за­що­то то­ва ще оз­на­ча­ва и за­яв­ка за соб­с­т­ве­но уни­що­же­ние. Съ­щев­ре­мен­но над­п­ре­ва­ра­та в об­лас­т­та на но­ви­те въ­оръ­же­ния про­дъл­жа­ва да се изос­т­ря. Но без сми­съл. Не­об­хо­ди­мо бе­ше да се от­к­ри­ят но­во оръ­жие и но­ви на­чи­ни на бор­ба.
   Про­це­си­те се ус­ко­ри­ха още по­ве­че, ко­га­то ед­на­та от две­те стра­ни - из­точ­на­та - се ока­за ико­но­ми­чес­ки нес­по­соб­на да из­дър­жи на на­ло­же­но­то й тем­по в об­лас­т­та на но­ви­те сто­ки и въ­оръ­же­ния.
   2. На­ча­ло­то на Тре­та­та
   Нап­рав­ле­ни­ето на глав­ния удар - окон­ча­тел­ния, из­б­ра­но от За­па­да по от­но­ше­ние на Из­то­ка в сре­да­та на 90-те го­ди­ни, бе точ­но фор­му­ли­ра­но, пла­ни­ра­но и осъ­щес­т­ве­но.
   В епо­ха­та на Тре­та­та въл­на (Тоф­лър) атом­на­та бом­ба мо­же да иг­рае съ­ща­та ро­ля, как­то то­яга­та в ръ­це­те на ди­ва­ка сре­щу пуш­ка­та на за­во­ева­те­ля. Вмес­то нея на пре­ден план из­ли­за но­ва­та цел на ан­та­го­нис­тич­но­то вза­имо­дейс­т­вие, пред­ла­га­що но­ви сред­с­т­ва за вой­на и пе­чал­би. Уро­кът бе на­учен от­лич­но от те­зи, ко­ито за­гу­би­ха война­та с ме­ха­нич­ни­те оръ­жия - Гер­ма­ния и Япо­ния.
   Но­ва­та цел и нейни­те но­ви сред­с­т­ва имат обек­тив­на ос­но­ва. От ед­на стра­на, тя е за­ло­же­на в по­со­че­на­та ве­че ди­на­ми­ка на на­се­ле­ни­ето в све­та. На­рас­т­ва­не­то на на­се­ле­ни­ето на ико­но­ми­чес­ки език оз­на­ча­ва уве­ли­ча­ва­не на тру­до­ви­те ре­сур­си (от­но­си­тел­но по-ев­ти­на ра­бот­на си­ла) и на кон­су­ма­то­ри­те (аб­со­лют­но на­рас­т­ва­не на па­за­ра). От дру­га стра­на, ре­сур­си­те (осо­бе­но въ­зоб­но­ви­ми­те) съ­що на­рас­т­ват, ко­ето е пред­пос­тав­ка за ста­би­ли­зи­ра­не на це­ни­те. При по­доб­на си­ту­ация бор­ба­та за ев­ти­на ра­бот­на си­ла и за по-ши­ро­ки па­за­ри се из­мес­т­ва от дру­го нап­рав­ле­ние на ин­те­ре­си­те - в по­со­ка към ин­фор­ма­ци­ята и но­во­въ­ве­де­ни­ята.
   Днес поч­ти ни­кой не кра­де су­ро­ви­ни и хо­ра: те се на­ми­рат в изо­би­лие. Проб­лем на вся­ка ор­га­ни­за­ция (вкл. и дър­жав­на­та) оба­че е съ­би­ра­не­то, съх­ра­не­ни­ето и об­ра­бот­ва­не­то на та­зи ин­фор­ма­ция, ко­ято ще тлас­не по-на­та­тък нейно­то раз­ви­тие. Ин­фор­ма­ци­ята - осо­бе­но за но­вос­ти­те на кон­ку­рен­ти­те и за въз­мож­нос­ти­те на па­за­ри­те - за­сил­ва вът­реш­ния ка­па­ци­тет на ор­га­ни­за­ци­ята. Не по-мал­ко ва­жен е и проб­ле­мът за за­сил­ва­не­то на външ­ния (за ор­га­ни­за­ци­ята) ка­па­ци­тет в сми­съл на вли­яние и власт. Пос­лед­но­то се пос­ти­га чрез ге­не­ри­ра­на­та и ма­ни­пу­ли­ра­на от нея ин­фор­ма­ция, ти­ра­жи­ра­на от ме­ди­ите и въз­п­ро­из­веж­да­на в ма­со­во­то съз­на­ние.
   Всъщ­ност но­ви­те сред­с­т­ва за война, свър­за­ни с ин­фор­ма­ци­ята, ве­че бя­ха из­п­роб­ва­ни от све­тов­ни­те си­ли. Та­ка нап­ри­мер още през 1916 г. пре­зи­ден­тът на САЩ Уд­роу Уил­сън ус­пя да вка­ра САЩ в Пър­ва­та све­тов­на вой­на въп­ре­ки па­ци­фис­тич­ния дух на на­се­ле­ни­ето. Той съз­да­де пра­ви­тел­с­т­ве­на про­па­ганд­на ко­ми­сия (ко­ми­си­ята Крийл), ко­ято са­мо за шест ме­се­ца ус­пя да пре­вър­не ед­но ми­ро­лю­би­во на­се­ле­ние в ис­те­рич­на, при­зо­ва­ва­ща към вой­на тъл­па. Съ­ща­та тех­ни­ка са­мо го­ди­на по-къс­но Ле­нин при­ла­га чрез то­тал­ния кон­т­рол вър­ху пе­ча­та. За­бе­ле­жи­тел­ни ус­пе­хи в та­зи об­ласт пос­ти­га про­па­ганд­на­та ма­ши­на на Хит­лер, ус­пя­ла да убе­ди ед­на го­ля­ма част от ина­че ин­те­ли­гент­ния на­род на Гер­ма­ния, че при­чи­на за всич­ки бе­ди са ци­га­ни­те и ев­ре­ите. Бъл­га­ри­те в час­т­ност бя­ха убеж­да­ва­ни, че на­че­ло на пар­ти­ята - "ар­ми­ята от ръ­ко­во­ди­те­ли"- стои "чо­век от на­ро­да", кой­то мис­ли са­мо за не­го, а не за сво­ята фа­ми­лия (де­ца и вну­ци, съг­раж­да­ни, близ­ки и род­ни­ни) и об­к­ръ­же­ние (пар­тий­ни дру­га­ри от вис­ша­та но­мен­к­ла­ту­ра, зе­ме­дел­с­ки спод­виж­ни­ци и др.).
   Да­ле­чен пра­ро­ди­тел на те­зи тех­ни­ки на въз­дейс­т­вие са фир­ме­на­та про­па­ган­да и аги­та­ция, ко­ито не­из­мен­но се стре­мят да вну­шат от­в­ра­ще­ние към сто­ки­те на кон­ку­рен­ци­ята и да кул­ти­ви­рат въз­хи­ще­ние към соб­с­т­ве­на­та про­дук­ция.
   Те­оре­ти­чес­ки тех­ни­ки­те за "фаб­ри­ку­ва­не на съг­ла­сие" са обос­но­ва­ни от Уол­тър Лип­ман, а пре­ди не­го от Хе­рълд Ло­су­ел (ав­то­рът на на­ука­та за ко­му­ни­ка­ци­ите). Спо­ред пър­вия са­мо ед­на "мал­ка ин­те­лек­ту­ал­на об­щ­ност" мо­же да раз­бе­ре зна­чи­ми­те ин­те­ре­си. Дру­ги­те, т.е. ог­ром­на­та част от на­се­ле­ни­ето, Лип­ман на­ри­ча "обър­ка­но ста­до". Те не са в със­то­яние да въз­п­ри­емат ре­ал­нос­ти­те и све­та та­къв, ка­къв­то е. То­га­ва се на­ла­га да се вне­се ко­рек­тив на тях­но­то мис­ле­не с по­мощ­та на тех­ни­ки­те на ин­фор­ма­ци­ята и про­па­ган­да­та. В то­ва от­но­ше­ние Лип­ман блес­тя­що се впис­ва в Ми­­ни-
с­тер­с­т­во­то на ин­фор­ма­ци­ята по Ору­ел.
   По­ве­че­то хо­ра (ов­це­те от ста­до­то) спо­ред не­го и Нийбър, не при­те­жа­ват ра­ци­онал­нос­т­та, ко­ято е "мно­го стро­го ог­ра­ни­че­но уме­ни­е". Те се во­дят най-ве­че от емо­ции и им­пул­си . Об­рат­но, те­зи, ко­ито при­те­жа­ват то­ва ка­чес­т­во, тряб­ва да съз­да­ват не­об­хо­ди­ми­те илю­зии и емо­ци­онал­но въз­дейс­т­ва­щи­те свръ­хоп­рос­тя­ва­ния. "За де­мок­ра­ци­ята про­па­ган­да­та е то­ва, ко­ето е со­па­та за то­та­ли­тар­на­та дър­жа­ва", твър­ди Но­ам Чом­с­ки.
   За да бъ­де вка­ра­но в ко­ша­ра­та "обър­ка­но­то ста­до" от дой­ни кра­ви (да­нъ­коп­лат­ци и ку­пу­ва­чи), тряб­ва да се уп­раж­ня­ва кон­т­рол вър­ху не­го­во­то мис­ле­не. За цел­та по­ма­га ин­дус­т­ри­ята на про­па­ган­да­та, рек­ла­ма­та и пъб­лик ри­лейшънс. Чрез тях се съз­да­ва но­ва­та кла­са от соб­с­т­ве­ни­ци - вла­де­те­ли не на сто­ки, а на об­щес­т­во­то.
   Та­ка нап­ри­мер спо­ред фи­ло­со­фи­те "от кух­ня­та" в САЩ има об­щес­т­во, на­пъл­но кон­т­ро­ли­ра­но от биз­не­са (пре­дим­но ед­ри­я). "Ме­ди­ите са под кон­т­ро­ла на кор­по­ра­ци­ите. Всич­ки те имат ед­нак­ви глед­ни точ­ки. Две­те пар­тии са всъщ­ност две фрак­ции на го­ля­ма­та биз­нес пар­ти­я." Съ­що­то мо­же да се ка­же и за об­щес­т­во­то, съ­щес­т­ву­ва­ло у нас и в дру­ги­те стра­ни от Из­то­ка - об­щес­т­во, кон­т­ро­ли­ра­но от пар­ти­ята соб­с­т­ве­ник, опи­ра­ща се вър­ху иде­оло­гия, по­соч­ва­ща из­к­лю­чи­тел­на­та ро­ля на ед­на кла­са - ра­бот­ни­чес­ка­та. Днес по­доб­ни иде­оло­гии вла­де­ят над 2/3 от пла­не­та­та Зе­мя, ка­то се стре­мят да на­ло­жат убеж­де­ни­ето за из­к­лю­чи­тел­на­та ме­си­ан­с­ка ро­ля или на биз­не­са (САЩ и За­пад­на Ев­ро­па), или на на­ци­ята (ня­кои си­ли в Ру­сия, Гер­ма­ния и Ве­ли­коб­ри­та­ни­я), или на ре­ли­ги­ята (всич­ки фун­да­мен­та­лис­т­ки ре­жи­ми и дви­же­ни­я), или на по­ла (ня­кои аф­ри­кан­с­ки и ази­ат­с­ки дви­же­ни­я), или на оп­ре­де­ле­на лич­ност и нейни­те "про­ро­ци" (ня­кои по­ли­ти­чес­ки ор­га­ни­за­ции да­же в Бъл­га­ри­я), или на не­що дру­го.
   За пръв път оба­че но­ви­те оръ­жия - ин­фор­ма­ци­он­но-про­па­ганд­ни­те - на­ме­ри­ха най-ши­ро­ко при­ло­же­ние в меж­ду­на­ро­ден ас­пект след 1980 г. в СССР, а след то­ва и в дру­ги­те "со­ци­алис­ти­че-
с­ки" стра­ни. Стар­тът бе да­ден с ос­во­бож­да­ва­не­то на мас­ме­ди­ите от опе­ка­та на пар­ти­ята и с пре­ми­на­ва­не­то им под кон­т­ро­ла на
из­вес­т­ни ди­си­ден­ти и ин­те­лек­ту­ал­ци. Те­ре­нът за об­рат­но­то
(ал­тер­на­тив­но) мис­ле­не бе раз­чис­тен. То­ва всъщ­ност бе на­ча­ло­то на Тре­та­та све­тов­на война.
   За­що война? За­що­то в сблъ­съ­ка меж­ду две­те си­ли се ре­ша­ва­ше въп­ро­сът: кой-ко­го? Има­ше са­мо ед­на ал­тер­на­ти­ва - по­бе­да на ед­на от две­те сис­те­ми и ги­бел за дру­га­та. Ни­коя от тях не би до­пус­на­ла ал­тер­на­ти­вен (тре­ти) път на раз­ви­тие на сво­ите "по-мал­ки бра­тя". Да при­пом­ним на­ме­си­те на САЩ в Гре­на­да, Па­на­ма, Ни­ка­ра­гуа, Ви­ет­нам и т.н., как­то и "по­мощ­та" на СССР в Че­хос­ло­ва­кия, Аф­га­нис­тан, Ви­ет­нам и т.н. В слу­чая оръ­жи­ята ня­мат зна­че­ние.
   За­що све­тов­на? За­що­то ста­ва­ше ду­ма за вой­на за све­тов­но гос­под­с­т­во. Лик­ви­ди­рай­ки дру­га­та си­ла, ед­на­та от две­те ста­ва­ше све­то­вен ли­дер и при­до­би­ва­ше кон­т­рол вър­ху ос­та­на­ли­те, по-сла­би "си­ли".
   С как­во оръ­жие? Как­то бе под­чер­та­но по-го­ре, ста­ва ду­ма за оръ­жие, ха­рак­тер­но не за на­ча­ло­то и за сре­да­та на ве­ка, а за края на ХХ в. - ин­фор­ма­ци­он­но­то. Кой­то вла­дее ду­ша­та, уп­рав­ля­ва тя­ло­то!
   Как се раз­ви­ха в на­ча­ло­то "во­ен­ни­те дейс­т­ви­я"? За раз­ли­ка от обик­но­ве­ни­те войни, къ­де­то има очер­тан един-един­с­т­вен (ге­ог­раф­с­ки) фронт, при но­ва­та вой­на всич­ки ули­ци, всич­ки ма­га­зи­ни и всич­ки ме­дии се ока­за­ха спе­ци­фи­чен фронт с обо­со­бе­на за­да­ча. За­пад­ни­те си­ли не бя­ха ата­ку­ва­ни ни­то от ин­фор­ма­ция, ни­то от про­па­ган­да, ни­то от сто­ки в та­къв раз­мер, в ка­къв­то бе ата­ку­ван бас­ти­онът на Из­то­ка. Той ни­то мо­же­ше, ни­то зна­еше как да из­не­се про­па­ганд­на­та си ма­ши­на нап­ред. Во­ен­ни­те дейс­т­вия бя­ха твър­де об­лек­че­ни от "глав­но­то ко­ман­д­ва­не" на СССР. Ако до­то­га­ва "съ­вет­с­ки­те ча­сов­ни­ци бя­ха най-доб­ри­те, за­що­то са най-бър­зи­те в све­та", в сре­да­та на 90-те го­ди­ни но­во­то съ­вет­с­ко ръ­ко­вод­с­т­во из­пад­на в зах­лас по дру­гия мо­дел. Осо­бе­но сил­но бе опи­яне­ни­ето на Гор­ба­чов от "пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ция" и "па­зар­на­та ико­но­ми­ка" - два­та кра­йъ­гъл­ни ка­мъ­ка на за­пад­на­та "во­ен­на" ма­ши­на.
   Иде­оло­ги­чес­ко­то въз­дейс­т­вие на За­па­да чрез пре­дос­та­ве­ни­те му съ­вет­с­ки мас­ме­дии бе сил­но под­к­ре­пе­но от нах­лу­ва­щи­те за­пад­ни сто­ки на из­точ­ни­те па­за­ри, без да е на­ли­це ек­ви­ва­лен­тен об­ра­тен по­ток от сто­ки. Съ­ба­ря­не­то на бер­лин­с­ка­та сте­на бе са­мо сиг­нал, че по­бе­да­та е бли­зо.
   Пре­ми­на­ва­не­то на съ­вет­с­ка­та сис­те­ма към нов мо­дел на раз­ви­тие - към "от­во­ре­но об­щес­т­во" - на прак­ти­ка оз­на­ча­ва­ше ле­че­ние на бол­но тя­ло с но­ви ле­кар­с­т­ве­ни сред­с­т­ва. Те мо­же­ха да по­мог­нат, но мо­же­ха и да уби­ят па­ци­ен­та, с кой­то се ек­с­пе­ри­мен­ти­ра­ше.
   Ма­си­ра­но­то про­па­ганд­но и ико­но­ми­чес­ко на­па­де­ние, из­вър­ше­но от За­па­да и под­к­ре­пе­но от из­точ­ни­те под­дръж­ни­ци, за­вър­ши с
не­очак­ва­на и бър­за по­бе­да. На уда­ра Из­то­кът не мо­жа да от­го­во­ри с удар - не­го­ва­та про­па­ганд­на и ико­но­ми­чес­ка ма­ши­на бе из­г­ни­ла и раз­би­та да­леч пре­ди то­ва "от­вът­ре". Раз­г­ро­мът на съ­вет­с­ка­та сис­те­ма бе пъ­лен и аб­со­лю­тен. Той бе­ше не­очак­ван и за на­па­да­те­ли­те, и за зри­те­ли­те.
   Пър­ва­та бит­ка бе спе­че­ле­на!
   За­гу­би­ли­те съ­що мис­ле­ха, че пе­че­лят. Емо­ци­онал­ни­ят взрив бе не­опи­су­ем! Пър­во­то не­що, ко­ето нап­ра­ви­ха граж­да­ни­те на Из­точ­на Гер­ма­ния след ос­во­бож­да­ва­не­то си от то­та­ли­тар­на­та клет­ка, бе да оти­дат до най-близ­кия "За­пад", за да си ку­пят ба­на­ни!
   3. Кра­ят на Тре­та­та
   Да спе­че­лиш бит­ка­та не оз­на­ча­ва да спе­че­лиш война­та. Та­зи ста­ра и прос­та мак­си­ма се ока­за вяр­на и в но­ви­те ус­ло­вия. За­па­дът спе­че­ли бит­ка­та, но не и война­та.
   За­що?
   По три ос­нов­ни при­чи­ни.
   За­гу­би­ли­те война­та се ока­за­ха мно­го теж­ко бре­ме за по­бе­ди­те­ли­те. На­ро­ди­те на те­зи стра­ни на­ис­ти­на вяр­ва­ха, че проб­ле­ми­те им ще бъ­дат ре­ше­ни окон­ча­тел­но и за­ви­на­ги. Раз­би­ра се, те очак­ва­ха мно­го­обе­ща­ва­на­та по­мощ от по­бе­ди­те­ли­те. Та­зи по­мощ се ока­за (с из­к­лю­че­ние на бив­ша­та Из­точ­на Гер­ма­ния) да­леч, под фор­ма­та на тро­хи. За­па­дът ни­то ис­ка­ше (вът­реш­ни­те проб­ле­ми са­мо на САЩ и За­пад­на Ев­ро­па изис­к­ват сто­ти­ци ми­ли­ар­ди до­ла­ри за ус­пеш­но­то им ре­ша­ва­не), ни­то мо­же­ше (ре­ша­ва­не­то на проб­ле­ми­те на Юга изис­к­ва мно­го по­ве­че све­жи ин­вес­ти­ции, от­кол­ко­то Из­точ­на Ев­ро­па) да си го поз­во­ли!
   Раз­с­т­ро­ени­те про­из­вод­с­т­ве­ни връз­ки в ре­зул­тат на смя­на­та на сис­те­ма­та до­ве­до­ха до не­опи­су­ем спад на ико­но­ми­ка­та - да­леч под рав­ни­ще­то на Го­ля­ма­та деп­ре­сия! С нея дойдо­ха проб­ле­ми, ко­ито спе­ци­алис­ти­те очак­ва­ха.
   Не­очак­ва­но­то за на­ро­ди­те на те­зи стра­ни бе, че "па­зар­на­та ико­но­ми­ка" мо­же да но­си мно­го за­гу­би и стра­да­ния - не­из­вес­т­ни до­то­га­ва за тях. Още по-го­ля­мо бе ра­зо­ча­ро­ва­ни­ето от "пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ци­я", ко­га­то, об­раз­но ка­за­но, пар­ла­мен­та­рис­ти­те ста­на­ха ми­ли­оне­ри с ико­но­мии от де­пу­тат­с­ки за­кус­ки!
   И "па­зар­на­та ико­но­ми­ка", и "пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ци­я", при­ло­же­ни "ка­то по учеб­ник" в бив­шия из­то­чен ла­гер, дойдо­ха и с по­ло­жи­тел­ни­те си, и с от­ри­ца­тел­ни­те си стра­ни. Те раз­к­ре­пос­ти­ха в мно­го от­но­ше­ния лич­нос­т­та, но за смет­ка на си­гур­нос­т­та - пре­диз­ви­ка­ха и "бо­лес­ти­те", ха­рак­тер­ни за дру­га­та сис­те­ма - без­ра­бо­ти­ца, прес­тъп­ност, бед­ност. Та­ка нап­ри­мер днес ве­че 1/3 от рус­на­ци­те жи­ве­ят под гра­ни­ца­та на аб­со­лют­на­та бед­ност. Не­ра­вен­с­т­во­то там мно­го на­пом­ня Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка и е опас­на бом­ба със за­къс­ни­тел.
   По­бе­ди­те­ли­те не ги съ­дят. Но по­бе­да­та над съ­пер­ни­ка се ока­за скъ­па за по­бе­ди­те­ли­те. От ед­на стра­на, те на­ис­ти­на тряб­ва­ше да "по­ма­гат" на но­ви­те де­мок­ра­ции, за да "под­дър­жат но­вия ред". То­ва се ока­за мно­го­циф­ре­но де­ло от фи­нан­со­ва глед­на точ­ка. От дру­га стра­на, още по­ве­че се изос­т­ри­ха вът­реш­ни­те проб­ле­ми и про­ти­во­ре­чия в ня­кои от во­де­щи­те си­ли на За­пад. То­ва осо­бе­но яр­ко ли­чи в САЩ (Бже­жин­с­ки) - пър­ва­та ци­гул­ка на но­вия свят, ко­ято да­ва тон и на ос­та­на­ли­те. Те­зи вът­реш­ни проб­ле­ми спъ­ват ре­ша­ва­не­то на външ­ни­те, за­що­то съ­що изис­к­ват го­ле­ми ин­вес­ти­ции.
   Не­що по­ве­че - сил­но се изос­т­ри­ха, ма­кар и не­ви­ди­мо за ши­ро­ка­та пуб­ли­ка, про­ти­во­ре­чи­ята меж­ду по­бе­ди­те­ли­те. Ико­но­ми­че-
с­ки­те ин­те­ре­си се кръс­то­са­ха на но­во рав­ни­ще - меж­ду САЩ, Ев­ро­пейс­кия съ­юз и Япо­ния (и тех­ни­те са­те­ли­ти). Пре­мах­ва­не­то на "чер­ве­на­та опас­ност" раз­к­ри ис­тин­с­кия ко­рен на про­ти­во­ре­чи­ята меж­ду те­зи стра­ни. Към тях тряб­ва да се до­ба­вят и "опас­нос­ти­те" за на­ци­онал­ни­те им про­из­вод­с­т­ва от "ос­во­бо­де­ния Из­ток", и пре­тен­ци­ите на Тре­тия свят.
   Нак­рая но­ви­ят свят на­ис­ти­на се ока­за "из­вън кон­т­рол" (Бже­жин­с­ки). Ако пре­ди две­те си­ли за­ед­но и по­от­дел­но има­ха въз­мож­нос­ти в ня­как­ва сте­пен да кон­т­ро­ли­рат гло­бал­ни­те про­це­си, днес са­мот­на­та и един­с­т­ве­на си­ла - САЩ - се оказ­ва нес­по­соб­на да ре­гу­ли­ра све­тов­но­то раз­ви­тие. Ца­рят раз­ши­ри цар­с­т­во­то си, но за­гу­би тро­на!
   Из­ли­зай­ки из­вън кон­т­рол, тен­ден­ци­ите на­би­рат ско­рост. Уве­ли­ча­ва се де­мог­раф­с­ка­та ди­на­ми­ка, при­ро­да­та зас­т­ра­ши­тел­но про­дъл­жа­ва да се ув­реж­да, ре­сур­си­те (осо­бе­но не­въз­п­ро­из­во­ди­ми­те) на­ма­ля­ват. Раз­т­ва­ря­не­то на но­жи­ца­та меж­ду бо­га­ти­те и бед­ни­те стра­ни про­дъл­жа­ва, меж­ду бо­га­ти и бед­ни - вът­ре в тях - рас­те зас­т­ра­ши­тел­но.
   Не са­мо един­с­т­ве­на­та си­ла, но и на­ци­онал­на­та дър­жа­ва в се­гаш­­на­та ? фор­ма не мо­же да прек­ра­ти не­га­тив­ни­те тен­ден­ции. Не­що по­ве­че, тя или се раз­па­да (бив­шия СССР), или "из­чез­ва" стра­­ни­те от Шен­ген).
   Из­ли­за­не­то на све­та от кон­т­рол всъщ­ност оз­на­ча­ва ед­но - Тре­та­та све­тов­на вой­на не­очак­ва­но за­вър­ш­ва с по­бе­ди­те­ли, ко­ито са са­мо но­ми­нал­но та­ки­ва, и с по­бе­де­ни, ко­ито са са­мо но­ми­нал­но по­бе­де­ни, но ре­ал­но са за­ги­на­ли. Към 2001 г. Тре­та­та све­тов­на вой­на ре­ал­но ще прик­лю­чи - без по­бе­ди­тел и без по­бе­де­ни - све­тът из­ли­за от кон­т­ро­ла на по­бе­ди­те­ли­те!
   На аре­на­та зас­та­ват мно­жес­т­во но­ви - рав­ни и не­рав­ни - си­ли, обо­со­бе­ни в три гру­пи. Ви­со­ко­раз­ви­ти, во­юва­щи за ин­фор­ма­ция и тех­но­ло­гии; сред­но­раз­ви­ти, стре­мя­щи се към тех­ни­ка и су­ро­ви­ни; сла­бо­раз­ви­ти - пре­тен­ди­ра­щи за оце­ля­ва­не и "жиз­не­но прос­т­ран­с­т­во". С то­ва све­тов­но­то раз­ви­тие и све­тов­ни­те про­ти­во­ре­чия нав­ли­зат в но­ва фа­за. Но то­ва е те­ма на дру­го из­с­лед­ва­не.
   4. Бъл­га­рия:
    крач­ка нап­ред, две на­зад
   Из­ми­на пър­ва­та "пе­ти­лет­ка" на про­ме­ни­те, из­вър­ш­ва­щи се в Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия, след смя­на­та на мо­де­ла на раз­ви­тие, фун­к­ци­они­ращ до 1990 г., и след ре­ал­но­то й вли­за­не в Тре­та­та.
   Са­ми­ят старт на про­ме­ни­те бе осъ­щес­т­вен в име­то на "ус­ко­ря­ва­не на со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие" (СССР) и на "ка­чес­т­ве­но но­вия ико­но­ми­чес­ки рас­теж" (Бъл­га­ри­я), ко­ито тряб­ва­ше да про­ме­нят и ко­ли­чес­т­ве­но, и ка­чес­т­ве­но би­ти­ето на хо­ра­та от т.нар. со­ци­алис­ти­чес­ки ла­гер. Фак­ти­те оба­че го­во­рят, че це­ли­те на ре­фор­ми­те не бя­ха пос­тиг­на­ти и стра­ни­те, по­ели по то­зи път, през 1996 г. се ока­за­ха в ико­но­ми­чес­ка си­ту­ация, близ­ка по ре­зул­та­ти до 1970 г. (връ­ща­не с 25 г. на­зад), а по иде­ен мо­дел - близ­ка до 1896 г. (връ­ща­не със 100 г. на­зад).
   Вло­ша­ва­не­то на ико­но­ми­чес­ка­та про­дук­тив­ност на сис­те­ма­та ка­то след­с­т­вие от ре­фор­ми­те до­ве­де до ис­то­ри­чес­ки не­поз­на­то обед­ня­ва­не на най-ши­ро­ки сло­еве от на­се­ле­ни­ето. Без­ра­бо­ти­ца­та по съ­щес­т­во над­х­вър­ли 1/4 от на­се­ле­ни­ето. Съ­щев­ре­мен­но но­жи­ца­та на до­хо­ди­те про­дъл­жи да се раз­т­ва­ря и от де­сет­ки пъ­ти дос­тиг­на раз­ли­чия в хи­ля­ди пъ­ти (свръх­бо­га­ти спря­мо свръх­бед­ни).
   За шест го­ди­ни за­вър­ш­ва пре­хо­дът от ико­но­ми­чес­ко уп­рав­ле­ние на дър­жав­ния ка­пи­тал от стра­на на вис­ша­та пар­тий­но-дър­жав­на но­мен­к­ла­ту­ра (кон­вен­ци­она­лен мо­дел на дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм) към ико­но­ми­чес­ко уп­рав­ле­ние на ка­пи­та­ли­те - дър­жав­ни, час­т­ни и сме­се­ни - от стра­на на мо­гъ­щи гру­пи­ров­ки (кон­вен­ци­она­лен мо­дел на дър­жав­номо­но­по­лис­ти­чес­ки ка­пи­та­ли­зъм).
   Об­щес­т­ве­но­то бо­гатс­т­во, нат­руп­ва­но в про­дъл­же­ние на де­се­ти­ле­тия чрез тру­да на ми­ли­они­те, днес е по­ве­че или по-мал­ко тран­с­фор­ми­ра­но в че­рен, чер­вен и син ка­пи­тал. В пос­лед­но вре­ме се наб­лю­да­ва тен­ден­ция на сли­ва­не­то на три­те цвя­та в общ, "без­ц­ве­тен" (или "сив") ка­пи­тал. За то­ва сви­де­тел­с­т­ват уси­ли­ята "гу­ще­рът да от­къс­не част от опаш­ка­та си", без "гла­ва­та на зми­ята да бъ­де смач­ка­на".
   Крайни­те ре­зул­та­ти от пре­хо­да през те­зи пет го­ди­ни за обик­но­ве­ния чо­век са по­ве­че от от­чайва­щи. Те ка­те­го­рич­но до­каз­ват, че из­б­ра­на­та по­со­ка на про­ме­ни след 1990 г. е не­под­хо­дя­ща. Се­ри­оз­ни са съм­не­ни­ята в мо­де­ла на раз­ви­ти­ето, за­ло­жен от вът­реш­ни и външ­ни за стра­на­та си­ли.
   Те­зи из­во­ди се под­к­ре­пят от Го­диш­ния док­лад на Прог­ра­ма­та за раз­ви­тие на ООН от 1995 г., в кой­то са ана­ли­зи­ра­ни ре­зул­та­ти­те от 174 дър­жа­ви. Срав­не­ни­ята са нап­ра­ве­ни на ба­за­та на бру­тен вът­ре­шен про­дукт на чо­век от на­се­ле­ни­ето и ре­ал­на­та му по­ку­па­тел­на си­ла, про­дъл­жи­тел­нос­т­та на жи­во­та и об­ра­зо­ва­тел­но­то рав­ни­ще. Кри­те­ри­ите са съ­щес­т­ве­ни, но не­дос­та­тъч­ни. Не­за­ви­си­мо от то­ва те да­ват дос­та­тъч­но доб­ра пред­с­та­ва за по­ло­же­ни­ето на не­ща­та. Спо­ред то­зи док­лад Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия из­па­да от гру­па­та на стра­ни­те с ви­со­ко и сред­но рав­ни­ще на раз­ви­тие на чо­ве­ка и се на­реж­да на 65-о мяс­то, след ка­то пред­ход­на­та го­ди­на е за­ема­ла 48-о мяс­то, не­пос­ред­с­т­ве­но след Сейшел­с­ки­те ос­т­ро­ви, Бра­зи­лия и Ка­зах­с­тан. Съ­щев­ре­мен­но Бъл­га­рия е пред Тур­ция, Гре­на­да и Ек­ва­дор. Тя е в ед­на гру­па с Шри Лан­ка, Бот­с­ва­на, Ка­ме­рун, Зим­баб­ве, Ру­мъ­ния и Ал­ба­ния. Да­ле­че пред нас са во­да­чи­те Ка­на­да и САЩ. Пос­лед­на е Ни­гер.
   Изос­та­ва­не­то на Бъл­га­рия в кла­са­ци­ята е още по-го­ля­мо, ка­то се взе­ме под вни­ма­ние, че през 1991 г. тя се е на­реж­да­ла на 33-о мяс­то в нея - при то­ва в ус­ло­ви­ята на дъл­бо­ка кри­за. Един-
­с­т­ве­ни­ят прог­рес се от­бе­ляз­ва по ли­ни­ята... на прес­тъп­нос­т­та, къ­де­то Бъл­га­рия е в ед­на гру­па със САЩ, Ита­лия, Гер­ма­ния, Ру­сия и Ук­райна. Осо­бе­но от­ри­ца­тел­на е тен­ден­ци­ята на раз­с­ло­ява­не на на­се­ле­ни­ето по до­хо­ден приз­нак. До­ка­то през 1991 г. най-бо­га­ти­те 10 на сто от на­се­ле­ни­ето са раз­по­ла­га­ли с 12 на сто от бо­гатс­т­ва­та на стра­на­та, днес та­зи 1/10 част от на­се­ле­ни­ето вла­дее бли­зо 36 на сто от тях. Сле­до­ва­тел­но не е из­не­на­да, че за го­ди­ни­те на ре­фор­ма­та бли­зо 500 000 бъл­гар­с­ки граж­да­ни са за­гу­би­ли вя­ра и на­деж­да в сво­ята стра­на и са отиш­ли там, къ­де­то очак­ва­ни­ята им са по-ви­со­ки.
   През 1996 г. Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия от­но­во е на кръс­то­път и то­зи кръс­то­път е мно­го по-сло­жен от ана­ло­гич­ния през 1990 г.
   Но ис­то­ри­ята е до­ка­за­ла, че ве­ли­ки им­пе­рии са из­чез­ва­ли, а мал­ки на­ро­ди са оце­ля­ва­ли. По­ня­ко­га.
  
   ПЪ­Р­ВИ ПРЕ­ХОД

АГ­РЕ­СИ­ЯТА - ПЕ­ЧЕ­ЛИВ­ШО­ТО
ОР­Ъ­ЖИЕ НА МО­ДЕР­НИЯ МАР­КЕ­ТИН­ГОВ АР­СЕ­НАЛ
   Цел­та на пред­ла­га­но­то из­с­лед­ва­не е да се от­го­во­ри на въп­ро­са как­ви из­ме­не­ния в мар­ке­тин­га нас­тъп­ват в края на ХХ в. и да­ли те вна­сят съ­щес­т­ве­ни (ка­чес­т­ве­ни) ко­рек­ции в кла­си­чес­ки­те пос­та­нов­ки. То да­ва от­го­вор и на един съ­щес­т­вен въп­рос от пред­на­та те­ма - да­ли мо­же да се вли­яе вър­ху "обър­ка­но­то ста­до".
   1.Кла­си­чес­ка­та мар­ке­тин­го­ва те­ория
   Кла­си­чес­ка­та мар­ке­тин­го­ва те­ория из­хож­да от ня­кол­ко прин­цип­ни по­зи­ции, ко­ито на пръв пог­лед не се нуж­да­ят от до­ка­за­тел­с­т­ва. Спо­ред нея ак­си­ома­ти­чен ха­рак­тер и за пот­ре­би­те­ля, и за про­из­во­ди­те­ля имат след­ни­те пос­та­нов­ки.
   Пот­ре­би­те­лят при­те­жа­ва оп­ре­де­ле­ни нуж­ди (N), ко­ито се про­явя­ват ка­то пот­реб­нос­ти (M). Те­зи нуж­ди са обек­ти­вен "про­дукт", кой­то не под­ле­жи на мар­ке­тин­го­во фор­ми­ра­не или мо­де­ли­ра­не. Пот­ре­би­те­лят се стре­ми да оп­ти­ми­зи­ра своя из­бор, ка­то про­уч­ва вни­ма­тел­но сто­ко­во­то пред­ла­га­не (A), це­но­ви­те ал­тер­на­ти­ви (B), дис­т­ри­бу­ци­он­ни­те удоб­с­т­ва (C) и ди­фе­рен­ци­ал­ни­те пре­дим­с­т­ва, пред­с­та­ве­ни от ко­му­ни­ка­ци­ите (D). Той раз­по­ла­га с дос­та­тъч­но вре­ме, ин­фор­ма­ция и въз­мож­нос­ти за ар­хи­ви­ра­не и об­ра­бот­ва­не на та­зи ин­фор­ма­ция. Оказ­ва­но­то вър­ху не­го въз­дейс­т­вие е ми­ни­мал­но и в по­ве­че­то слу­чаи не вли­яе вър­ху окон­ча­тел­ния из­бор. Пот­ре­би­те­лят е по­ве­че со­ци­ал­но, от­кол­ко­то би­оло­гич­но съ­щес­т­во.
   Про­из­во­ди­те­лят на свой ред при­те­жа­ва оп­ре­де­ле­ни про­из­вод­с­т­ве­ни мощ­нос­ти (E), ко­ито под­ле­жат на ми­ни­мал­но (за оп­ре­де­лен пе­ри­од) раз­ши­ре­ние. Той вни­ма­тел­но про­уч­ва нуж­ди­те и пот­реб­нос­ти­те на пот­ре­би­те­ли­те и съ­що оп­ти­ми­зи­ра своя из­бор в по­со­че­ни­те нап­рав­ле­ния, но от глед­на точ­ка на про­из­вод­с­т­во­то и кон­ку­рен­ци­ята. В по­ве­че­то слу­чаи кла­си­чес­ка­та мар­ке­тин­го­ва те­ория въз­п­ри­ема про­из­во­ди­те­ля и пот­ре­би­те­ля ка­то рав­но­пос­та­ве­ни в про­це­са на взе­ма­не на ре­ше­ние.
   За да се съз­да­де гло­бал­ни­ят мар­ке­тин­гов оп­ти­мум, са дос­та­тъч­ни две не­ща: на об­рат­на­та на про­из­во­ди­те­ли­те стра­на да стои дос­та­тъч­но мно­жес­т­во пот­ре­би­те­ли (P), а на об­рат­на­та на пот­ре­би­те­ли­те стра­на да стои дос­та­тъч­но мно­жес­т­во про­из­во­ди­те­ли (Q). В те­зи слу­чаи мо­тор на раз­ви­ти­ето е аб­со­лют­на­та двус­т­ран­на кон­ку­рен­ция.
   Те­зи ак­си­оми, ко­ито не се нуж­да­ят от до­ка­за­тел­с­т­ва, оба­че се оказ­ват проб­лем­ни, ко­га­то се ана­ли­зи­рат ня­кои по-осо­бе­ни слу­чаи, а съ­що и ево­лю­ци­ята на мар­ке­тин­га.
   Как­во дейс­т­ви­тел­но би се по­лу­чи­ло, ако мно­жес­т­во­то на пот­ре­би­те­ли­те (P) или мно­жес­т­во­то на про­из­во­ди­те­ли­те (Q), или и две­те ед­нов­ре­мен­но кло­нят към без­к­райност? Та­ки­ва си­ту­ации са на­пъл­но ха­рак­тер­ни нап­ри­мер при за­сил­ва­не­то на меж­ду­на­род­на­та кон­ку­рен­ция и при от­ва­ря­не­то на на­ци­онал­ни­те ико­но­ми­ки. Без­к­райна­та ин­фор­ма­ция не под­ле­жи на об­ра­бот­ка. То­га­ва? То­га­ва прос­то ни­то пот­ре­би­те­ли­те, ни­то про­из­во­ди­те­ли­те ще при­те­жа­ват оп­ти­ма­лен из­бор (то­ва не от­ри­ча въз­мож­нос­т­та за ня­ка­къв из­бор).
   Но да­же при стан­дар­т­ни си­ту­ации днес въп­ро­сът за оп­ти­мал­нос­т­та на из­бо­ра под­ле­жи на съм­ни­тел­ни от­го­во­ри.
   2. Но­ви­те ре­ал­нос­ти
   Про­ме­ни­те в про­из­вод­с­т­во­то и пот­реб­ле­ни­ето през пос­лед­ни­те де­се­ти­ле­тия (осо­бе­но в раз­ви­ти­те стра­ни) пос­та­вят ста­ри­те въп­ро­си на дне­вен ред.
   От ед­на стра­на, нас­тъп­ват съ­щес­т­ве­ни из­ме­не­ния в лич­нос­ти­те ка­то пот­ре­би­те­ли.
   Кол­ко­то и ста­ци­онар­ни да са нуж­ди­те им (N), те под­ле­жат на про­ме­ни под вли­яние на из­ме­не­ни­ята в обек­тив­ни­те ус­ло­вия на жи­вот. Още по-съ­щес­т­ве­на е ди­на­ми­ка­та на пот­реб­нос­ти­те (M), ко­ито под вли­яние на Вто­ра­та и Тре­та­та въл­на (Тоф­лър) - ин­дус­т­ри­ал­на­та и ин­фор­ма­ци­он­на­та - на­рас­т­ват и се про­ме­нят с не­поз­на­ти до­се­га тем­по­ве. Раз­п­рос­т­ра­не­ни­ето на но­ва­та про­дук­ция и на ин­фор­ма­ци­ята пре­диз­вик­ва и пот­реб­нос­ти, и же­ла­ния, ко­ито е труд­но да се ха­рак­те­ри­зи­рат. За­що нап­ри­мер хо­ра­та пи­ят Пеп­си? От­го­во­рът на кла­си­чес­ка­та мар­ке­тин­го­ва те­ория гла­си, че те имат нуж­да от теч­нос­ти, за да под­дър­жат съ­щес­т­ву­ва­не­то си, и че в оп­ре­де­лен мо­мент тя се про­явя­ва чрез пот­реб­нос­т­та от Пеп­си. Еле­мен­тар­но е да се въз­ра­зи, че по­доб­на нуж­да най-доб­ре се за­до­во­ля­ва с крис­тал­но чис­та ле­де­нос­ту­де­на во­да. По-труд­но е да се от­го­во­ри за­що на­ис­ти­на точ­но оп­ре­де­ле­ни хо­ра пред­по­чи­тат в точ­но оп­ре­де­лен мо­мент точ­но то­ва пи­тие. Кои фак­то­ри и ус­ло­вия обус­ла­вят по­доб­ни пот­реб­нос­ти и же­ла­ния?
   Не­ща­та са мно­го по-еле­мен­тар­ни. На­рас­т­ва­не­то и раз­но­об­ра­зя­ва­не­то на пот­реб­нос­ти­те са пре­диз­ви­ка­ни от пред­ва­ри­тел­но­то на­рас­т­ва­не и раз­но­об­ра­зя­ва­не на ин­фор­ма­ци­ята за за­до­во­ля­ва­не на съ­щес­т­ву­ва­щи­те нуж­ди. Та­ка нап­ри­мер в ми­на­ло­то нуж­да­та от ин­фор­ма­ция за окол­ния свят се е за­до­во­ля­ва­ла чрез ин­ди­ви­ду­ал­но и гру­по­во про­уч­ва­не. На по-къ­сен етап, след ре­во­лю­ци­он­но­то от­к­ри­тие на пе­чат­ни­ца­та, раз­п­ръс­к­ва­не­то и съ­от­вет­но въз­п­ри­ема­не­то на ин­фор­ма­ци­ята е ста­ва­ло чрез кни­ги­те и вес­т­ни­ци­те. Днес въз­мож­нос­ти­те в то­ва от­но­ше­ние са прак­ти­чес­ки не­ог­ра­ни­че­ни. Ог­ра­ни­че­ни са само въз­мож­нос­ти­те на хората. Ни­кой чо­век и ни­коя гру­па не са в със­то­яние да съ­бе­рат, да ар­хи­ви­рат и да об­ра­бо­тят пос­тъп­ва­щи­те ма­си­ви от ин­фор­ма­ция. Не­дос­та­тъч­ни са не са­мо фи­нан­со­ви­те им ре­сур­си. Мно­го по-не­дос­та­тъч­но е вре­ме­то, не­об­хо­ди­мо за съ­би­ра­не и об­ра­бот­ка на ин­фор­ма­ци­ята.
   Ще илюс­т­ри­ра­ме казанато с при­мер. Мно­го бъл­гар­с­ки граж­да­ни на­уча­ват за то­ва, ко­ето ста­ва по све­та, от те­ле­ви­зи­ята, ра­ди­ото и пре­са­та. По на­ши раз­че­ти за за­до­во­ля­ва­не­то на та­зи нуж­да те упот­ре­бя­ват сред­нод­нев­но око­ло 15 ми­ну­ти, и то са­мо за те­ку­ща­та ин­фор­ма­ция. В дейс­т­ви­тел­ност 100% от бъл­гар­с­ки­те граж­да­ни ня­мат пъл­на пред­с­та­ва за све­та имен­но за­що­то ин­фор­ма­ци­ята се е обо­га­ти­ла, а те ня­мат дос­та­тъч­но вре­ме за нейно­то съ­би­ра­не и об­ра­бот­ка.
   Съ­щес­т­ву­ва още един ог­ра­ни­чи­тел на въз­п­ри­ема­не­то на ин­фор­ма­ци­ята - спо­соб­нос­т­та на чо­ве­ка да я съх­ра­ни и да я об­ра­бо­ти. Спо­ред Фрид­ман сво­бо­да­та на из­бо­ра на­рас­т­ва с уве­ли­ча­ва­не­то на ин­фор­ма­ци­ята. Спо­ред на­ши­те про­уч­ва­ния за­ви­си­мос­т­та е точ­но об­рат­на­та. Лес­но се из­би­ра си­ре­не, ко­га­то в ма­га­зи­ни­те има са­мо два-три ви­да. Ко­га­то пред­ла­га­не­то на­рас­тва на око­ло 20-30 ви­да (де­се­ток­рат­но), пот­ре­би­те­лят труд­но ко­му­ни­ки­ра­ с ин­фор­ма­ци­ята за но­ви­те ви­до­ве. Той про­явя­ва "кон­сер­ва­ти­зъм", ка­то про­дъл­жава да пред­по­чи­та оно­ва, в ко­ето е си­гу­рен. Но как­во ста­ва по-на­та­тък, ко­га­то ин­фор­ма­ци­он­на­та ла­ви­на за­лее пот­ре­би­те­ля? При на­рас­т­ва­не на броя на пред­ла­га­ни­те ви­до­ве си­ре­не на 200-300 (де­се­ток­рат­но) той се из­п­ра­вя пред не­въз­мож­на­та за­да­ча да нап­ра­ви
из­бор, до­ри да има же­ла­ние за то­ва, вре­ме и сред­с­т­ва. Ре­ал­на­та за­ви­си­мост е след­на­та - "кол­ко­то по-го­лям е из­бо­рът, тол­ко­ва по-мал­ки са въз­мож­нос­ти­те за из­бор". Та­зи за­ко­но­мер­ност е до­ло­ве­на и от Чом­с­ки, без той да я фор­му­ли­ра из­рич­но.
   Да при­ба­вим ед­на до­пъл­ни­тел­на слож­ност. Мно­го пот­ре­би­те­ли не са­мо не мо­гат, но и не же­ла­ят да из­би­рат. Про­ве­ден мно­гок­рат­но от нас ек­с­пе­ри­мент раз­к­ри, че "пот­ре­би­те­ли­те въз­п­ри­емат
са­мо она­зи ин­фор­ма­ция, ко­ято са под­гот­ве­ни (же­ла­ят) да въз­п­ри­емат". Те, об­раз­но ка­за­но, гле­дат всич­ко, но виж­дат са­мо то­ва, ко­ето са склон­ни да въз­п­ри­емат. Та­ка нап­ри­мер на мод­но ре­вю же­ни­те и мъ­же­те гле­дат ед­но и съ­що, но виж­дат раз­лич­но. Да­ми­те "са склон­ни" да за­пом­нят но­ва­та мо­да, до­ка­то мъ­же­те "са склон­ни" да оце­нят ма­не­кен­ки­те и це­ни­те на дре­хи­те.
   Нак­рая не без зна­че­ние е об­с­то­ятел­с­т­во­то, че до ско­ро по­ве­че­то важ­ни ре­ше­ния за по­куп­ка се взе­ма­ха от се­мейния съ­вет, из­мес­тил нав­ре­ме­то до­ма­кин­с­кия съ­вет. Об­раз­но ка­за­но, "бор­дът на
ди­рек­то­ри­те" се сви от 15-20 на 5 ду­ши. Съ­що­то се от­на­ся и за кор­по­ра­тив­ни­те ко­ле­ги­уми. Днес и в бъ­де­ще все по-чес­то важ­ни­те ре­ше­ния ще се взе­мат ин­ди­ви­ду­ал­но, а не ко­лек­тив­но, ко­ето чув­с­т­ви­тел­но на­ма­ля­ва въз­мож­нос­т­та за съз­да­ва­не на за­щи­тен "ор­га­ни­за­ци­онен бу­шон" пред пот­ре­би­те­ля.
   В край­на смет­ка пот­ре­би­те­лят в раз­ви­ти­те и в сред­но­раз­ви­ти­те стра­ни е зат­ру­пан с обил­на и раз­но­об­раз­на ин­фор­ма­ция за пред­ла­га­не­то, без да е в със­то­яние адек­ват­но да й от­го­во­ри и ка­то въз­п­ри­ем­чи­вост, и ка­то ор­га­ни­зи­ра­ност. Мар­ке­тин­го­во пот­ре­би­те­лят е по-слаб и по-не­за­щи­тен от вче­ра. Та­зи тен­ден­ция е обек­тив­на и вли­за в про­ти­во­ре­чие с кла­си­чес­ка­та мар­ке­тин­го­ва те­ория.
   От дру­га стра­на, нас­тъп­ват се­ри­оз­ни из­ме­не­ния и у про­из­во­ди­те­ли­те.
   Крайна­та цел на мар­ке­тин­га е пе­чал­ба­та в ши­ро­кия сми­съл
на по­ня­ти­ето. Имен­но по­ра­ди то­ва ор­га­ни­за­ци­ите про­из­во­ди­те­ли пред­п­ри­емат дейс­т­вия, вклю­чи­тел­но и в об­лас­т­та на мар­ке­тин­га, ко­ито да га­ран­ти­рат пос­ти­га­не­то на цел­та.
   Ня­кол­ко обек­тив­ни тен­ден­ции в ико­но­ми­ка­та и об­щес­т­во­то во­дят оба­че до ко­рен­на ка­чес­т­ве­на про­мя­на в мар­ке­тин­га от стра­на­ на про­из­во­ди­те­ля. На­ли­це е бър­зо ро­ене на про­дук­ци­ята и ус­лу­ги­те (А), ко­ето во­ди до мно­гок­рат­но по-ус­ко­ре­но на­рас­т­ва­не на ин­фор­ма­ци­ята за тях (А'). Про­из­во­ди­те­ли­те бук­вал­но зат­руп­ват с но­ви про­дук­ти и ин­фор­ма­ция пот­ре­би­те­ли­те и кон­ку­рен­ти­те. То­зи "пъл­но­во­ден по­ток" не мо­же да се спре. Пог­лед­не­те са­мо раз­но­об­ра­зи­ето на пред­ла­га­ни­те мар­ки и мо­де­ли ра­ди­о­апа­ра­ти и по­мис­ле­те кой ку­пу­вач е в със­то­яние да ги "проб­ва" пре­ди по­куп­ка­та! Ста­вай­ки оба­че все по-сил­ни (с ино­ви­ци­ите), про­из­во­ди­те­ли­те съ­щев­ре­мен­но от­с­лаб­ват сво­ето вли­яние вър­ху пот­ре­би­те­ли­те, по­не­же, как­то бе до­ка­за­но по-го­ре, те ста­ват все по-кон­сер­ва­тив­ни.
   До­ри це­но­ви­те иг­ри (B), ко­ито се раз­п­рос­ти­рат вър­ху по­ве­че­то сто­ки, по­ра­ди съ­ща­та при­чи­на не оказ­ват осо­бе­но вли­яние вър­ху про­даж­би­те. Цен­т­рал­ни­те тър­гов­с­ки ули­ци в по­ве­че­то го­ле­ми гра­до­ве са пре­пъл­не­ни с ма­га­зи­ни, ко­ито крес­ли­во ин­фор­ми­рат за отс­тъп­ки­те, ко­ито пред­ла­гат. В по­ве­че­то слу­чаи оба­че ку­пу­ва­чът е не са­мо па­си­вен и пред­паз­лив, но и от­ри­ца­тел­но нас­т­ро­ен към по­доб­ни три­ко­ве, ко­га­то те се прев­ръ­щат в ма­ни­ер. Той тър­си "нор­мал­ни" це­ни за же­ла­ни­те сто­ки.
   Дис­т­ри­бу­ци­он­ни­те из­го­ди (C) пос­те­пен­но дос­ти­гат своя пре­дел. Сто­ка­та - про­дукт или ус­лу­га - ве­че не е труд­но да се по­лу­чи на мяс­то­то на пот­реб­ле­ни­ето. И в то­ва от­но­ше­ние кон­ку­рен­ци­ята угас­ва. Съб­лаз­ни­тел­ни­те пред­ло­же­ния, ко­ито дос­ти­гат до ку­пу­ва­ча или чрез те­ле­ви­зи­ята, или нап­ра­во в по­щен­с­ки­те ку­тии, мно­го чес­то да­же не се гле­дат или про­чи­тат. Те се прев­ръ­щат в еле­мент на ежед­нев­на­та до­са­да, ко­га­то ста­нат пре­об­ла­да­ва­щи. Об­рат­но, на­ли­це е дру­га тен­ден­ция - ку­пу­ва­чи­те пред­п­ри­емат "екс­кур­зии" по ма­га­зи­ни­те с опоз­на­ва­тел­на или до­ри с раз­в­ле­ка­тел­на цел.
   Влас­т­та на ор­га­ни­за­ци­ите про­из­во­ди­те­ли оба­че на­рас­т­ва при из­кус­т­ве­но пре­диз­ви­ка­на­та от тях ди­на­ми­ка на ин­фор­ма­ци­ята за про­дук­ци­ята чрез ко­му­ни­ка­ци­он­на­та им по­ли­ти­ка и най-ве­че чрез рек­ла­ма­та (D), на­со­че­на как­то към пър­вич­ни­те, та­ка и към вто­рич­ни­те им­пул­си на пот­ре­би­те­ли­те, ко­ето до­пъл­ни­тел­но де­ба­лан­си­ра тях­на­та пси­хо­мат­ри­ца. По­ра­ди то­ва из­бо­рът чес­то е ак­ти­ви­зи­ран им­пул­сив­но и пре­диз­вик­ва пси­хич­ни сму­ще­ния. Не­за­ви­си­мо да­ли е млад или не, пот­ре­би­те­лят пие Пеп­си, за да се чув­с­т­ва млад или за да "пе­че­ли вед­на­га". Но той пие и "Ко­ка-ко­ла", по­не­же кон­ку­рен­ци­ята съ­що го ка­ра да се чув­с­т­ва неп­ре­къс­на­то жа­ден. Ку­пу­ва си но­ви дре­хи не за­що­то ста­ри­те му са овех­те­ли, а за­що­то дру­ги си­ли го ка­рат да се чув­с­т­ва де­мо­де. Во­зи се на но­ва ко­ла не за­що­то ста­ра­та е ве­че за пре­то­пя­ва­не, а за­що­то та­ка ще из­г­леж­да по-доб­ре и ще се чув­с­т­ва по-уют­но, как­то твър­ди рек­ла­ма­та. Та­зи тен­ден­ция се обек­ти­ви­зи­ра в след­но­то: ко­му­ни­ка­ци­ята на пот­ре­би­те­ля с ор­га­ни­за­ци­ята се за­ме­ня или с бяг­с­т­во във въ­об­ра­же­ни­ето (или фан­та­зи­ята в иде­ален план), или с бяг­с­т­во в пот­реб­ле­ни­ето на не­нуж­ни сто­ки.
   В то­ва от­но­ше­ние не би­ва да се под­це­ня­ва и раз­ви­ти­ето на ор­га­ни­за­ци­ите про­из­во­ди­те­ли. На­рас­т­ва­не­то на тях­на­та ико­но­ми­чес­ка, фи­нан­со­ва и по­ли­ти­чес­ка (чрез ло­би­та­та) мощ уве­ли­ча­ва чув­с­т­ви­тел­но спо­соб­нос­ти­те за въз­дейс­т­вие вър­ху ку­пу­ва­чи­те. Сре­щу все­ки от нас - ин­ди­ви­ду­ален пот­ре­би­тел - стои ця­ла­та ар­мия от мар­ке­тин­го­ви и рек­лам­ни спе­ци­алис­ти или на Пеп­си, или на ко­ято и да е дру­га ор­га­ни­за­ция. Кол­ко­то по-раз­ви­та и сил­на е тя, тол­ко­ва по­ве­че на­рас­т­ват по­тен­ци­ал­ни­те й въз­мож­нос­ти за оказ­ва­не на на­тиск вър­ху пот­ре­би­те­ли­те. Обик­но­ве­но те­зи въз­мож­нос­ти ста­ват и ре­ал­ни, на­пук на вся­как­ви при­каз­ки за кул­ту­ра и ети­ка. Са­ми­те пот­ре­би­те­ли ос­та­ват твър­де по-де­зор­га­ни­зи­ра­ни спря­мо ор­га­ни­за­ци­ите, тех­ни­те па­ри и тех­ни­те мес­та в ме­ди­ите, ко­ето ги пра­ви все по-сла­би и без­за­щит­ни. То­ва уве­ли­ча­ва же­ла­ни­ето за аг­ре­си­вен на­тиск и вли­яние от стра­на на про­из­во­ди­те­ли­те в име­то на пе­чал­ба­та.
   Впро­чем влас­т­та на мо­гъ­щи­те ор­га­ни­за­ции про­из­во­ди­те­ли се из­ра­зя­ва или в на­тиск, или в дес­та­би­ли­зи­ра­не, или в ин­фор­ма­ци­он­но лик­ви­ди­ра­не на по-сла­бия кон­ку­рент. Ти­пи­чен при­мер ка­то илюс­т­ра­ция - бъл­гар­с­ки­те про­из­во­ди­те­ли на бе­зал­ко­хол­ни на­пит­ки (сла­би на фо­на на сил­ни­те) бя­ха пре­ма­за­ни от ва­ля­ци­те на Ко­ка-ко­ла и Пеп­си, прис­тиг­на­ли с мно­го опит, па­ри и ме­дий­но при­със­т­вие. Не по-мал­ко пос­т­ра­да­ха и про­из­во­ди­те­ли­те на бъл­гар­с­ка елек­т­ро­ни­ка. Да взе­мем друг при­мер. Бли­зо двес­та­те пар­тии в Бъл­га­рия, кол­ко­то и прог­ра­ми да пи­шат, кол­ко­то и лич­нос­ти да из­важ­дат нап­ред, ре­дов­но би­ват по­беж­да­ва­ни от две "де­жур­ни" ор­га­ни­за­ции, ко­ито влас­т­ват чрез сво­ите па­ри и ме­дии. Мар­ке­тин­го­ва­та тен­ден­ция тук се обек­ти­ви­зи­ра в след­но­то: кол­ко­то ед­на ор­га­ни­за­ция про­из­во­ди­тел е по-сил­на (ка­то ор­га­ни­зи­ра­ност, фи­нан­со­ви въз­мож­нос­ти и ме­дий­но при­със­т­ви­е), тол­ко­ва по­ве­че шан­со­ве има тя да ста­не по-сил­на. Си­ла­та пре­рас­т­ва в ин­фор­ма­ци­онен мо­но­пол.
   Из­во­ди­те са ка­те­го­рич­ни. Ка­чес­т­ве­на­та мар­ке­тин­го­ва про­мя­на в но­во­то ин­фор­ма­ци­он­но об­щес­т­во се из­ра­зя­ва в след­но­то: то е все по-не­ба­лан­си­ра­но. Не­ба­лан­си­ра­нос­т­та е в пол­за на ор­га­ни­за­ци­ите про­из­во­ди­те­ли, що се от­на­ся до от­но­ше­ни­ята про­из­во­ди­те­ли - пот­ре­би­те­ли, как­то и в пол­за на ед­ри­те и сил­ни ор­га­ни­за­ции, ко­га­то ста­ва въп­рос за от­но­ше­ни­ята го­ле­ми ор­га­ни­за­ции - сред­ни и мал­ки ор­га­ни­за­ции.
   Те­зи обек­тив­ни тен­ден­ции до­каз­ват ка­те­го­рич­но, че мар­ке­тин­го­ви­те "бит­ки" днес се прех­вър­лят от сфе­ра­та на до­ка­за­тел­с­т­ва­та за ка­чес­т­ва­та на про­дук­ци­ята в сфе­ра­та на ин­фор­ма­ци­он­ния на­тиск и от­к­ри­то­то ма­ни­пу­ли­ра­не на ку­пу­ва­чи и кон­ку­рен­ти. От­тук е въз­мож­но да се нап­ра­ви са­мо един из­вод - аг­ре­сив­но­то во­де­не на па­зар­ни­те бит­ки чрез сил­но ин­фор­ма­ци­он­но при­със­т­вие, а не чрез са­ма­та про­дук­ция, е пе­че­лив­шо­то оръ­жие на мар­ке­тин­го­вия ар­се­нал в епо­ха­та на Тре­та­та въл­на. Аг­ре­сив­нос­та чес­то пре­рас­т­ва в рек­лам­на наг­лост, ко­ято е труд­но до­ло­ви­ма за неп­ро­фе­си­онал­но­то око на ку­пу­ва­ча. Та­ка нап­ри­мер ба­те­ри­ите Вар­та се рек­ла­ми­рат в Бъл­га­рия с ци­нич­но­то "По-доб­ри­те ба­те­ри­и", ко­ето не да­ва от­го­вор на въп­ро­са за­що са по-доб­ри­те, но уве­ли­ча­ва чув­с­т­ви­тел­но про­даж­би­те!
   С то­ва кла­си­чес­ка­та мар­ке­тин­го­ва те­ория отс­тъп­ва в ми­на­ло­то, из­мес­те­на от съв­ре­мен­на­та аг­ре­сив­на мар­ке­тин­го­ва те­ория, ори­ен­ти­ра­на към ин­фор­ма­ци­он­но­то на­си­лие. Ико­но­ми­чес­ка­та на­ука се нуж­дае от пре­ра­бот­ка, тъй ка­то по прин­цип не тре­ти­ра въп­ро­са за ин­фор­ма­ци­он­ни­те (пси­хо­мо­де­ли­ра­щи) мо­но­по­ли. Сил­но се изос­т­ря въп­ро­сът за ефек­тив­нос­т­та на па­зар­на­та ико­но­ми­ка и на пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ция - те пре­ми­на­ват в но­во ка­чес­т­ве­но със­то­яние. Но то­ва е те­ма на друг ана­лиз.
   3. Съв­ре­мен­ни тех­ни­ки за мар­ке­тин­го­ва аг­ре­сия
   За пос­ти­га­не це­ли­те на ор­га­ни­за­ци­ята обик­но­ве­но се включ­ва це­ли­ят мар­ке­тин­гов по­тен­ци­ал, но най-ве­че ко­му­ни­ка­ци­он­на­та по­ли­ти­ка.
   То­ва, че сред­с­т­ва­та са пре­дим­но кла­си­чес­ки, не оз­на­ча­ва, че в но­ви­те ус­ло­вия те не при­до­би­ват но­ва си­ла. Мо­дер­на­та ко­му­ни­ка­ци­он­на по­ли­ти­ка оба­че из­пол­з­ва по-мал­ко сред­с­т­ва за ин­фор­ми­ра­не, а по­ве­че - за под­буж­да­не към дейс­т­вие.
   Един опит за кла­си­фи­ци­ра­не и ран­жи­ра­не "спо­ред на­тис­ка" вър­ху ку­пу­ва­чи­те на еле­мен­ти­те на ко­му­ни­ка­ци­он­на­та по­ли­ти­ка мо­же да бъ­де пред­с­та­вен по след­ния на­чин:

ФОР­МА

НА­СО­ЧЕ­НОСТ

ЦЕЛ

1. ВРЪЗ­КИ С ОБ­ЩЕС­Т­ВЕ­НОС­Т­ТА

  
   1.1.Ку­пу­ва­чи:
   Да се пос­тиг­не дъл­гос­роч­но по­ло­жи­тел­но от­но­ше­ние към ор­га­ни­зацията
и про­дук­ти­те.
  
   1.2.Кон­ку­рен­ти:
   Чрез доб­ре под­б­ра­на­та
ин­фор­ма­ция да се вне­се обър­к­ва­не.
  
   1.3.Ли­де­ри на мне­нията:
   Под­дър­жа­не на доб­ро­то
име на ор­га­ни­за­ци­ята.
  
   1.4.Пер­со­нал:
   Под­дър­жа­не на вът­ре­шен
пси­хо­ком­­форт.

2. РЕК­ЛА­МА

  
   2.1.Ку­пу­ва­чи:
   Да пред­с­та­ви ин­фор­ма­ция, под­буж­да­ща към по­куп­ка, дейс­т­ва­ща сред­нос­роч­но.
  
   2.2.Кон­ку­рен­ти:
   Да дес­та­би­ли­зи­ра и де­ба­лан­си­ра
на­ме­ре­ни­ята.
  
   2.3.Ли­де­ри на мне­ни­ята:
   Да пред­раз­по­ло­жи към ди­алог
и сът­руд­ни­чес­т­во.
  
   2.4.Пер­со­нал:
   Да съз­да­де прес­тиж­но удов­лет­во­ре­ние.

3. НА­СЪР­ЧА­ВА­НЕ НА ПРО­ДАЖ­БИ­ТЕ

  
  
   3.1.Ку­пу­ва­чи:
   Да пред­ло­жи "плюс", раз­ли­чен
от кон­ку­рен­ти­те, при­те­жа­ващ
крат­кос­роч­но въз­дейс­т­вие.
  
   3.2.Кон­ку­рен­ти:
   Да пре­диз­ви­ка неп­ла­но­ви дейс­т­вия.
  
   3.3.Ли­де­ри на мне­ни­ята:
   Да пред­раз­по­ло­жи към вза­имен ин­те­рес.
  
   3.4.Пер­со­нал:
   Да под­дър­жа доб­ро­то нас­т­ро­ение.

4.ЛИЧ­НИ ПРО­ДАЖ­БИ

  
  
   4.1.Ку­пу­ва­чи:
   Да се на­тис­нат "очи в очи", за да ку­пят.
  
   4.2.Кон­ку­рен­ти:
   Да се вне­сат смут и обър­к­ва­не.
  
   4.3.Ли­де­ри на мне­ни­ята:
   Да се въз­бу­дят ин­те­рес и же­ла­ние.
  
   4.4.Пер­со­нал:
   Да се пос­тиг­не пер­со­нал­на мо­ти­ва­ция.

5. ДРУ­ГИ ФОР­МИ НА УСИ­ЛЕ­НО
ПСИ­ХО­ВЪЗ­ДЕЙС­Т­ВИЕ

  
  
   5.1.Ку­пу­ва­чи:
   Усил­ва­не на же­ла­ни­ята.
  
   5.2.Кон­ку­рен­ти:
   Усил­ва­не на обър­к­ва­не­то
  
   5.3.Ли­де­ри на мне­ни­ята:
   Усил­ва­не на ин­те­ре­са.
  
   5.4.Пер­со­нал:
   Усил­ва­не на пос­лу­ша­ни­ето
и твор­чес­ки­те уси­лия.
   Схе­ма 1. Ха­рак­те­рис­ти­ка на фор­ми­те на въз­дейс­т­вие, ми­ше­ни­те и це­ли­те
  
   От схе­ма 1 ста­ва вид­но, че кол­ко­то по­ве­че се пре­ми­на­ва от ин­фор­ми­ра­не към пря­ко въз­дейс­т­вие, тол­ко­ва по­ве­че се усил­ва на­тис­кът към окол­на­та сре­да.
   ВТО­РО ДЕЙС­Т­ВИЕ

ХИ­ПЕРК­РИ­ЗА­ТА
НА ПОС­Т­ЦЕН­Т­РА­ЛИ­ЗИ­РА­НИ­ТЕ
ИКО­НО­МИ­КИ
   В края на 80-те го­ди­ни цен­т­ра­ли­зи­ра­ни­те ико­но­ми­ки в Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па, в т.ч. и бъл­гар­с­ка­та, нав­ля­зо­ха в дъл­бо­ка струк­тур­на кри­за. Нейни­те най-об­щи­те приз­на­ци се из­ра­зя­ва­ха в спа­да­не­то на тем­по­ве­те на ико­но­ми­чес­кия рас­теж, в бав­но­то тех­ни­чес­ко и тех­но­ло­гич­но пре­въ­оръ­жа­ва­не на про­из­вод­с­т­во­то, в на­ма­ля­ва­ща­та (и в ко­ли­чес­т­ве­но, и в ка­чес­т­ве­но от­но­ше­ние) ко­ор­ди­ни­ра­ност на сто­пан­с­ки­те су­бек­ти. В край­на смет­ка те­зи про­це­си до­ве­до­ха до за­дър­жа­не на жиз­не­но­то рав­ни­ще на на­се­ле­ни­ето, до изос­та­ва­не от во­де­щи­те в ико­но­ми­чес­ко от­но­ше­ние дър­жа­ви. След ка­то поз­во­ли да се пре­диз­ви­ка пре­ход от гру­па­та на сла­бо­раз­ви­ти­те към гру­па­та на сред­но­раз­ви­ти­те стра­ни, свръх­цен­т­ра­ли­за­ци­ята на ико­но­ми­ка­та не се ока­за в със­то­яние да пре­диз­ви­ка не­об­хо­ди­мия пре­ход към гру­па­та на най-раз­ви­ти­те стра­ни.
   Со­ци­ал­ни­те про­це­си в те­зи стра­ни съ­що не из­г­леж­да­ха по-доб­ре. Дейс­т­ви­тел­но в тях се при­ема­ха за ре­ше­ни мно­жес­т­во со­ци­ал­ни проб­ле­ми, ко­ито са хро­нич­ни за по­ве­че­то раз­ви­ти стра­ни - без­ра­бо­ти­ца, без­дом­ност, ви­со­ка прес­тъп­ност и т.н. Но от дру­га стра­на, "пос­тиг­на­та­та си­гур­ност" (ре­ал­на и де­мон­с­т­ри­ра­на) ве­че не за­до­во­ля­ва­ше граж­да­ни­те осо­бе­но на фо­на на бур­но­то раз­ви­тие на дру­ги ико­но­ми­ки и стра­ни. Та­зи си­гур­ност, об­раз­но ка­за­но, се раз­ви­ва­ше все по-бав­но и по-бав­но. От тре­та стра­на, уп­рав­ля­ва­щи­ят елит - вис­ша­та пар­тий­но-дър­жав­на но­мен­к­ла­ту­ра - ус­пя да за­во­юва та­ки­ва по­зи­ции, ко­ито да й поз­во­лят да се пре­вър­не дейс­т­ви­тел­но в кла­са (в ле­нин­с­ки сми­съл). "Кла­са­та на ръ­ко­во­ди­те­ли­те" пос­те­пен­но ус­пя да на­ло­жи ав­то­ри­та­рен стил на уп­рав­ле­ние, ко­ето окон­ча­тел­но я пре­вър­на в "чер­ве­на бур­жо­азия" спо­ред мне­ни­ето на Бу­ха­рин, Троц­ки, Джи­лас, Же­лев и мно­го дру­ги из­с­ле­до­ва­те­ли.
   Всич­ко то­ва до­ве­де до осо­бе­но изос­т­ря­не на кри­за­та, ко­ято се пре­вър­на в дъл­бо­ка и все­об­ща. Уп­рав­ля­ва­щи­те не мо­же­ха да уп­рав­ля­ват по но­во­му, а уп­рав­ля­ва­ни­те не же­ла­еха да жи­ве­ят по ста­ро­му.
   Те­зи про­це­си не мо­же­ха да не пре­диз­ви­кат ге­не­ри­ра­не­то на но­ви идеи, тър­се­не­то на сред­с­т­ва и на­чи­ни за пре­одо­ля­ва­не на кри­за­та, сблъ­сък на виж­да­ния (на­уч­ни или не­на­уч­ни), ини­ци­ати­ви и да­же иде­оло­гии.
   Пър­во­на­чал­ни­те про­ек­ти се свър­з­ва­ха с не­об­хо­ди­мос­т­та от "ус­ко­ря­ва­не на со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие" (та­зи идея бе ро­де­на от Гор­ба­чов през 1986 г., а след то­ва пре­не­се­на и на дру­га поч­ва), ко­ето да до­ве­де до не­об­хо­ди­ми­те про­ме­ни. В час­т­ност в Бъл­га­рия се въз­п­рие пос­та­нов­ка­та "за ка­чес­т­ве­но нов рас­теж". Пос­та­ви се цел­та до 2000 го­ди­на да се из­вър­ши пре­ход към гру­па­та на ви­со­ко­раз­ви­ти­те стра­ни. Об­що взе­то, те­зи виж­да­ния дейс­т­ви­тел­но от­го­ва­ря­ха на ис­то­ри­чес­ка­та не­об­хо­ди­мост. При за­паз­ва­не на неб­ла­гоп­ри­ят­ни­те тен­ден­ции "со­ци­алис­ти­чес­ки­те стра­ни" не би­ха мог­ли да се раз­ви­ват с по-ви­со­ки тем­по­ве от 1-3% до 2000 го­ди­на, ко­ето ги об­ри­ча­ше на изос­та­ва­не (по пуб­ли­ку­ва­ни прог­ноз­ни раз­че­ти на ЦРУ от 1986-1989 г.).
   След ка­то бе оп­ре­де­ле­на цел­та, бе по­тър­се­но сред­с­т­во­то за пос­ти­га­не­то й. На мяс­то­то на свръх­цен­т­ра­ли­за­ци­ята тряб­ва­ше да дой­де оно­ва "не­що", ко­ето да зад­ви­жи доб­ра­та ста­ра дър­жав­на соб­с­т­ве­ност в по­со­ка към прог­ре­са.
   По ста­ри мар­к­сис­т­ко-ле­нин­с­ки тра­ди­ции ос­нов­но­то "оръ­жие" сре­щу кри­за­та бе на­ме­ре­но в соб­с­т­ве­нос­т­та - "пре­дос­та­вя­не­то на со­ци­алис­ти­чес­ка­та соб­с­т­ве­ност за сто­па­нис­ва­не и уп­рав­ле­ние на тру­до­ви­те ко­лек­ти­ви", "дър­жа­ва­та-соб­с­т­ве­ник, ко­лек­ти­вът-сто­па­нин" - чак до "пъл­на де­цен­т­ра­ли­за­ци­я". По на­пъл­но ло­ги­чен на­чин по-къс­но се стиг­на до "ево­лю­ци­ята" на оце­нъч­ни­те кри­те­рии спо­ред ма­со­во­то съз­на­ние - "дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност е ло­ша, час­т­на­та е доб­ра".
   Очак­ва­ни­ята бя­ха свър­за­ни с вяр­ва­не­то, че "пре­дос­та­вя­не­то" на дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност на ко­лек­ти­ви­те или на час­т­ни­ци­те ще до­ве­де до ико­но­мия на су­ро­ви­ни, ма­те­ри­али, енер­гия и труд /на вхо­да/ и до кон­ку­рен­ция чрез нис­ки це­ни и ви­со­ко ка­чес­т­во /на из­хо­да на пред­п­ри­яти­ята/.
   Ос­вен то­ва се вяр­ва­ше, че "от­ва­ря­не­то на на­ци­онал­ни­те ико­но­ми­ки" ще по­ро­ди стре­меж да се из­ле­зе на външ­ни па­за­ри и да се ус­то­ява на меж­ду­на­род­на­та кон­ку­рен­ция на вът­реш­ния па­зар. Всич­ко то­ва - та­ка се го­во­ре­ше - ще пре­диз­ви­ка сил­на за­ин­те­ре­со­ва­ност към труд и ин­вес­ти­ции, не­поз­на­ти при "со­ци­ализ­ма".
   "Дър­жа­ва­та" - та­зи ста­ра да­ма - тряб­ва­ше да се "от­д­ръп­не от ико­но­ми­ка­та" и да се за­до­во­ли са­мо с ох­ра­на­та на на­ци­онал­на­та и вът­реш­на­та си­гур­ност, как­то и с очер­та­ва­не на "ня­как­ва стра­те­ги­я". Нав­ся­къ­де тряб­ва­ше да влас­т­ва доб­ри­ят па­зар, из­мес­тил ло­шо­то пла­ни­ра­не. "Ко­га­то има тър­се­не, ще има и пред­ла­га­не", "кой­то ра­бо­ти доб­ре, той ще има пе­чал­ба". В край­на смет­ка ще­ше да се про­ду­ци­ра она­зи ико­но­ми­ка, ко­ято да за­до­во­ли раз­но­об­раз­ни­те чо­веш­ки и об­щес­т­ве­ни нуж­ди и пот­реб­нос­ти.
   За кра­тък пе­ри­од де­цен­т­ра­ли­за­ци­ята бе осъ­щес­т­ве­на - дър­жа­ва­та скръс­ти ръ­це и ос­та­ви не­ща­та на ес­тес­т­ве­ния им ход. Ста­ва ду­ма не са­мо за ре­ал­на­та при­ва­ти­за­ция (тя е про­дъл­жи­те­лен про­цес, из­вър­ш­ван в ня­кои стра­ни по­ве­че от сто­ле­ти­е), но и за "ос­во­бож­да­ва­не­то на пред­п­ри­яти­ята от бре­ме­то на дър­жав­на­та опе­ка".
   От­то­га­ва до­се­га из­ми­на дос­та­тъч­но про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од, за да бъ­дат оце­не­ни кри­тич­но как­то по­ло­жи­тел­ни­те, та­ка и от­ри­ца­тел­ни­те стра­ни на "но­ва­та ико­но­ми­ка". Ста­ва ду­ма за кри­ти­чен ана­лиз не от по­зи­ци­ите на док­т­ри­нер­с­т­во­то, а от глед­на точ­ка на крайни­те ре­зул­та­ти - кри­те­рий и ме­ри­ло за все­ки прог­рес.
   Пре­хо­дът от свръх­цен­т­ра­ли­за­ция към свръх­де­цен­т­ра­ли­за­ция при оп­ти­ми­зи­ращ кри­те­рий пе­чал­ба дейс­т­ви­тел­но пре­диз­ви­ка енер­гич­ни уси­лия от стра­на на сто­пан­с­ки­те су­бек­ти в по­со­ка имен­но на то­зи кри­те­рий.
   1. Це­ни­те
   Ме­ха­низ­мът, на кой­то се раз­чи­та­ше най-мно­го, поз­нат още от школ­с­ки­те чи­тан­ки по по­ли­ти­ко­но­мия, бе ме­ха­низ­мът на сво­бод­ни­те це­ни. "Там, къ­де­то тър­се­не­то над­х­вър­ля пред­ла­га­не­то, це­ни­те рас­тат; там, къ­де­то пред­ла­га­не­то из­п­ре­вар­ва тър­се­не­то, це­ни­те на­ма­ля­ват". Дос­та­тъч­но бе са­мо цен­т­рал­на­та бан­ка да кон­т­ро­ли­ра па­ри­те в об­ръ­ще­ние (пак ло­ша­та цен­т­ра­ли­за­ци­я!), за да за­дейс­т­ва дви­га­те­лят на ико­но­ми­ка­та.
   По­со­че­ни­ят под­ход бе при­ло­жен в поч­ти всич­ки ико­но­ми­ки на пре­хо­да, в т.ч. и в Бъл­га­рия. Не­го­ви­те рев­нос­т­ни пок­лон­ни­ци, по-рев­нос­т­ни, от­кол­ко­то в раз­ви­тия За­пад, пред­ри­ча­ха не­за­бав­ни ре­зул­та­ти.
   Дейс­т­ви­тел­но те не за­къс­ня­ха. Все­ки ръ­ко­во­ди­тел, чи­ито ръ­це не бя­ха все още стег­на­ти от "око­ви­те на твър­ди­те дър­жав­ни це­ни", пред­п­рие мер­ки за на­рас­т­ва­не на соб­с­т­ве­на­та пе­чал­ба. Как? Пър­ви­ят и чес­то един­с­т­вен от­го­вор - чрез на­ду­ва­не на це­ни­те. По та­зи при­чи­на след ос­во­бож­да­ва­не­то на це­ни­те ин­ф­ла­ци­ята в бив­ши­те со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни над­х­вър­ли всич­ки ра­зум­ни рав­ни­ща за нор­мал­но­то фун­к­ци­они­ра­не на ико­но­ми­ка­та. Мо­же оп­ре­де­ле­но да се твър­ди, че при го­диш­на ин­ф­ла­ция в раз­мер на над 15 на сто се по­лу­ча­ва т.нар. па­ра­ли­за на ико­но­ми­ка­та. Тя се из­ра­зя­ва в ори­ен­та­ция към спот-биз­не­са и грей-им­пор­та, към мо­мент­ни­те ре­зул­та­ти и пе­чал­би, ка­то се из­бяг­ват дъл­гос­роч­ни­те и осо­бе­но про­из­вод­с­т­ве­ни­те ин­вес­ти­ции. На­рас­т­ва­ща­та ин­ф­ла­ци­он­на ла­ви­на до­ве­де до ско­ва­ва­не на про­из­вод­с­т­ве­на­та ак­тив­ност, а от­тук и до по­ред­но сви­ва­не на брут­ния про­дукт. На свой ред на­ма­ля­ва­не­то на про­из­вод­с­т­во­то до­ве­де до раз­ви­ва­не на ин­ф­ла­ци­он­на­та спи­ра­ла, а тя - до по­ред­но сви­ва­не на про­из­вод­с­т­во­то, и т.н. В край­на смет­ка го­ле­ми ма­си от на­се­ле­ни­ето за­поч­на­ха да обед­ня­ват със ско­рост, по-го­ля­ма от та­зи на ин­ф­ла­ци­ята. Бив­ша­та "ра­бот­ни­чес­ка кла­са", обе­ди­не­на око­ло но­ви­те си ръ­ко­во­ди­те­ли - проф­съ­юзи­те, чрез ак­тив­ни или па­сив­ни дейс­т­вия за­поч­на да уп­раж­ня­ва на­тиск за по­ви­ша­ва­не на зап­ла­ти­те, ко­ето съ­що до­ве­де до на­рас­т­ва­не на ин­ф­ла­ци­ята и до спа­да­не на про­из­вод­с­т­во­то.
   На­ру­ша­ва­не­то на со­ци­ал­но­то рав­но­ве­сие и сви­ва­не­то на про­из­вод­с­т­ве­на­та ак­тив­ност зап­ла­ши­ха це­лос­т­та на но­ва­та де­мок­ра­тич­на сис­те­ма. Кол­ко­то и да не же­ла­еше, дър­жа­ва­та се ви­дя при­ну­де­на да се от­ка­же от док­т­ри­нер­с­т­во­то и иде­оло­ги­ята и да пред­п­ри­еме ра­зум­ни мер­ки про­тив ин­ф­ла­ци­ята. На мяс­то­то на сво­бод­ни­те це­ни бя­ха въ­ве­де­ни пре­дел­ни (мак­си­мал­ни или ми­ни­мал­ни) и фик­си­ра­ни це­ни. Раз­би­ра се, про­из­во­ди­те­ли­те не­за­бав­но дос­тиг­на­ха та­ва­на на пре­дел­ни­те це­ни и те от­но­во се пре­вър­на­ха в "твър­ди" (оп­ре­де­ля­ни от дър­жа­ва­та).
   С дру­ги ду­ми, ако пре­ди фун­к­ци­они­ра­ше сис­те­ма­та на твър­ди­те дър­жав­ни це­ни, то при но­ва­та сис­те­ма дър­жа­ва­та за­поч­на да оп­ре­де­ля це­ни, ко­ито са­ми се прев­ръ­ща­ха в твър­ди, но без да са сис­те­ма.
   То­зи под­ход за­поч­на да ус­по­ко­ява ин­ф­ла­ци­ята, без оба­че да я лик­ви­ди­ра или до­ри без да я све­де до рав­ни­ще­то на раз­ви­ти­те стра­ни. Ед­на­та гла­ва на ла­мя­та, без да бъ­де от­се­че­на, бе по­не вре­мен­но ус­по­ко­ена.
   Це­но­ва­та кри­за оба­че ос­та­на.
   2. Сто­ки­те
   Ре­фор­ми­те тряб­ва­ше да пре­диз­ви­кат бур­но раз­ви­тие на про­из­вод­с­т­во­то, ко­ето да до­ве­де до же­ла­но­то бла­го­ден­с­т­вие.
   Про­из­во­ди­те­ли­те, ос­во­бо­де­ни от дър­жав­на­та опе­ка, дейс­т­ви­тел­но за­поч­на­ха да пре­дос­та­вят на па­за­ра оно­ва, ко­ето же­ла­еха пот­ре­би­те­ли­те, но са­мо та­зи част от не­го, ко­ято но­се­ше ви­со­ка нор­ма и ма­са на пе­чал­ба. Па­за­рът бър­зо бе на­вод­нен с из­год­ни за про­из­во­ди­те­ли­те и тър­гов­ци­те сто­ки, ка­то съ­щев­ре­мен­но бе ого­лен от не­из­год­ни­те. Еле­мен­тар­ни при­ме­ри за илюс­т­ра­ция: па­за­рът бър­зо бе за­лят с раз­лич­ни ви­до­ве ал­ко­хол­ни на­пит­ки, до­ка­то ап­те­ки­те ос­та­на­ха с праз­ни раф­то­ве; бе­ли­ят хляб отс­т­ра­ни из­ця­ло чер­ния; лук­соз­ни­те (и скъ­пи) об­лек­ла за­ме­ни­ха ев­ти­ни­те.
   Об­с­та­нов­ка­та на па­за­ра се дра­ма­ти­зи­ра още по­ве­че от на­тис­ка на про­из­во­ди­те­ли­те към при­ну­ди­те­лен лукс, при кой­то се пред­ла­гат имен­но оне­зи сто­ки, ко­ито имат най-ви­со­ка пе­чал­ба.
   Са­ми­те сто­ки за­поч­на­ха да вло­ша­ват се­ри­оз­но ка­чес­т­ва­та си без опе­ка­та на бив­шия дър­жа­вен кон­т­рол - чрез т.нар. ев­ти­ни за­мен­ки на мяс­то­то на по-скъ­пи су­ро­ви­ни.
   Вло­ша­ва­не­то на ка­чес­т­во­то на­ма­ли трайнос­т­та на сто­ки­те, а то­ва при­ну­ди граж­да­ни­те на бив­ши­те со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни да ку­пу­ват - за раз­ли­ка от пре­ди - все по-чес­то, все по-ло­шо и все по-скъ­по. На та­зи ба­за въз­ник­на со­ци­ал­но нап­ре­же­ние, на­со­че­но про­тив "ло­ши­те" тър­гов­ци и про­из­во­ди­те­ли (и осо­бе­но про­тив час­т­ни­ци­те), ко­ито вмес­то да про­да­ват все по-доб­ри и по-ев­ти­ни сто­ки, пра­вят точ­но об­рат­но­то за­ра­ди "лам­теж към пе­чал­ба­та". Лю­бо­пит­но­то в слу­чая е, че ако пре­ди се уп­рек­ва­ше са­мо ло­ша­та дър­жав­на соб­с­т­ве­ност, днес на­ред с нея се об­ви­ня­ва и но­ва­та ло­ша час­т­на соб­с­т­ве­ност, без да се раз­би­ра, че прос­то и два­та ви­да соб­с­т­ве­ност иг­ра­ят по ус­та­но­ве­ни­те от но­ва­та док­т­ри­на пра­ви­ла.
   Вло­ша­ва­не­то на ико­но­ми­чес­ки­те ре­зул­та­ти ос­вен по по­ка­за­те­ля це­ни и по по­ка­за­те­ля сто­ки при­ну­ди дър­жа­ва­та от­но­во да се на­ме­си, след ка­то тък­мо се бе "от­д­ръп­на­ла". Не­об­хо­ди­мос­т­та от струк­тур­на по­ли­ти­ка я на­ка­ра да дейс­т­ва по прин­ци­па "га­се­не на по­жа­ри" - чрез ви­со­ки да­нъ­ци при "из­год­ни­те" и нис­ки да­нъ­ци при "не­из­год­ни­те" в мо­мен­та сто­ки, по­не­же в бив­ши­те со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни стра­те­ги­чес­ко­то мак­роп­ла­ни­ра­не бе ана­те­мо­са­но и зах­вър­ле­но на бу­ни­ще­то на ис­то­ри­ята (от­но­во за раз­ли­ка от раз­ви­тия За­пад). Имен­но лип­са­та на струк­тур­на стра­те­гия пос­та­ви дър­жа­ва­та в по­ло­же­ние на ве­чен шах - ви­на­ги да след­ва съ­би­ти­ята и ни­ко­га да не ги из­п­ре­вар­ва.
   Вто­ра­та гла­ва на ла­мя­та, без да бъ­де от­се­че­на, бе вре­мен­но ук­ро­те­на.
   Сто­ко­ва­та кри­за оба­че ос­та­на.
   3. Външ­на­та тър­го­вия
   Но­ви­те док­т­ри­не­ри - да­ле­че пре­ди ре­фор­ми­те - бя­ха от­к­ри­ли те­ория, ко­ято има яр­ко из­ра­зен наф­та­ли­нен аро­мат в раз­ви­ти­те стра­ни. Те ис­к­ре­но вяр­ва­ха, че пъл­но­то от­ва­ря­не на на­ци­онал­ни­те гра­ни­ци ще пре­диз­ви­ка ико­но­ми­чес­кия прос­пе­ри­тет. От ед­на стра­на, те очак­ва­ха, че при из­ли­за­не­то на на­ци­онал­ни­те про­из­во­ди­те­ли на меж­ду­на­род­ни­те па­за­ри ще се раз­вие тех­ни­ят пред­п­ри­ема­чес­ки дух и за крат­ко вре­ме ще бъ­дат пос­тиг­на­ти (и мо­же би над­ми­на­ти) меж­ду­на­род­ни­те стан­дар­ти. От дру­га стра­на, те вяр­ва­ха, че очак­ва­на­та мощ­на кон­ку­рен­ция на чуж­ди про­из­во­ди­те­ли и тър­гов­ци вът­ре в стра­на­та ще до­ве­де до бър­зо из­ли­за­не от "дрям­ка­та на Кал­му­ка" на мес­т­ни­те биз­нес­ме­ни.
   От­вън бе лан­си­ра­на иде­оло­ги­ята за "от­во­ре­на­та ико­но­ми­ка", в ко­ято ико­но­ми­чес­ки­те чу­де­са са ежед­не­вие. На прак­ти­ка оба­че от­во­ре­ни­те ико­но­ми­ки да­лече не са сим­вол на прог­ре­са.
   Как­во се по­лу­чи след от­ва­ря­не­то на ико­но­ми­чес­ки­те гра­ни­ци?
   СИВ бър­зо бе раз­пус­нат и пог­ле­ди­те се на­со­чи­ха или на За­пад, или да­ле­че на Из­ток. В по­ве­че­то слу­чаи оба­че мес­т­ни­те про­из­во­ди­те­ли, из­ли­зай­ки на меж­ду­на­род­на­та аре­на, се из­п­ра­ви­ха пред кон­ку­рен­ти, ко­ито са сто­ти­ци и хи­ля­ди пъ­ти по-мощ­ни от тях. Но ло­шото ни­ко­га не ид­ва са­мо. Чуж­ди­те кон­ку­рен­ти по­лу­чи­ха мощ­на под­к­ре­па от­вът­ре в бив­ши­те со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни. Док­т­ри­не­ри­те от нов тип, кон­цен­т­ри­ра­ли ос­вен по­ли­ти­чес­ка­та и ико­но­ми­чес­ка­та власт, за­поч­на­ха не­удър­жим про­цес на раз­д­ро­бя­ва­не на мес­т­ни­те про­из­во­ди­те­ли, по­не­же ги виж­да­ха "го­ле­ми" и мо­но­по­ли-
с­ти. Те иг­ра­еха ро­ля­та на тро­ян­с­ки ко­не или от доб­ри чув­с­т­ва (сля­па иде­оло­ги­чес­ка вя­ра), или въз­мез­д­но. Та­ка нап­ри­мер во­ен­на­та про­миш­ле­ност в Бъл­га­рия бе бук­вал­но раз­д­ро­бе­на и раз­би­та за по-мал­ко от две го­ди­ни, след ка­то в нея се ин­вес­ти­ра по­ве­че от три де­се­ти­ле­тия. Те­зи про­це­си сти­му­ли­ра­ха на­рас­т­ва­не­то на без­ра­бо­ти­ца­та и обед­ня­ва­не­то.
   Ис­тин­с­ки­ят но­ка­ут на мес­т­ни­те про­из­во­ди­те­ли оба­че бе на­не­сен от от­ва­ря­не­то на гра­ни­ци­те за чуж­ди­те тър­гов­ци и про­из­во­ди­те­ли. Вна­сяй­ки или по-ев­ти­но или по-ка­чес­т­ве­но, те до­ве­до­ха до спи­ра­не на про­из­вод­с­т­во­то в хи­ля­ди пред­п­ри­ятия, а от­тук - до спа­да­не на брут­ния про­дукт, до­пъл­ни­тел­но на­рас­т­ва­не на без­ра­бо­ти­ца­та и най-ве­че до ми­зе­рия за ши­ро­ки сло­еве от на­се­ле­ни­ето. По­ро­ди се и си­лен на­ци­она­лен ико­но­ми­чес­ки ни­хи­ли­зъм, на­ма­ли се до­ве­ри­ето в соб­с­т­ве­ни­те си­ли.
   Очак­ва­на­та по­мощ от Ев­ро­пейс­ка­та об­щ­ност - без­въз­мез­д­но или чрез мо­щен по­ток от кре­ди­ти - се ока­за твър­де скром­на и чес­то прид­ру­же­на с до­пъл­ни­тел­ни ус­ло­вия за всич­ки бив­ши со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни. Та­ка че про­це­сът на ин­тег­ра­ция се от­ла­га за след­ва­що­то хи­ля­до­ле­тие. Ев­ро­па про­дъл­жи да бъ­де по­ве­че ге­ог­раф­с­ко, от­кол­ко­то ико­но­ми­чес­ко по­ня­тие.
   Но­ви­те иде­оло­зи, при­те­жа­ва­щи ико­но­ми­чес­ка­та власт, от­но­во се ви­дя­ха при­ну­де­ни да отс­тъ­пят от док­т­ри­нер­с­т­во­то. След ка­то бя­ха обе­ща­ли пъл­на сво­бо­да на кон­ку­рен­ци­ята меж­ду меж­ду­на­род­ния и на­ци­онал­ния биз­нес, те пос­те­пен­но въ­ве­до­ха про­тек­ци­онис­тич­ни мер­ки, поз­на­ти и от пре­диш­ния ре­жим.
   И тре­та­та гла­ва на ла­мя­та, без да бъ­де от­се­че­на, бе вре­мен­но ус­по­ко­ена.
   Кри­за­та в ин­тег­ри­ра­не­то и меж­ду­на­род­ния сто­ко­об­мен оба­че ос­та­на.
   4. Соб­с­т­ве­нос­т­та
   През 1917 г. Ле­нин и не­го­ви­те съ­рат­ни­ци, пред­п­ри­емай­ки смя­на на сис­те­ма­та, на­пъл­но от­ре­ко­ха час­т­на­та соб­с­т­ве­ност и я за­ме­ни­ха с дър­жав­на след ма­со­ва­та на­ци­она­ли­за­ция. След 1989 г. но­ви­те док­т­ри­не­ри, пред­п­ри­емай­ки не­за­бав­на смя­на на сис­те­ма­та, на­пъл­но от­ре­ко­ха дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност и при­зо­ва­ха към "ма­со­ва при­ва­ти­за­ци­я".
   На­ча­ло­то на при­ва­ти­за­ци­ята бе по­ло­же­но от рес­ти­ту­ци­ята (ма­кар и край­но ог­ра­ни­че­на). За ня­кол­ко го­ди­ни връ­ща­не­то в "ре­ал­ни" и "не­ре­ал­ни" гра­ни­ци при­до­би осо­бе­но зна­че­ние. В час­т­ност в Бъл­га­рия сел­с­ки­те зе­ми се връ­щат в раз­мер на око­ло 17 дка на соб­с­т­ве­ник. Раз­д­ро­бя­ва­не­то на уед­ря­ва­на­та пре­ди сел­с­кос­то­пан­с­ка соб­с­т­ве­ност и връ­ща­не­то към ме­ха­ни­за­ци­ята от 40-те го­ди­ни на ве­ка труд­но ще до­ве­дат до бляс­ка­ви ре­зул­та­ти. Връ­ща­не­то оба­че на ед­ра­та град­с­ка соб­с­т­ве­ност съз­да­ва со­ци­ал­но нап­ре­же­ние за нас­то­ящи­те оби­та­те­ли; очак­ва се то да на­рас­т­ва през след­ва­щи­те го­ди­ни, ко­га­то те ще тряб­ва да я на­пус­нат, без да има къ­де да оти­дат.
   При­ва­ти­за­ци­ята на дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност бе про­дъл­же­на и не­ле­гал­но, и кри­ми­нал­но. Мно­жес­т­во ръ­ко­во­ди­те­ли на дър­жав­ни фир­ми, свър­за­ни с час­т­ния или меж­ду­на­род­ния биз­нес, склю­чи­ха сдел­ки в пъл­но про­ти­во­ре­чие с ин­те­ре­си­те на дър­жа­ва­та. То­зи про­цес се сти­му­ли­ра­ше как­то от лип­са­та на сис­те­мен кон­т­рол, та­ка и от на­тис­ка на оп­ре­де­ле­ни си­ли. Дру­ги ръ­ко­во­ди­те­ли, най-ве­че под на­тис­ка на сво­ите ра­бот­ни­ци, оси­гу­ря­ва­ха по-ви­со­ки зап­ла­ти чрез про­даж­ба­та на дър­жав­но иму­щес­т­во - кри­ми­нал­но де­яние по мно­го кон­с­ти­ту­ции! Тре­ти раз­гър­на­ха своя час­тен биз­нес вът­ре в дър­жав­ни­те фир­ми. Чет­вър­ти съз­да­ва­ха свои "при­ятел­с­ки кръ­го­ве" и гру­пи­ров­ки. Прин­ци­път "след мен и по­топ" до­би ико­но­ми­чес­ко зву­че­не.
   Но­ми­нал­но дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност про­дъл­жа­ва да се счи­та за дър­жав­на, но ре­ал­но тя все по-мал­ко е та­ка­ва. Иму­щес­т­во­то ос­та­ва дър­жав­но, но соб­с­т­ве­нос­т­та все по­ве­че се прев­ръ­ща в час­т­на или в кор­по­ра­тив­на.
   Осо­бе­но слож­но е със­то­яни­ето на оне­зи дър­жав­ни пред­п­ри­ятия, ко­ито са за­дъл­же­ни да про­да­ват сво­ята про­дук­ция или под, или на гра­ни­ци­те на се­бес­тойнос­т­та. Ин­те­рес­но за­що док­т­ри­не­ри­те при­емат, че час­т­на­та соб­с­т­ве­ност тряб­ва да е пе­че­лив­ша, а дър­жав­на­та - гу­бе­ща, при по­ло­же­ние че се къл­нат в кон­ку­рен­ци­ята и ра­вен­с­т­во­то на фор­ми­те на соб­с­т­ве­ност по от­но­ше­ние на па­за­ра?
   Още по-слож­но се ока­за със­то­яни­ето на при­ва­ти­зи­ра­ща­та се дър­жав­на соб­с­т­ве­ност от глед­на точ­ка на спра­вед­ли­вос­т­та. Но­ви­те по­ли­ти­чес­ки си­ли дойдо­ха на власт в име­то на ед­но по-доб­ро бъ­де­ще за всич­ки, вклю­чи­тел­но и по ли­ния на соб­с­т­ве­нос­т­та. При­ва­ти­за­ци­ята оба­че об­ла­го­де­тел­с­т­ва пре­дим­но оне­зи ли­ца и фир­ми, ко­ито имат на­лич­ни сред­с­т­ва. "Дре­ме­щи­ят" ка­пи­тал се ока­за кон­цен­т­ри­ран в ръ­це­те на: бив­ша­та вис­ша пар­тий­но-дър­жав­на но­мен­к­ла­ту­ра, раз­по­ла­га­ла със сил­ни по­зи­ции и пре­ди; ед­ри­те рес­ти­ту­ти, раз­по­ла­га­щи със сил­ни по­зи­ции днес; майс­то­ри­те на спот-биз­не­са, грей-им­пор­та и чер­ни­те опе­ра­ции, раз­по­ла­га­щи с още по-сил­ни по­зи­ции от вче­ра. В край­на смет­ка при­ва­ти­за­ци­ята при­до­би­ва ре­ален сми­съл са­мо за око­ло 5 на сто от на­се­ле­ни­ето. Об­рат­но, дя­ло­во­то учас­тие на ос­та­на­ли­те чрез ма­со­ва­та при­ва­ти­за­ция е и ще бъ­де тол­ко­ва мал­ко, че не си зас­лу­жа­ва да се спо­ме­на­ва ка­то дял от соб­с­т­ве­нос­т­та.
   Ако се пре­ми­не към "пъл­но раз­г­раж­да­не на ста­ра­та сис­те­ма" (раз­би­ра­но от док­т­ри­не­ри­те по тра­ди­ци­он­но ле­нин­с­ки на­чин - ка­то смя­на на соб­с­т­ве­нос­т­та) и пре­ход към сто на сто час­т­на соб­-
с­т­ве­ност, ще бъ­дат ли ре­ше­ни проб­ле­ми­те? На то­зи въп­рос по­не за­се­га не се тър­си от­го­вор.
   Со­ци­ал­ни­те ре­зул­та­ти оба­че от­го­ва­рят по­ве­че от­ри­ца­тел­но, от­кол­ко­то по­ло­жи­тел­но.
   5. От кри­за към ка­тас­т­ро­фа?
   И та­ка ре­фор­ми­те в бив­ши­те со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни стар­ти­ра­ха в име­то на из­ли­за­не­то от дъл­бо­ка­та кри­за, но вмес­то то­ва я за­дъл­бо­чи­ха до та­ка­ва сте­пен, че тя мо­же да до­ве­де до ка­та-
с­т­ро­фа ико­но­ми­ки­те, фун­к­ци­они­ра­щи пре­ди вър­ху на­ци­онал­на ба­за, но ин­тег­ри­ра­щи се в СИВ. Кри­за­та пре­рас­на в хи­перк­ри­за.
   Де­зин­тег­ра­ци­ята е без­с­пор­на - и в меж­ду­на­ро­ден, и в на­ци­она­лен, и в ико­но­ми­чес­ки, и в со­ци­ален, и във вся­ка­къв друг ас­пект. Тя или мо­же да бъ­де пъл­на, ка­то до­ве­де те­зи стра­ни до рав­ни­ще­то на кръч­ма­ро-ка­фе­джийс­ки ико­но­ми­ки с до­ма­те­на спе­ци­али­за­ция, или мо­же да бъ­де спря­на. Спо­ред нас мо­же да се очак­ва по­ява­та на до­ма­те­ни ре­пуб­ли­ки (мо­нар­хии) имен­но там, къ­де­то раз­ви­ти­ето на бив­ши­те со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни е би­ло най-нис­ко. Те­зи стра­ни ще осъ­щес­т­вят бърз пре­ход от Вто­рия към Тре­тия свят.
   Ов­ла­дя­ва­не­то на за­дъл­бо­ча­ва­ща­та се кри­за и де­зин­тег­ра­ци­ята мо­же да се пос­тиг­не съ­що по два на­чи­на - на­сил­с­т­вен и де­мок­ра­ти­чен. "Сил­на­та ръ­ка", пред­ло­жи­ла "нов ред", ви­на­ги се ко­ти­ра ви­со­ко при ико­но­ми­ки със за­тих­ва­щи фун­к­ции. Де­мок­ра­ци­ята са­ма по се­бе си не е в със­то­яние да ре­ши въп­ро­са за кри­за­та. Ви­на­ги ще се на­ме­ри ня­кой, кой­то да въ­ве­де но­вия ред по най-де­мок­ра­ти­чен на­чин. На­ши­те очак­ва­ния за "сил­на­та ръ­ка" са свър­за­ни с оне­зи бив­ши со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни, къ­де­то спа­дът е най-осе­за­те­лен и най-ве­че в бив­шия СССР. "Оле­вя­ва­не­то" там има ба­за и не­съм­не­но ще се про­яви в ре­зул­та­ти­те - из­бор­ни или на­сил­с­т­ве­ни (въз­мож­но е от пре­зи­дент или пар­ла­мент). Те­зи стра­ни ще ос­та­нат във Вто­рия свят. Ако тен­ден­ци­ите в Бъл­га­рия про­дъл­жа­ват да се за­дъл­бо­ча­ват, и тя ще по­пад­не в то­зи спи­сък. Въз­мож­но е по-къс­но стра­ни с по­доб­на съд­ба да се ин­тег­ри­рат.
   Ако оба­че де­мок­ра­ци­ята се из­ра­зи в уп­рав­ле­ние, на­со­че­но към ин­тег­ри­ра­не на об­щ­нос­ти и струк­ту­ри, кри­за­та мо­же да бъ­де ов­ла­дя­на, а след то­ва и спря­на. То­зи про­цес е улес­нен в бив­ши­те Из­точ­на Гер­ма­ния (ко­ято на­ис­ти­на вле­зе в Ев­ро­па), Ун­га­рия, Че­хия (но без Сло­ва­кия) и мо­же би в Пол­ша. Съ­щев­ре­мен­но и тук - след от­к­ло­не­ни­ето на ма­ха­ло­то сил­но вдяс­но - е въз­мож­но оле­вя­ва­не на ма­си­те вслед­с­т­вие на вло­ша­ва­щия се ста­тус. Въз­мож­но е да се из­вър­ши и пре­ход от уто­пи­ята за па­зар­на­та ико­но­ми­ка към дис­то­пия, ко­ято да де­зин­тег­ри­ра но­ви об­щ­нос­ти и ра­йо­ни. По вся­ка ве­ро­ят­ност ка­то ця­ло още в на­ча­ло­то на но­во­то сто­ле­тие те ще пре­ми­нат към гру­па­та на сла­бо­раз­ви­ти­те стра­ни.
   Мно­го е ве­ро­ят­но съв­ре­мен­ни­ци­те да до­жи­ве­ят та­ки­ва гло­бал­ни про­ме­ни, пред ко­ито "ре­во­лю­ци­ята" в Из­точ­на Ев­ро­па да из­г­леж­да ка­то дет­с­ка иг­ра.
  
  
   ВТО­РИ ПРЕ­ХОД:

ЕДИН­С­Т­ВЕ­НО­ТО СИГ­У­Р­НО НЕ­ЩО
В ЕВ­РО­ПА Е ПРО­МЯ­НА­ТА
   В пред­на­та част бя­ха опи­са­ни про­ме­ни­те в Из­точ­на Ев­ро­па през погледа на ико­но­мис­та-те­оре­тик. На то­ва мяс­то оба­че те­ори­ята отс­тъп­ва на фак­ти­те, ви­де­ни от ту­рис­та. Раз­би­ра се, ав­то­рът не мо­же да се доб­ли­жи до об­раз­ци­те на Але­ко, но мо­же би на мес­та е мал­ко по-емо­ци­она­лен от не­го.
  
   Ля­то­то е до­бър се­зон за раз­мис­ли, осо­бе­но ако си бъл­га­рин в Ев­ро­па и гла­ва­та ти не е об­ре­ме­не­на със стан­дар­т­ни­те за обик­но­ве­ния граж­да­нин на ре­пуб­ли­ка­та ни гри­жи.
   По та­зи при­чи­на при­ех ед­на спе­ци­ал­на по­ка­на за из­с­лед­ва­не на она­зи част от Ев­ро­па, ко­ято след Шен­ген­с­ко­то спо­ра­зу­ме­ние е ве­че труд­но пос­ти­жи­ма за сред­нос­та­тис­ти­чес­кия бъл­га­рин. Пъ­ту­вах без пре­ду­беж­де­ния и ус­лов­нос­ти; сво­бод­но об­ме­нях мне­ния по вся­как­ви въп­ро­си, чи­ито от­го­во­ри по­раж­да­ха но­ви въп­ро­си; дис­ку­ти­рах сво­бод­но, но пред­паз­ли­во.
   След всич­ко ви­дя­но и чу­то, се­га по­ве­че от вся­ко­га мо­же да се ка­же, че след па­да­не­то на Бер­лин­с­ка­та сте­на Ев­ро­па не е един­но ця­ло. Тя е раз­де­ле­на по мно­го кри­те­рии, ко­ито бя­ха ва­лид­ни и пре­ди, но днес по­ве­че, от­кол­ко­то в ми­на­ло­то, е дес­та­би­ли­зи­ра­на и де­ба­лан­си­ра­на.
   Впро­чем раз­ли­чи­ята за­поч­ват още от гра­ни­ца­та със за­пад­на­та ни съ­сед­ка. Югос­ла­вия, която, бидейки дъл­го вре­ме в със­то­яние на про­дъл­жи­тел­на и обез­кър­вя­ва­ща война, про­дъл­жа­ва да е ра­на­та на Ев­ро­па. То­ва оба­че не пре­чи на чуж­де­не­ца да се въз­хи­ща­ва от Бел­г­рад - ед­на кос­мо­по­лит­на сто­ли­ца, мно­го по-ху­ба­ва, по-мо­дер­на и по-чис­та от на­ша­та ми­ла от­в­ра­ти­тел­на Со­фия. Вни­ма­тел­но­то око оба­че ще за­бе­ле­жи и лип­са­та на ожи­вен тра­фик по пъ­ти­ща­та, пре­диз­ви­кан от не­дос­ти­га и ви­со­ки­те це­ни на го­ри­во­то (ем­бар­го­то спря ли война­та?), и за­си­ле­ни­те пат­ру­ли, и не­за­ви­си­мо от тях ди­лъ­ри­те на го­ри­во на чер­ния па­зар.
   Още по-драс­тич­ни от глед­на точ­ка на бъл­га­ри­на са раз­ли­чи­ята с Ун­га­рия, Че­хия и да­же Сло­ва­кия. По-ран­ни­ят старт на па­зар­ни­те ре­фор­ми, прид­ру­жен с вза­имо­дейс­т­ви­ето меж­ду ос­нов­ни­те по­ли­ти­чес­ки си­ли, си е ка­зал ду­ма­та. От фа­са­ди­те на сгра­ди­те, от без­б­ройни­те ма­га­зи­ни, от хо­ра­та лъ­хат спо­койс­т­вие и доб­ра во­ля. Но ни­ко­га доб­ро­то не ид­ва са­мо. Та­ка нап­ри­мер Пра­га днес е ве­че обик­но­вен ев­ро­пейс­ки град, кой­то е из­гу­бил мно­го от ду­ха си, по­ро­ден от съ­че­та­ва­не­то меж­ду кла­си­ка и съв­ре­мен­ност. Цен­тъ­рът е "оку­пи­ран" от аме­ри­кан­с­ки­те за­ве­де­ния, обик­но­ве­ни­те сто­ки (да­же за Бъл­га­ри­я), ко­ито мо­жеш да срещ­неш нав­ся­къ­де, и ес­тес­т­ве­но - от со­ле­ни­те це­ни, ако си чуж­де­нец. Лю­бо­пит­но е, че ако си чех, це­ни­те в ма­га­зи­ни­те и рес­то­ран­ти­те ста­ват дру­ги.
   Наг­ле­ден при­мер за то­ва, как ед­на стра­на мо­же да прев­зе­ме ико­но­ми­чес­ки дру­га, е Кар­ло­ви Ва­ри. Из­к­лю­чи­тел­ни­ят ев­ро­пейс­ки ку­рорт, ед­но от най-кра­си­ви­те кът­че­та на пла­не­та­та, е ве­че поч­ти Кар­л­с­бад (ста­ро­то му име), къ­де­то бол­ни и здра­ви, ста­ри и не до­там ста­ри нем­ци по­чи­ват и ски­тат в очак­ва­не на пляч­ка­та - мла­ди чех­кин­че­та. Сто­ка­та се це­ни от чуж­де­не­ца, осо­бе­но ако е пре­тен­ци­озен към въз­рас­т­та и фа­са­да­та. По пъ­тя от Кар­ло­ви Ва­ри до Гер­ма­ния це­ни­те­лят мо­же да по­лу­чи мно­гок­рат­ни отс­тъп­ки в це­ни­те. Ска­па­на ра­бо­та.
   И из­вед­наж - Но­ва Ев­ро­па. Ев­ро­пейс­ки съ­юз, Шен­ген и про­чее. Свят 1 след Свят 2 по мо­де­ли­те на Джей Фо­рес­тър. Но по не­го­ви­те мо­де­ли има и Свят 3, и Свят 4. В Свят 1 не тър­се­те ста­ри­те гра­ни­ци. Тях прос­то ги ня­ма. Ня­ма го маз­ни­ят мит­ни­чар-из­нуд­вач, из­вес­тен от съ­сед­ни стра­ни, ня­ма я уни­зи­тел­на­та пас­пор­т­на про­вер­ка.
   Съв­сем дру­го е усе­ща­не­то след Свят 2 в обе­ди­не­на Гер­ма­ния. Един нов свят - част от рая (по­не за пог­ле­да на бъл­га­ри­на). Аб­со­лют­на чис­то­та, не­ве­ро­ят­но спо­койс­т­вие и лъ­че­зар­ност.
   99% от нем­ци­те це­нят и ми­на­ло­то, и съв­ре­мен­нос­т­та. Неп­ре­мен­но виж­те обе­ди­не­ния Бер­лин! Там ще ви впе­чат­ли не са­мо лип­с­ва­ща­та "Берлинска стена", от ко­ято са за­па­зе­ни едва око­ло 300 м ка­то ис­то­ри­чес­ки па­мет­ник. По му­зе­ите мо­же­те да ви­ди­те япон­с­ко­то и (стран­но) бъл­гар­с­ко­то на­шес­т­вие. Ще ви уди­ви и сил­но­то тур­с­ко при­със­т­вие в сто­ли­ца­та.
   И ако ние из­не­над­ва­ме све­та с Ве­ли­ко Тър­но­во, Коп­рив­щи­ца и дру­ги уни­ка­ти, спе­ци­ал­но Гер­ма­ния из­не­над­ва чуж­ден­ци­те с пов­се­мес­т­но­то съ­че­та­ние меж­ду ми­на­ло и нас­то­яще, кла­си­ка и ори­ги­нал­ност. Ако тър­си­те не­що по­доб­но, по­се­те­те Ро­тен­бург - ед­на ма­гия от ХVI в. Виж­те Дрез­ден - ед­но чу­до в ре ма­жор. Или по­се­те­те как­во­то и да е. Нем­ци­те не се за­ни­ма­ват с три­ене на ис­то­рия ка­то сво­ите бъл­гар­с­ки ко­ле­ги. Мас­ти­ти­те ни съг­раж­да­ни ще ос­та­нат уди­ве­ни, че в Кем­ниц нап­ри­мер па­мет­ни­кът на най-го­ля­ма­та гла­ва в све­та - Карл Маркс - за раз­ли­ка от мав­зо­лея в Со­фия стои не­по­кът­нат ка­то сим­вол на ед­но ми­на­ло, ко­ето не мо­же прос­то ей-та­ка да се из­т­рие от ис­то­ри­ята. И все пак... То­ва, ко­ето не пра­вят та­мош­ни­те по­ли­ти­ци, е по­ето от кло­ша­ри­те и мар­ги­на­ли­те. Не се учуд­вайте, ако ви­ди­те в раз­ви­та­та Ев­ро­па ня­кой да пре­пи­ка­ва Страс­бур­г­с­ка­та ка­тед­ра­ла. Раз­ни ико­но­ми­ки, но и раз­ни кул­ту­ри!
   Ес­тес­т­ве­но ин­те­ре­сен е и въп­ро­сът за за­етос­т­та и до­хо­ди­те. На фо­на на сред­ния бъл­га­рин хо­ра­та там жи­ве­ят фан­тас­тич­но доб­ре, осо­бе­но ако са ро­би на сво­ята ра­бо­та. На­ча­ло­то на де­ня в по­ве­че­то се­мейс­т­ва е око­ло 5,00 ча­са, а зав­ръ­ща­не­то в къ­щи - след 20,00 ча­са. При то­ва по­ло­же­ние чо­век прос­то ня­ма въз­мож­ност да си хар­чи па­ри­те! И все пак 1/3 от нем­ци­те днес не са до­вол­ни от до­хо­ди­те си (да за­по­вя­дат на гос­ти в Бъл­га­ри­я), а мно­го се­мейс­т­ва жи­ве­ят с око­ло 1000 мар­ки ме­сеч­но (80 000 лв.), ко­ето сти­га за яде­не, об­ли­ча­не (ев­ти­но) и гле­да­не на те­ле­ви­зия. Още по-теж­ко е по­ло­же­ни­ето при без­ра­бот­ни­те. Ня­кои от тях пра­вят ико­но­мии, ка­то пъ­ту­ват до мес­та, къ­де­то е мно­го по-ев­ти­но, ка­то Ха­ва­ите нап­ри­мер. Впро­чем Гер­ма­ния е мно­го по-со­ци­ал­на стра­на, от­кол­ко­то на­ша­та. Там и раз­ли­чи­ята не са та­ка чув­с­т­ви­тел­ни. Пред­с­та­вя­те ли си не­мец с мо­би­фон на ули­ца­та? Мут­ра с "Мер­це­дес"? Му­тант в по­ли­ти­ка­та? Глу­пос­ти.
   Впро­чем там жи­во­тът не е са­мо пе­сен. И при тях има прес­тъп­ност, но тя е от по-из­тън­чен, "ев­ро­пейс­ки" тип. Ня­ма ги пех­ли­ва­ни­те, а ако ги има, са им­пор­т­ни. Имат ос­но­ва­ние хо­ра­та от Шен­ген да се бо­ят за пос­тиг­на­то­то след из­точ­но­ев­ро­пейс­ко­то (и осо­бе­но рус­ко­то) прес­тъп­но на­шес­т­вие. Ако сте по-вни­ма­тел­ни, ня­ма да про­пус­не­те да по­чув­с­т­ва­те на­ци­она­лиз­ма - но­ва­та ре­ли­гия на мно­го за­пад­но­ев­ро­пейци. Из­точ­но­ев­ро­пейци­те са ана­те­мо­са­ни. Тур­ци­те в Гер­ма­ния - не­же­ла­ни. Ара­би­те и нег­ри­те във Фран­ция - из­лиш­ни. Все­ки си чис­ти къ­ща­та.
   Ви­со­ка­та про­из­во­ди­тел­ност ви­на­ги да­ва доб­ри ре­зул­та­ти. То­ва се до­каз­ва от раф­то­ве­те на ма­га­зи­ни­те, а чес­то и от це­ни­те. Но не всич­ко се про­да­ва доб­ре, на­пук на спе­ци­алис­ти­те по мар­ке­тинг. Дъл­го вре­ме про­дук­ти­те на Шел бя­ха съз­на­тел­но от­бяг­ва­ни от нем­ци­те, ко­ито ос­вен всич­ко са и со­ци­ал­но ан­га­жи­ра­ни лич­нос­ти. Ко­ман­да­та "Не ку­пу­вай­те френ­с­ки сто­ки!" стрик­т­но се спаз­ва­ше в от­го­вор на ре­ше­ни­ето на френ­с­кия пре­зи­дент да въ­зоб­но­ви ек­с­пе­ри­мен­ти­те с атом­ни бом­би. Не­ме­цът е пат­ри­от и в по­куп­ки­те. При срав­ни­тел­но ед­нак­ви сто­ки из­бо­рът е ви­на­ги в пол­за на род­на­та. Ба­вар­ци­те пи­ят са­мо ба­вар­с­ка би­ра, сак­сон­ци­те - са­мо сак­сон­-
с­ка. За­що ли? От­го­во­рът е, че ако се пред­по­чи­та соб­с­т­ве­но­то про­из­вод­с­т­во, на­рас­т­ват ра­бот­ни­те мес­та...
   С дру­ги ду­ми, хо­ра­та от "от­во­ре­но­то об­щес­т­во" не са мно­го от­к­рех­на­ти за чуж­ди­те сто­ки. Осо­бе­но за бъл­гар­с­ки­те. Или за бъл­га­ри.
   То­зи ико­но­ми­чес­ки пат­ри­оти­зъм е съ­че­тан и с уме­рен на­ци­она­лен про­тек­ци­они­зъм (пак не явен, а най-ве­че по ли­ния на стан­дар­ти­те), и с пла­ни­ра­не на ин­вес­ти­ци­ите. Нем­ци­те це­нят про­из­вод­-
с­т­во­то и в то­ва от­но­ше­ние са ма­те­ри­алис­ти в по-го­ля­ма сте­пен, от­кол­ко­то бъл­га­ри­те. Тър­гов­с­ка­та и об­с­луж­ва­ща­та мре­жа, оце­не­ни по то­зи кри­те­рий, са от­но­си­тел­но по-раз­ви­ти у нас. Ха­рак­тер­ни­те за Бъл­га­рия сре­ден и ма­лък га­ра­жен биз­нес, без­к­райна­та вър­во­ли­ца от ед­но­тип­ни про­фа­ни­зи­ра­ни ка­фе­не­та с ед­но­ръ­ки бан­ди­ти и бин­го-за­ли, лус­т­ро­са­ни­те фа­са­ди на бан­ки, зас­т­ра­хо­ва­тел­ни аген­ции и фи­нан­со­ви къ­щи с де­жур­ни­те пред тях скъ­пи ав­то­мо­би­ли (за­ку­пе­ни със сред­с­т­ва на обе­зу­ме­ли до­вер­чи­ви вло­жи­те­ли) - всич­ко то­ва е нап­ра­во аб­сур­д­но в Гер­ма­ния. Сер­гии и джун­джу­рии? Ук­ри­ти да­нъ­ци? Дрън-дрън-яри­на.
   Про­миш­ле­но­то про­из­вод­с­т­во е труд­но опи­су­емо с ар­се­на­ла на ста­тис­ти­ка­та. Тряб­ва да се ви­ди, тряб­ва да се по­чув­с­т­ва. То е в ос­но­ва­та на чу­до­то.
   То­ва не оз­на­ча­ва, че сел­с­ко­то сто­пан­с­т­во е бед­ни­ят род­ни­на. Раз­г­ле­дай­те нап­ри­мер Ав­с­т­рия. Ед­на уди­ви­тел­на стра­на - от сел­с­ки тип, но от раз­вит сел­с­ки тип. Се­ла­та там ня­мат ни­що об­що с на­ши­те се­ла от град­с­ки тип. Там глед­ка­та прос­то е дру­га: на то­зи хълм - къ­ща, на след­ва­щия - две, в до­ли­на­та - три, и т.н. Пред къ­щи­те тър­жес­т­ве­но се раз­хож­дат кра­ви­те Мил­ки и до­вол­но по­хап­ват. На­ис­ти­на при­ро­да­та там е да­ла мно­го по­ве­че, а и да­ва. Ве­чер ка­то по ча­сов­ник се из­ли­ва мек дъж­дец, кой­то оси­гу­ря­ва прех­ра­на­та и жи­во­та. Еко­ло­гич­на­та чис­то­та на про­дук­ти­те прос­то се пред­по­ла­га при те­зи ус­ло­вия.
   Сто­ки­те оби­чат да пъ­ту­ват, как­то и хо­ра­та. Тран­с­пор­тът съ­що е на свет­лин­ни го­ди­ни от своя бъл­гар­с­ки съб­рат. Ка­че­те се нап­ри­мер на влак или трам­вай. Ако съ­пос­та­вим ку­пе пър­ва кла­са (бул­га­риш) с ку­пе вто­ра кла­са (дойч), ще по­ис­ка­ме не­за­бав­но да пре­то­пят всич­ки на­ши вла­ко­ви ком­по­зи­ции. А пъ­ти­ща­та? Зна­ете ли как­во е ма­гис­т­ра­ла? Ако мис­ли­те, че зна­ете, по­мис­ле­те още вед­нъж. По нея се ка­ра със сред­на ско­рост 160-180 км, но тя не е осе­яна с дуп­ки и ко­ли, ко­ито да из­пус­кат от­ров­ни из­па­ре­ния. От 1996 г. всич­ки нем­с­ки ко­ли (а са­мо ори­ги­на­ли­те ня­мат ав­то­мо­би­ли) за­дъл­жи­тел­но тряб­ва да имат ка­та­ли­за­то­ри. Пъ­ту­ва­те след тях и вдиш­ва­те чист ви­тош­ки въз­дух...
   Лет­ни­те от­пус­ки са ед­но не­ве­ро­ят­но пре­жи­вя­ва­не за граж­да­ни­те на раз­ви­та­та Ев­ро­па. По-из­мо­ре­ни­те от тях пред­по­чи­тат за­сед­на­ла­та ва­кан­ция. Из­бо­рът е не­ог­ра­ни­чен, це­ни­те - по­но­си­ми. Дру­га част от от­пус­ка­ри­те из­би­рат екс­кур­зи­он­но­то ле­ту­ва­не, оп­ре­де­ле­но или от аген­ция, или от соб­с­т­ве­ни же­ла­ния.
   Хит на го­ди­на­та за ту­рис­ти­те е Ав­с­т­рия. Спо­ме­на­ти­те ве­че ав­с­т­рийс­ки се­ля­ни са и доб­ри хо­те­ли­ери. Пок­рай сто­ти­ци­те сел­ца има хи­ля­ди езе­ра, а нав­ся­къ­де над тях в не­бе­то са за­би­ти Ал­пи­те. Ед­на но­щув­ка със за­кус­ка за гле­зе­ни ту­рис­ти е око­ло 100 мар­ки на чо­век (мар­ка­та е ве­че ев­ро­пейс­ка­та ва­лу­та - на­пук на фран­ко­фо­ни­те), а за по-неп­ре­тен­ци­оз­ни (ко­ито не дър­жат да имат ус­ло­ви­ята на "Ше­ра­тон") - до 40 мар­ки, вклю­чи­тел­но със за­кус­ка­та, след ко­ято мо­жеш цял ден да не хап­неш ни­що.
   След по­се­ще­ни­ето на ку­рор­ти­те в раз­ви­та­та Ев­ро­па мо­га да ка­жа са­мо ед­но: "Заб­ра­ве­те бъл­гар­с­ки­те!". Дол­ноп­роб­ни­те кло­аки, в ко­ито се из­ли­ват те­ла­та на граж­да­ни­те на Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия през ля­то­то, на­ис­ти­на не мо­гат да се срав­ня­ват с лет­ни­те от­пус­кар­с­ки чу­де­са в раз­ви­та­та Ев­ро­па. Тъ­пи­те му­цу­ни, ко­ито на­ред с во­ня­та на мал­цин­с­т­во­то и кре­тен­с­ки­те сер­витьор­с­ки и хо­те­ли­ер­с­ки но­ме­ра се сре­щат пов­се­мес­т­но по т.нар. ту­рис­ти­чес­ки обек­ти у нас, на­ис­ти­на са не­по­но­си­ми за ев­ро­пе­еца. Сбо­гом, ме­ша­на ска­ра! Са­мо дол­на­та прос­лой­ка на кон­ти­нен­та мо­же да скло­ни да дой­де в дол­на­та част на Юго­из­точ­на Ев­ро­па.
   Що се от­на­ся до за­бав­ле­ни­ята, по­се­те­те за­дъл­жи­тел­но и Ев­ро­па-парк (в Гер­ма­ния, не­пос­ред­с­т­ве­но до Фран­ция) или Дис­ни­ленд
в Па­риж. За 2000 на­ши ле­ва чо­век - ро­ди­тел или де­те - цял ден е в све­та на при­каз­ки­те и сил­ни­те емо­ции. Въз­рас­т­ни­ят се вде­ти­ня­ва, де­ца­та се чув­с­т­ват въз­рас­т­ни. 12 ча­са емо­ции за цял жи­вот.
   В Свят 1 все пак има вът­реш­ни раз­ли­чия. Да­же раз­ли­ка­та меж­ду Гер­ма­ния и Фран­ция е оче­вид­на. С пра­во Гер­ма­ния днес мо­же да се на­ре­че кра­ли­ца­та на съв­ре­мен­на За­пад­на Ев­ро­па. Раз­ли­ка в стан­дар­ти­те, раз­ли­ка в раз­ли­чи­ята, раз­ли­ка нав­ся­къ­де. Ед­на­та стра­на ве­че е в ХХI в., а дру­га­та е още в съв­ре­мен­нос­т­та.
   Къ­де сме ние в но­вия "общ ев­ро­пейс­ки дом"? Пор­ти­ери или чис­та­чи? Впро­чем, ако очак­ва­те ня­как­во стра­те­ги­чес­ко мис­ле­не у ев­ро­пе­еца за бъ­де­ще­то на све­та, за то­ва, как из­точ­но­ев­ро­пейс­ки­те съб­ра­тя да се по­чув­с­т­ват дос­той­ни жи­те­ли на мо­дер­на Ев­ро­па, ще ос­та­не­те ра­зо­ча­ро­ва­ни. Са­мо кой­то е по­чув­с­т­вал из­точ­но­ев­ро­пейс­ка­та тра­ге­дия мо­же да про­яви за­ин­те­ре­со­ва­ност.
   Мно­го мис­ли ми­на­ват през бъл­гар­с­ка­та гла­ва. Тъж­но е, че доб­ра стра­на ка­то Бъл­га­рия е от зле по-зле, че пре­хож­да по най-де­мок­ра­ти­чен на­чин от Свят 2 към Свят 3. Е, има и Свят 4. Тъж­но е, че май­ка Бъл­га­рия е пляч­ко­са­на, раз­дър­жа­ве­на и оп­ро­пас­те­на. В Свят 1 то­ва прос­то е не­въз­мож­но. Тъж­но е, че най-по­пу­ляр­ни­те граж­да­ни на Бъл­га­рия за ев­ро­пейци­те са тур­ци­те и ци­га­ни­те. Тъж­но е, че сме ре­кор­дьо­ри по пи­ра­ми­ди­те - фи­нан­со­ви, по­ли­ти­чес­ки, и т.н. Ве­се­ло е, че по­ве­че­то за­пи­та­ни не са чу­ва­ли ни­що за ис­то­ри­чес­ки­те по­бе­ди на бъл­гар­с­кия на­ци­она­лен от­бор по фут­бол, за Хрис­то (Сто­ич­ков), а са­мо за Крис­то (Ява­шев)...
   Ще съ­уме­ем ли да се за­па­зим при про­ме­не­ни­те ус­ло­вия? Или 1300 го­ди­ни на­ис­ти­на сти­гат?
   Ед­но е яс­но - един­с­т­ве­но­то си­гур­но не­що в Ев­ро­па е про­мя­на­та.
  
   ТРЕ­ТО ДЕЙС­Т­ВИЕ

АЛ­ТЕР­НА­ТИ­ВИ­ТЕ ПРЕД ИЗ­ТОЧ­НА
ЕВ­РО­ПА И БЪ­Л­ГА­РИЯ
   Ча­сов­ни­кът на ис­то­ри­ята ве­че от­ме­ри ня­кол­ко го­ди­ни, през ко­ито на­ро­ди­те в Из­точ­на Ев­ро­па, а сред тях и бъл­гар­с­ки­ят "ра­бо­тят" усър­д­но как­то вър­ху раз­г­раж­да­не­то на ста­ра­та об­щес­т­ве­на сис­те­ма, та­ка и вър­ху те­оре­тич­но­то ос­мис­ля­не и прак­ти­чес­ко­то из­г­раж­да­не на но­во­то и, как­то се очак­ва, по-прог­ре­сив­но об­щес­т­во. Ис­то­ри­чес­ки те­зи ня­кол­ко го­ди­ни са дос­та­тъч­но про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од, за да мо­гат да бъ­дат ха­рак­те­ри­зи­ра­ни как­то оти­ва­ща­та си сис­те­ма, та­ка и ал­тер­на­ти­ви­те след пре­хо­да.
   От про­ме­ни­те в по­ло­жи­тел­на по­со­ка е за­ин­те­ре­су­ван все­ки, кой­то знае, че стра­на­та му има 1300-го­диш­на ис­то­рия и кой­то би же­лал на та­зи стра­на да бъ­дат от­ре­де­ни по­не още тол­ко­ва го­ди­ни в пер­с­пек­ти­ва.
   1. Об­щес­т­во­то, от ко­ето ид­ва­ме
   Из­точ­на Ев­ро­па се сбо­гу­ва с ми­на­ло­то си, ка­то го ос­мис­ля. За по­ре­ден път тя за­да­ва нас­тойчи­во въп­ро­са: как бя­ха по­ло­же­ни ос­но­ви­те на ста­ра­та сис­те­ма и как­ва всъщ­ност бе тя? Съв­сем оче­вид­но е, че за да се пред­пи­ше не­об­хо­ди­ма­та ре­цеп­та за оз­д­ра­вя­ва­не, най-нап­ред тряб­ва да се пос­та­ви точ­на ди­аг­но­за. За да се от­го­во­ри из­чер­па­тел­но на въп­ро­са за ди­аг­но­за­та, е не­об­хо­ди­ма крат­ка, но про­дук­тив­на екс­кур­зия в ми­на­ло­то.
   През 1917 г. бол­ше­ви­ки­те, виж­дай­ки не­дъ­зи­те на то­га­ваш­но­то ка­пи­та­лис­ти­чес­ко­то об­щес­т­во, се за­еха с не­за­бав­на ре­во­лю­ци­он­на смя­на на сис­те­ма­та. Крайни­ят про­дукт от то­зи те­хен акт по­лу­чи наз­ва­ни­ето со­ци­али­зъм. Съ­щи­ят то­зи кра­ен про­дукт оба­че на прак­ти­ка за­поч­на твър­де мно­го да се от­ли­ча­ва от те­оре­тич­на­та кон­-
с­т­рук­ция, фор­му­ли­ра­на от Маркс, Ен­гелс и ос­та­на­ли­те "кла­си­ци" на но­ва­та сис­те­ма. На прак­ти­ка ре­ал­ни­ят со­ци­али­зъм драс­тич­но се раз­ми­на с на­уч­ния со­ци­али­зъм. "При­но­си" в то­ва от­но­ше­ние има­ха Ле­нин и осо­бе­но Ста­лин. Днес ве­че ни­кой се­ри­озен из­с­ле­до­ва­тел не смее да твър­ди, че съз­да­де­но­то от тях об­щес­т­во се е ръ­ко­во­де­ло от прин­ци­па "От все­ки­го спо­ред спо­соб­нос­ти­те, все­ки­му спо­ред ко­ли­чес­т­во­то и ка­чес­т­во­то на тру­да", т.е. че е би­ло со­ци­алис­ти­чес­ко. Още по-на­ив­но е да се твър­ди, че е дейс­т­вал прин­ци­път "От все­ки­го спо­ред спо­соб­нос­ти­те, все­ки­му спо­ред пот­реб­нос­ти­те", т.е. че е има­ло ко­му­ни­зъм.
   От­то­га­ва до­се­га - един твър­де дъ­лъг пе­ри­од - се нат­ру­па­ха дос­та­тъч­но фак­ти, за да бъ­де ха­рак­те­ри­зи­ра­на сис­те­ма­та, но­се­ща ети­ке­та со­ци­али­зъм. И та­ка как­ва бе­ше сис­те­ма­та, в ко­ято Из­точ­на Ев­ро­па жи­вя бли­зо по­ло­вин век? От­го­вор на то­зи въп­рос да­ва те­ори­ята за об­щес­т­ве­ни­те сис­те­ми.
   За да се опи­ше ек­зак­т­но ед­на об­щес­т­ве­на сис­те­ма, е не­об­хо­ди­мо и дос­та­тъч­но да се раз­к­ри­ят нейни­те ос­но­ви - ико­но­ми­чес­ки, по­ли­ти­чес­ки, раз­п­ре­де­ли­тел­ни, пре­раз­п­ре­де­ли­тел­ни и иде­оло­ги­чес­ки.
   Ето в син­те­зи­ран вид ос­но­ви­те на ста­ра­та сис­те­ма, "из­г­раж­да­на" през те­зи го­ди­ни в т.нар. со­ци­алис­ти­чес­ки стра­ни:
   1. Ико­но­ми­чес­ки ос­но­ви: дър­жав­на соб­с­т­ве­ност вър­ху сред­с­т­ва­та за про­из­вод­с­т­во и до­ри вър­ху го­ля­ма част от пред­ме­ти­те за пот­реб­ле­ние. От­к­рит стре­меж за прев­ръ­ща­не в дър­жав­на "соб­с­т­ве­ност" на граж­да­ни­те.
   2. По­ли­ти­чес­ки ос­но­ви: ръ­ко­вод­на ро­ля на ед­на по­ли­ти­чес­ка си­ла, об­г­ра­де­на със са­те­ли­ти, във всич­ки об­лас­ти на жи­во­та. Срас­т­ва­не на дър­жа­ва­та и пар­ти­ята вър­ху ос­но­ва­та на но­мен­к­ла­ту­ра­та. Дик­та­ту­ра на мал­цин­с­т­во­то над мно­зин­с­т­во­то, то­та­ли­тар­но об­щес­т­во. Ряз­ка ди­фе­рен­ци­ация меж­ду "кла­са­та на ръ­ко­во­ди­те­ли­те (пра­во­има­щи­те)" и "кла­са­та на ръ­ко­во­де­ни­те (пра­во­ня­ма­щи­те)".
   3. Про­из­вод­с­т­ве­ни ос­но­ви: "фик­си­ра­не" на бъ­де­ще­то, ра­бо­та по еди­нен дър­жа­вен план. "Ко­манд­на" ико­но­ми­ка от­го­ре на­до­лу.
   4. Раз­п­ре­де­ли­тел­ни ос­но­ви: все­ки­му спо­ред оцен­ка­та, да­ва­на "от­го­ре" (дър­жав­но-пар­тийна). Все­ки раз­по­ла­га със зап­ла­та­та си, а дър­жа­ва­та - с пе­чал­ба­та.
   5. Пре­раз­п­ре­де­ли­тел­ни ос­но­ви: дър­жа­ва­та дек­ре­ти­ра нат­руп­ва­не­то и пот­реб­ле­ни­ето.
   6. Те­оре­тич­ни и иде­оло­ги­чес­ки ос­но­ви: те­ори­ята за ро­ля­та на "един на­род", "ед­на дър­жа­ва", "ед­на кла­са", "ед­на ра­са", "ед­на пар­ти­я", "ед­на ре­ли­гия" или "ед­на лич­ност", на­да­ре­ни с "ме­си­ан­с­ки" фун­к­ции. Те са приз­ва­ни да "ръ­ко­во­дят" на­ци­онал­но­то и све­тов­но­то нас­то­яще и бъ­де­ще. Им­пе­ри­али­зъм нав­ся­къ­де и във всич­ко.
   7. Цел на раз­ви­ти­ето: мак­си­мал­на ек­с­пан­зия на дър­жа­ва­та във всич­ки сфе­ри и об­лас­ти. Мак­си­ма­лен рас­теж на про­из­вод­с­т­во­то, мак­си­мал­но об­вър­з­ва­не на от­дел­на­та лич­ност и дър­жав­ни­те це­ли, мак­си­мал­но све­тов­но раз­п­рос­т­ра­не­ние.
   8. Ос­нов­ни по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти: бърз рас­теж за оп­ре­де­ле­но вре­ме; пре­мах­ва­не на без­ра­бо­ти­ца­та, крайна­та бед­ност и дру­ги со­ци­ал­ни проб­ле­ми; рав­но­мер­но раз­п­ре­де­ле­ние на до­хо­да и т.н. Впро­чем Съ­ве­тът за вза­имо­дейс­т­вие на сво­ята се­сия от 30.05-02.06.1991 г . съ­що про­ка­рва ми­съл­та, че "цен­т­ра­ли­зи­ра­но­то пла­ни­ра­не бе­ше ва­жен ин­с­т­ру­мент за сти­му­ли­ра­не на ико­но­ми­чес­кия ръст". Ки­тай, кой­то ос­та­ва в спи­съ­ка на стра­ни­те от тип дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм, е блес­тящ при­мер в то­ва от­но­ше­ние. Са­мо за пър­во­то шес­т­ме­се­чие на 1992 г. той ре­али­зи­ра 10,6 на сто ико­но­ми­чес­ки рас­теж при пла­но­ви раз­че­ти от 6,0 на сто. При­хо­ди­те на граж­да­ни­те са се уве­ли­чи­ли с 15,3 на сто при темп на ин­ф­ла­ция 6,5 на сто. Ки­тайс­ки­те ико­но­мис­ти се опа­ся­ват, че по­до­бен рас­теж би до­вел до "прег­ря­ва­не" на ико­но­ми­ка­та. През 1993 г. МВФ пос­та­ви Ки­тай на тре­то мяс­то в све­та по про­из­вод­с­т­во, кла­си­рай­ки го след САЩ и Япо­ния и пред Гер­ма­ния. Въп­ре­ки то­ва нис­ка­та стар­то­ва ба­за и ви­со­ка­та раж­да­емост ос­та­вят Ки­тай да­ле­че на­зад по про­из­вод­с­т­во и пот­реб­ле­ние на чо­век от на­се­ле­ни­ето. Об­рат­но, през 1992 г. раз­ви­ти­те за­пад­ни стра­ни пос­тиг­на­ха рас­теж, кой­то МВФ опис­ва та­ка: "Въп­ре­ки че ус­пях­ме да пре­одо­ле­ем ре­це­си­ята, тем­по­ве­те на рас­теж не мо­гат да се срав­ня­ват с оне­зи, ко­ито са наб­лю­да­ва­ни в ана­ло­гич­ни фа­зи на ци­къ­ла" .
   9. Ос­нов­ни от­ри­ца­тел­ни ре­зул­та­ти: по­тис­ка­не на лич­нос­т­та от дър­жа­ва­та, шаб­ло­ни­зи­ра­не на по­ве­де­ни­ето и жи­во­та, под­чи­не­ние на ко­ман­ди­те "от­го­ре". При­мат на ко­лек­тив­ни­те над ин­ди­ви­ду­ал­ни­те пра­ва. Дик­та­ту­ра на но­мен­к­ла­ту­ра­та на пар­ти­ята-дър­жа­ва. Сил­но иде­оло­ги­зи­ра­не на всич­ки сфе­ри на жи­во­та.
   Всич­ко то­ва е на­пъл­но дос­та­тъч­но, за да мо­же "ста­ра­та сис­те­ма" да при­до­бие ос­нов­ни­те си кон­ту­ри и да бъ­де де­фи­ни­ра­на. Име­то на та­зи сис­те­ма е но­мен­к­ла­ту­рен дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм, про­веж­дащ по­ли­ти­ка на им­пе­ри­али­зъм. С дру­ги ду­ми, всич­ки стра­ни, ко­ито пре­ми­на­ха към не­го, осъ­щес­т­ви­ха скок не "от цар­с­т­во­то на не­об­хо­ди­мос­т­та към цар­с­т­во­то на сво­бо­да­та", а от най-при­ми­тив­ния към най-за­вър­ше­ния ка­пи­та­ли­зъм. Впро­чем бъл­гар­с­ки­ят пре­зи­дент г-н Ж. Же­лев из­ле­зе с по­доб­но мне­ние във в. "Тюр­кие" от 24.II.-04.III.1992 г. Той ка­за, че ре­жи­ми­те в Из­точ­на Ев­ро­па не бя­ха со­ци­алис­ти­чес­ки, "те бя­ха груб, пър­ви­чен, то­та­ли­та­рен дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм", "те се мъ­че­ха да жи­ве­ят ка­то па­ра­зи­ти вър­ху ос­но­ви­те на един ви­сок иде­ал". В края на м. март 1992 г. на кон­фе­рен­ци­ята в ака­де­мия "Зан­кел­марк" в Гер­ма­ния в док­ла­да си "Как­во ос­та­на от со­ци­ализ­ма" г-н То­мас Ма­йер, за­веж­дащ от­дел във фон­да­ция "Фрид­рих Ер­берт", съ­що твър­де­ше, че Из­точ­на Ев­ро­па е жи­вя­ла в ус­ло­ви­ята на при­ми­ти­вен дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм. Все по­ве­че уче­ни се со­ли­да­ри­зи­рат с по­доб­на ди­аг­но­за.
   Ръ­ко­вод­на­та кла­са - то­ва е кла­са­та на вис­ша­та пар­тий­но-дър­жав­на но­мен­к­ла­ту­ра, чи­ето по-точ­но оп­ре­де­ле­ние е ед­ра дър­жав­на бур­жо­азия. Всъщ­ност раз­де­ле­ни­ето вът­ре в об­щес­т­во­то не е би­ло кла­си­чес­ко - на две кла­си. К. Ко­ул­г­ров, из­с­лед­вай­ки та­зи сис­те­ма, сти­га до из­во­да, че об­щес­т­во­то е има­ло 10 кла­си .
   Най-урод­ли­ва­та про­ява на та­зи сис­те­ма бе реп­ре­си­ра­не­то на не­съг­лас­ни­те с нея. Лик­ви­ди­ра­не­то, "без­с­лед­но­то" из­чез­ва­не, из­п­ра­ща­не­то в пси­хи­ат­рии, въд­во­ря­ва­не­то в ла­ге­ри и об­ще­жи­тия, ин­тер­ни­ра­не­то, из­сел­ва­не­то и за­сел­ва­не­то по ад­ми­нис­т­ра­ти­вен ред, увол­не­ни­ето от ра­бо­та, не­до­пус­ка­не­то и из­к­люч­ва­не­то от уни­вер­си­те­ти и учи­ли­ща - то­ва бя­ха са­мо ня­кои от "ма­со­ви­те" про­яви на сис­те­ма­та и на нейно­то от­но­ше­ние към лич­нос­т­та.
   Крайни­те ре­зул­та­ти от то­зи ве­ли­чес­т­вен ек­с­пе­ри­мент - но­мен­к­ла­тур­ния дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм с ко­манд­на ико­но­ми­ка - са на­ли­це. За изос­та­ва­не­то в твър­де мно­го от­но­ше­ния на те­зи стра­ни, въз­п­ри­ели сис­те­ма­та, мо­же оп­ре­де­ле­но да се твър­ди, че ви­на но­сят са­ма­та сис­те­ма, нейни­те вдъх­но­ви­те­ли и ос­нов­ни кон­су­ма­то­ри, хо­ра­та, ко­ито са се об­ла­го­де­тел­с­т­ва­ли от нея. Тук се сре­щат ня­кол­ко ди­амет­рал­но про­ти­во­по­лож­ни мне­ния. От ед­на стра­на, се твър­ди, че всич­ки са ви­нов­ни за та­зи сис­те­ма. От дру­га стра­на, се при­ема, че ни­кой ос­вен са­ма­та сис­те­ма не е бил ви­но­вен. От тре­та стра­на, се при­ема прин­ци­път за час­тич­на­та ви­на и от­го­вор­ност. То­зи под­ход спо­де­ля­ме и ние, без да го дог­ма­ти­зи­ра­ме.
   Та­зи сис­те­ма бе осъ­де­на мо­рал­но (и за щас­тие мир­но) от са­ми­те на­ро­ди, без съ­щес­т­ве­на външ­на на­ме­са - чрез из­ра­зе­ния по­ли­ти­чес­ки вот на не­до­ве­рие на "ко­му­нис­ти­чес­ки­те" пар­тии по вре­ме на из­бо­ри­те. Днес тя ка­те­го­рич­но се от­х­вър­ля ка­то ва­ри­ант за раз­ви­ти­ето по­не на раз­ви­ти­те и на сред­но­раз­ви­ти­те стра­ни. Ко­ето съв­сем не оз­на­ча­ва, че ако те се вър­нат на­зад в раз­ви­ти­ето си, ня­ма да граб­нат от­но­во ста­ро­то из­пи­та­но оръ­жие.
   Има твър­де­ния, че е въз­мо­жен про­цес на "ко­му­нис­ти­чес­ка рес­тав­ра­ция". Но не­ка се по­зо­вем на пред­се­да­те­ля на Пар­ла­мен­тар­на­та асам­б­лея на Съ­ве­та на Ев­ро­па Ми­гел Мар­ти­нес: "Ко­му­низ­мът не се връ­ща в Бъл­га­рия, той ум­ря и бе­ше пог­ре­бан".
   2. Об­щес­т­во­то, към ко­ето се стре­мим
   Раз­г­раж­да­не­то на сис­те­ма­та на но­мен­к­ла­тур­ния дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм оба­че не сне­ма от дне­вен ред най-важ­ния въп­рос: на­къ­де в бъ­де­ще? Ста­ва ду­ма за из­бор на път, на стра­те­гия, на по­ве­де­ние. В час­т­ност ста­ва ду­ма за из­бор на мо­дел на ико­но­ми­чес­ка и по­ли­ти­чес­ка ре­фор­ма. Тук об­ща­та фра­зе­оло­гия от ти­па "па­зар­на ико­но­ми­ка" и "пар­ла­мен­тар­на де­мок­ра­ция" не по­ма­га осо­бе­но, ос­вен на ми­тин­ги­те.
   Не е без зна­че­ние и об­с­то­ятел­с­т­во­то, че дейс­т­ви­тел­но е на­ли­це зна­чи­ма про­мя­на за всич­ки стра­ни и на­ро­ди. За­во­ят е по-ос­тър, до­ри от­кол­ко­то е би­ла по­бе­да­та на Ан­г­лия над На­по­ле­оно­ва Фран­ция през 1815 г. То­га­ва се ре­ша­ва кой ще има во­ен­но гос­под­с­т­во в Ев­ро­па през ХIХ в. (но не се сла­га край на иде­оло­ги­чес­ки­те заб­лу­ди, по­яви­ли се във Фран­ция през 1789 г. и въз­ро­ди­ли се под дру­га фор­ма в Ру­сия през 1917 г.). Съ­би­ти­ята през 1989-1993 г. би­ха мог­ли да се раз­г­леж­дат ка­то по-зна­чи­ми и от по­бе­да­та на Ре­фор­ма­ци­ята през ХVII в. Съв­ре­мен­ни­те про­ме­ни за­ся­гат все­ки и всич­ки, по вся­ка ве­ро­ят­ност за де­се­ти­ле­тия. Та­ки­ва про­ме­ни све­тът не е пре­жи­вя­вал ве­ро­ят­но от бит­ка­та при нос Ак­ци­ум през 31 г.пр.н.е., ко­ято до­веж­да до pax romana през след­ва­щи­те два ве­ка. С дру­ги ду­ми, до­ри бъ­де­ще­то на Ве­ли­ки­те си­ли е под въп­рос в ре­зул­тат на про­ме­ни­те в Из­точ­на Ев­ро­па. Те не мо­гат да ос­та­нат без­раз­лич­ни, но то­ва не оз­на­ча­ва, че имат ре­цеп­та за пре­хо­да. Те мо­гат да­же и да гре­шат.
   От дру­га стра­на, не е дос­та­тъч­но са­мо до се за­да­де нов хи­по­те­ти­чен мо­дел. Зад не­го тряб­ва да сто­ят си­ли, ко­ито да го под­к­ре­пят. В про­ти­вен слу­чай той мо­же да ос­та­не един­с­т­ве­но за прос­ло­ву­та­та "кри­ти­ка на миш­ки­те".
   От тре­та стра­на, тряб­ва да се има пред­вид и об­с­то­ятел­с­т­во­то, че рух­ва­не­то на т.нар. све­тов­на со­ци­алис­ти­чес­ка сис­те­ма съв­сем не за­си­ли по­зи­ци­ите на ка­пи­та­лиз­ма, как­то пър­во­на­чал­но се очак­ва­ше. Всъщ­ност по­лу­чи се до­ня­къ­де об­рат­но­то - из­чез­ва­не­то на фо­на на со­ци­алис­ти­чес­кия свят, из­тък­ващ пре­дим­с­т­ва­та на ка­пи­та­лиз­ма, доп­ри­не­се за раз­к­ри­ва­не­то и осъз­на­ва­не­то на сла­бос­ти­те и не­дос­та­тъ­ци­те на пос­лед­ния. С дру­ги ду­ми, тър­се­не­то на ал­тер­на­ти­ви за бъ­де­ще­то съв­сем не е и не мо­же да бъ­де вка­ра­но в един ко­ло­воз - ко­ло­во­за на ка­пи­та­лиз­ма, на па­зар­на­та ико­но­ми­ка и на де­мок­ра­ци­ята, раз­би­ра­на ка­то на­си­лие на бол­шин­с­т­во­то над малцинството.
   Ще се опи­та­ме да нап­ра­вим оцен­ка и на мо­де­ли­те, и на си­ли­те, ко­ито сто­ят зад тях. То­зи опит пре­тен­ди­ра за ко­рек­т­ност по от­но­ше­ние на Бъл­га­рия, но из­во­ди­те му мо­гат да се при­ло­жат (с из­вес­т­ни ко­рек­ти­ви) и за дру­ги­те стра­ни от Из­точ­на Ев­ро­па.
   И та­ка кои спо­ред нас са пред­ла­га­ни­те ва­ри­ан­ти за бъ­де­ще­то и си­ли­те, ко­ито сто­ят зад съ­от­вет­ния ва­ри­ант?
   3. Ре­ал­ни­те ал­тер­на­ти­ви
   Как­то ще ста­не яс­но, на прак­ти­ка се оказ­ва, че има мно­жес­т­во "един­с­т­ве­ни" ал­тер­на­ти­ви, ва­ри­ан­ти, мо­де­ли, кон­цеп­ции за бъ­де­ще­то.
   3.1. Пър­ва ал­тер­на­ти­ва: "Без про­мя­на"
   Бъл­га­рия, опи­яне­на, тан­цу­ва "пос­лед­ния валс". Тя, как­то и раз­ви­ти­ят свят, вяр­ва, че то­зи валс ще за­вър­ши още "днес". Тя се при­гот­вя за "ут­ре".
   Съ­щев­ре­мен­но оп­ре­де­лен слой от на­се­ле­ни­ето - как­то при­над­ле­жащ към бив­ша­та вис­ша но­мен­к­ла­ту­ра, та­ка и свър­зан с но­ви­те дви­же­ния и струк­ту­ри, се стре­ми "тан­цът" да про­дъл­жа­ва кол­ко­то мо­же по-дъл­го, за да за­па­зят сил­ни­те си по­зи­ции в ико­но­ми­ка­та, дър­жа­ва­та и об­щес­т­во­то. За­що­то при ед­на "нор­мал­на" ико­но­ми­ка, "нор­мал­на" дър­жа­ва и "нор­мал­но" об­щес­т­во те прос­то ня­ма да на­ме­рят по­доб­на сил­на по­зи­ция.
   В слу­чая ста­ва ду­ма не са­мо за ек­с­т­ре­мал­ни и мар­ги­нал­ни лич­нос­ти. Ста­ва ду­ма за но­вия урод (по ду­ми­те на Ал. Сол­же­ни­цин), кой­то се ро­ди след па­да­не­то на Сте­на­та - срас­на­ли­те се бив­ша вис­ша но­мен­к­ла­ту­ра (при­те­жа­ва­ща сил­ни ико­но­ми­чес­ки по­зи­ции по­ра­ди сво­ето по­ло­вин­ве­ков­но уп­рав­ле­ние), бив­ша­та ед­ра бур­жо­азия (при­те­жа­ва­ща сил­ни ико­но­ми­чес­ки по­зи­ции по­ра­ди драс­тич­на­та рес­ти­ту­ция на ед­ри­те имо­ти) и бив­шия и нас­то­ящ че­рен спе­ку­ла­ти­вен ка­пи­тал (при­те­жа­ващ сил­ни ико­но­ми­чес­ки по­зи­ции по­ра­ди "ес­тес­т­ве­на­та" си ико­но­ми­чес­ка дейност - прес­тъп­ност, тър­го­вия с нар­ко­ти­ци и оръ­жие, прос­ти­ту­ция и т.н.). Уди­ви­тел­но­то е, че на прак­ти­ка те ус­пя­ха да се срас­нат и днес ня­мат оп­ре­де­лен по­ли­ти­чес­ки от­те­нък - те са нав­ся­къ­де и ни­къ­де.
   Те по­бе­ди­ха - ико­но­ми­чес­ки. Но то­ва е пи­ро­ва по­бе­да. Ис­то­ри­ята ни­ко­га не спи­ра "окон­ча­тел­но и за­ви­на­ги". На­ро­ди­те, ма­кар и под нов - ико­но­ми­чес­ки - бо­туш, ед­ва ли ще про­дъл­жат "пос­лед­ния валс" ка­то танц на мяс­то. Та­зи ал­тер­на­ти­ва - пър­ва, ма­кар и вре­мен­на (но съв­сем ре­ал­на) не мо­же да бъ­де веч­на.
   И ко­ето е най-важ­но­то - мал­ка гру­па от на­се­ле­ни­ето дър­жи тан­цът на мяс­то да про­дъл­жа­ва веч­но.
   3.2. Вто­ра ал­тер­на­ти­ва: кон­сер­ва­тив­на
   Как­то ви­на­ги, ми­на­ло­то вли­яе по­ве­че вър­ху бъ­де­ще­то, от­кол­ко­то вър­ху нас­то­яще­то. По та­зи при­чи­на два ва­ри­ан­та за раз­ви­ти­ето са най-тяс­но свър­за­ни с ми­на­ло­то.
   Ма­кар и ус­лов­но, вто­ри­ят ва­ри­ант мо­же да се на­ре­че кон­сер­ва­ти­вен. Ста­ва ду­ма не за тра­ди­ци­он­ния кон­сер­ва­ти­зъм, а за из­точ­но­ев­ро­пейс­ки и най-ве­че бал­кан­с­ки кон­сер­ва­ти­зъм. Те­зи, ко­ито го из­по­вяд­ват, виж­дат бъ­де­ще­то в ми­на­ло­то (до по­ло­вин век в Из­точ­на Ев­ро­па и по­ве­че от по­ло­вин век в бив­шия СССР). "Ут­ре за­поч­ва от вче­ра". Спо­ред кон­сер­ва­то­ри­те то­ва, ко­ето е би­ло, е би­ло со­ци­али­зъм, но опо­ро­чен от "ло­ши­те" влас­т­ни­ци. Те твър­дят, че е дос­та­тъч­но на мяс­то­то на "ло­ши­те" да дойдат "доб­ри­те и съ­вес­т­ни" ръ­ко­во­ди­те­ли, за да тръг­нат не­ща­та в пра­вил­на по­со­ка. Кон­сер­ва­то­ри­те ис­-
к­ре­но вяр­ват в прог­ре­са чрез ста­ра­та сис­те­ма, ко­ято е би­ла, но чрез но­ви­те хо­ра. Ис­то­ри­ята оба­че не ни да­ва ос­но­ва­ния да спо­де­лим та­зи вя­ра. Ви­нов­на за ре­зул­та­ти­те, как­то под­чер­тах­ме, е сис­те­ма­та, а не хо­ра­та. Но важ­но­то в слу­чая е, че зад то­зи мо­дел сто­ят вли­ятел­ни об­щес­т­ве­ни и по­ли­ти­чес­ки си­ли. По на­ша оцен­ка око­ло 20 на сто от бъл­га­ри­те са ре­ал­ни и по­тен­ци­ал­ни кон­сер­ва­то­ри .
   3.3. Тре­та ал­тер­на­ти­ва: рес­тав­ра­ци­он­на
   Тре­ти­ят ва­ри­ант мо­же да се ха­рак­те­ри­зи­ра ка­то рес­тав­ра­ци­онен. Си­ли­те, ко­ито пред­ла­гат то­зи мо­дел, твър­дят, че всич­ко през из­ми­на­лия по­ло­вин век е би­ло край­но от­ри­ца­тел­но, че раз­ви­ти­ето е би­ло вър­на­то на­зад във всич­ки от­но­ше­ния, че ка­тас­т­ро­фа­та е пъл­на. Къ­де е оба­че бъ­де­ще­то? "Ут­ре за­поч­ва от оня ден", твър­дят те. Всич­ко пре­ди един век е би­ло "нор­мал­но", но из­б­ра­ни­ят път пре­ди по­ло­вин век е до­вел до не­нор­мал­ни ре­зул­та­ти и си­ту­ации. От­тук и из­во­дът - ча­сов­ни­кът тряб­ва да бъ­де вър­нат на­зад, за да се по­лу­чи "нор­мал­на­та стра­на". Не спо­де­ля­ме илю­зи­ите на рес­тав­ра­то­ри­те - ни­ко­га до­се­га, през ця­ла­та чо­веш­ка ис­то­рия, ми­на­ло­то не е ста­ва­ло бъ­де­ще. Но и тук важ­но­то е, че зад рес­тав­ра­ци­он­ния мо­дел сто­ят не­мал­ки си­ли. В Бъл­га­рия те са под 15 на сто, но за­емат важ­ни по­зи­ции.
   Рес­тав­ра­то­ри­те мо­гат да се раз­поз­на­ят по ис­ка­ни­ята за пъл­но и бе­зус­лов­но въз­с­та­но­вя­ва­не на на­ци­она­ли­зи­ра­на­та пре­ди соб­с­т­ве­ност, за от­мя­на на всич­ки по-важ­ни за­ко­ни след па­да­не­то на фа­шис­т­ка­та власт, за връ­ща­не на мо­нар­хи­ята и т.н. Ос­вен то­ва те нас­то­яват за про­веж­да­не на сво­е­об­раз­на де­мок­ра­тич­на "де­ко­му­ни­за­ци­я", ко­ято по­ра­зи­тел­но на­пом­ня "ко­му­ни­за­ци­ята" при ста­рия мо­дел. Ос­нов­но­то изис­к­ва­не на де­мок­ра­ци­ята е сме­ня­емос­т­та. Ни­ма то­га­ва ве­ли­ки­ят ло­зунг "С мал­ко, но за­ви­на­ги!" не е про­ява на ко­му­нис­ти­чес­ко мис­ле­не? Нак­рая, след ка­то не се за­до­во­ля­ват с отс­т­ра­ня­ва­не­то на сво­ите про­тив­ни­ци, те ис­кат и сим­во­лич­на смърт на тех­ни­те идеи, вклю­чи­тел­но и чрез лик­ви­ди­ра­не на па­мет­ни­ци - ме­тод, ус­во­ен доб­ре от ар­се­на­ла на Й. Ста­лин .
   Рес­ти­ту­ци­ята оба­че е не­въз­мож­на в рам­ки сто на сто, а сле­до­ва­тел­но и не­до­пус­ти­ма.
  -- Пър­во, връ­ща­не­то на ча­сов­ни­ка на­зад във вре­ме­то е прос­то не­въз­мож­но. Та­ка нап­ри­мер, ако въз ос­но­ва на 1 700 000-те мол­­би за връ­ща­не на зе­мя­та в ре­ал­ни гра­ни­ци се по­лу­чат
3 160 000 но­ви сел­с­кос­то­пан­с­ки соб­с­т­ве­ни­ци, то­ва ще оз­на­ча­ва, че но­ви­ят мо­дел на сел­с­кос­то­пан­с­ко про­из­вод­с­т­во ще се ба­зи­ра на око­ло 17 дка на 1 чо­век! Не­що, ко­ето би изу­ми­ло все­ки сел­с­кос­то­пан­с­ки про­из­во­ди­тел от раз­ви­ти­те стра­ни!
  -- Вто­ро, ня­ма кой да се пог­ри­жи за дър­жав­на­та и об­щин­с­ка соб­с­т­ве­ност, ко­ято съ­що се нуж­дае от рес­ти­ту­ция.
  -- Тре­то, ед­ва ли ня­кой е в със­то­яние да оп­ре­де­ли коя тряб­ва да е "Све­та­та го­ди­на", спря­мо ко­ято да се из­вър­ши рес­ти­ту­ци­ята. 1949? 1944? 1939? Или ня­коя дру­га? То­ва не е въп­рос без зна­че­ние.
   Ос­вен кон­сер­ва­то­ри и рес­тав­ра­то­ри мо­гат да се по­со­чат и два ти­па док­т­ри­не­ри, ко­ито пред­ла­гат два ди­амет­рал­но про­ти­вос­то­ящи си ва­ри­ан­та на об­щес­т­ве­на сис­те­ма. Чет­вър­ти­ят и пе­ти­ят "мо­дел" на раз­ви­ти­ето в го­ля­ма сте­пен стра­дат от "ти­ра­ни­ята на иде­оло­ги­ята" и на под­ра­жа­тел­с­т­во­то, на срав­не­ни­ето.
   3.4. Чет­вър­та ал­тер­на­ти­ва: дяс­на док­т­ри­нер­с­ка
   Ус­лов­но чет­вър­ти­ят ва­ри­ант мо­же да се на­ре­че де­сен док­т­ри­нер­с­ки. Той на­ис­ти­на пред­ла­га смя­на на ста­ра­та сис­те­ма с но­ва. Как­ви са ос­но­ви­те на пред­ла­га­на­та дяс­на сис­те­ма?
   1. Ико­но­ми­чес­ки ос­но­ви: час­т­на соб­с­т­ве­ност вър­ху сред­с­т­ва­та за про­из­вод­с­т­во и пред­ме­ти­те за пот­реб­ле­ние. Пъл­на неп­ри­кос­но­ве­ност на час­т­на­та соб­с­т­ве­ност.
   2. По­ли­ти­чес­ки ос­но­ви: ми­ни­мум две про­ти­вос­то­ящи си по­ли­ти­чес­ки си­ли (об­рас­на­ли със са­те­ли­ти) вър­ху ос­но­ва­та на пар­ла­мен­тар­на­та де­мок­ра­ция. "Дик­та­ту­ра на мно­зин­с­т­во­то над мал­цин­с­т­во­то", де­мок­ра­тич­но об­щес­т­во.
   3. Про­из­вод­с­т­ве­ни ос­но­ви: все­ки соб­с­т­ве­ник ра­бо­ти по соб­с­т­вен план. Дър­жа­ва­та е на­пъл­но изо­ли­ра­на от ико­но­ми­ка­та.
   4. Раз­п­ре­де­ли­тел­ни ос­но­ви: все­ки­му спо­ред вло­же­ния ка­пи­тал (ка­пи­тал в най-ши­рок сми­съл). Соб­с­т­ве­ни­ци­те на ра­бот­на си­ла (ка­пи­тал) по­лу­ча­ват и раз­по­ла­гат със зап­ла­ти­те си, соб­с­т­ве­ни­ци­те на сред­с­т­ва за про­из­вод­с­т­во (ка­пи­тал) по­лу­ча­ват и раз­по­ла­гат с пе­чал­би­те.
   5. Пре­раз­п­ре­де­ли­тел­ни ос­но­ви: пъл­но от­д­ръп­ва­не на дър­жа­ва­та от ико­но­ми­ка­та.
   6. Те­оре­тич­ни и иде­оло­ги­чес­ки ос­но­ви: кла­си­чес­ки и съв­ре­ме­нен ли­бе­ра­ли­зъм. Ин­ди­ви­ду­али­зъм без гра­ни­ци. На­ив­на вя­ра в доб­ро­то, за­ло­же­но във все­ки чо­век.
   7. Це­ли на раз­ви­ти­ето: мак­си­мал­ни зап­ла­ти и пе­чал­би.
   8. Ос­нов­ни по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти: сил­ни сти­му­ли за но­ва­тор­с­т­во и твор­чес­т­во, за ори­ен­та­ция към па­за­ра; бърз ико­но­ми­чес­ки рас­теж и т.н.
   9. Ос­нов­ни от­ри­ца­тел­ни ре­зул­та­ти: лип­са на де­мог­раф­с­ка и еко­ло­гич­на стра­те­гия; "под­чи­ня­ва­не" на лич­нос­т­та от ико­но­ми­ка­та, от си­ли­те на па­за­ра; чув­с­т­ви­тел­но иму­щес­т­ве­но, по­до­ход­но, об­ра­зо­ва­тел­но и т.н. раз­с­ло­ение на об­щес­т­во­то.
   Дяс­на­та док­т­ри­на е уяз­ви­ма от мно­го стра­ни. Сля­па­та вя­ра в бе­зуп­реч­нос­т­та на час­т­на­та соб­с­т­ве­ност оз­на­ча­ва, че не се пра­ви раз­ли­ка меж­ду фор­ма на соб­с­т­ве­ност и ефек­тив­но ръ­ко­вод­с­т­во.
В то­ва от­но­ше­ние ек­с­п­ре­зи­ден­тът на зна­ме­ни­тия Рим­с­ки клуб е аб­со­лют­но то­чен. Той не мо­же да се съг­ла­си, че "най-доб­ри­ят на­чин за ук­реп­ва­не на ед­на нес­та­бил­на ико­но­ми­ка е да се да­де пъл­на сво­бо­да на час­т­ния й сек­тор. Кон­т­ро­ли­ра­но­то от дър­жа­ва­та пред­­п­ри­ятие тряб­ва да но­си пе­чал­ба как­то час­т­ни­те кор­по­ра­ции, мо­же и тряб­ва да се ръ­ко­во­ди съ­що та­ка ефек­тив­но. Ико­но­ми­чес­ки­те ре­зул­та­ти неви­на­ги оп­рав­да­ват те­зи очак­ва­ния, но уви, то­ва се случ­ва и с час­т­но­то пред­п­ри­ятие". И про­дъл­жа­ва: "час­т­ни­ят сек­тор в све­тов­на­та ико­но­ми­ка тряб­ва да се пос­та­ви в ред, ка­то се нап­ра­ви пре­оцен­ка на не­го­ви­те фун­к­ции, ра­йон и об­х­ват на дейс­т­вие".
   Дяс­на­та док­т­ри­на съ­що има бо­гат спек­тър при­вър­же­ни­ци в стра­ни­те от Из­точ­на Ев­ро­па ка­то на­пъл­но ес­тес­т­вен ре­зул­тат, след ка­то ма­ха­ло­то на ис­то­ри­ята е би­ло в край­но ля­во по­ло­же­ние, стре­ме­жът му е не да оти­де и да спре в цен­тъ­ра, а да се на­со­чи край­но вдяс­но. Но тряб­ва да се под­чер­тае, че дес­ни­те док­т­ри­не­ри
в Из­точ­на Ев­ро­па са "по-бла­го­вер­ни" към иде­ята от тех­ни­те съб­ра­тя в раз­ви­тия свят. Зад док­т­ри­на­та на дяс­на­та сис­те­ма в Бъл­га­рия сто­ят на­рас­т­ва­щи со­ци­ал­ни си­ли. По­тен­ци­ал­ни и ре­ал­ни ли­бе­ра­ли в Бъл­га­рия са ед­на не­мал­ка част от на­се­ле­ни­ето - око­ло 30 на сто.
   3.5. Пе­та ал­тер­на­ти­ва: ля­ва док­т­ри­нер­с­ка
   Пе­ти­ят ва­ри­ант, на­ре­чен ус­лов­но ляв док­т­ри­нер­с­ки, съ­що пред­ла­га но­ва сис­те­ма на мяс­то­то на ста­ра­та, ко­ято оба­че е пъ­лен ан­ти­под на дяс­на­та док­т­ри­на. Ето нак­рат­ко ос­но­ви­те на ля­ва­та док­т­ри­на:
   1. Ико­но­ми­чес­ки ос­но­ви: не дър­жав­на, а об­щес­т­ве­на соб­с­т­ве­ност вър­ху сред­с­т­ва­та за про­из­вод­с­т­во и пред­ме­ти­те за по­т­реб­ле­ние.
   2. По­ли­ти­чес­ки ос­но­ви: ни­то то­та­ли­та­ри­зъм, ни­то де­мок­ра­ция, а об­щес­т­вен кон­сен­сус. Об­щес­т­во "без на­си­ли­е".
   3. Про­из­вод­с­т­ве­ни ос­но­ви: ико­но­ми­ка­та фун­к­ци­они­ра въз ос­но­ва на ко­ор­ди­на­ци­ята на твор­чес­т­во и ин­те­ре­си­те на граж­да­ни­те, спо­соб­нос­ти­те и пот­реб­нос­ти­те. Кор­ди­на­ция въз ос­но­ва на със­те­за­ни­ето на про­ек­ти­те на пот­ре­би­те­ли и про­из­во­ди­те­ли.
   4. Раз­п­ре­де­ли­те­ли ос­но­ви: до­хо­ди­те се об­ра­зу­ват въз ос­но­ва на "об­щес­т­ве­ния до­го­вор". Лич­нос­т­та са­ма ре­ша­ва как­во да пра­ви със зап­ла­та­та си, а об­щес­т­во­то - въз ос­но­ва на със­те­за­ни­ето на про­ек­ти­те - с пе­чал­ба­та.
   5. Пре­раз­п­ре­де­ли­тел­ни ос­но­ви: об­щес­т­во­то и об­щ­нос­ти­те ре­ша­ват кол­ко и как­во да се от­де­ли за нат­руп­ва­не и пот­реб­ле­ние.
   6. Те­оре­тич­ни и иде­оло­ги­чес­ки ос­но­ви: кла­си­чес­ки и съв­ре­ме­нен ко­лек­ти­ви­зъм. Хрис­ти­ян­с­т­во.
   7. Це­ли на раз­ви­ти­ето: мак­си­мал­но пот­реб­ле­ние и нат­руп­ва­не при хар­мо­ни­зи­ра­не на вза­имо­от­но­ше­ни­ето лич­ност - об­щес­т­во - ико­но­ми­ка - при­ро­да.
   8. Ос­нов­ни по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти: сил­ни по­зи­ции и на от­дел­на­та лич­ност, и на об­щес­т­во­то ка­то ця­ло. Стре­меж към хар­мо­ния, со­ли­да­ри­зи­ра­не и со­ци­али­зи­ра­не.
   9. Ос­нов­ни от­ри­ца­тел­ни ре­зул­та­ти: пре­до­ве­ря­ва­не на въз­мож­нос­ти­те на "един­но­то дейс­т­ви­е"; слаб стре­меж към лич­на изя­ва.
   Ма­кар и ма­лоб­ройна, гру­па­та при­вър­же­ни­ци на ля­ва­та ал­тер­на­ти­ва на­­ми­ра под­к­ре­па в об­щес­т­во­то. То­ва са око­ло 15-20 на сто от на­се­ле­ни­ето.
   И та­ка "смя­на­та на сис­те­ма­та" има очер­та­ни че­ти­ри (без ва­ри­ан­та "без про­мя­на") ос­нов­ни ал­тер­на­ти­ви - две от ми­на­ло­то и две док­т­ри­нер­с­ки. Но коя от тях ще бъ­де из­б­ра­на?
   3.6. Шес­та ал­тер­на­ти­ва:
ди­на­мич­на рав­но­вес­на сис­те­ма
   Спо­ред нас и пет­те ва­ри­ан­та имат важ­но зна­че­ние, ко­ето оба­че ня­ма да до­ве­де до "пъл­на­та и окон­ча­тел­на по­бе­да" на ни­то един от тях. Об­рат­но, ако ня­кой от тях бъ­де нат­ра­пен с "ре­во­лю­ци­он­ни сред­с­т­ва", под ня­как­ва фор­ма на на­си­лие, той би бил ги­бе­лен за са­мия се­бе си.
   Да­ли то­га­ва не е най-доб­ре да се ко­пи­ра мо­дел от ня­коя раз­ви­та стра­на или гру­па стра­ни? Или пък да се пре­ми­не към сис­те­ма­та на кла­си­чес­кия ка­пи­та­ли­зъм? Спо­ме­на­ти­ят Съ­вет за вза­имо­дейс­т­вие е ка­те­го­ри­чен: "ни­то ка­пи­та­лис­ти­чес­ка­та па­зар­на сис­те­ма, ни­то со­ци­алис­ти­чес­ка­та ко­манд­на ико­но­ми­ка­та не ус­пя­ха да се по­ка­жат ка­то съ­вър­шен ме­тод за удов­лет­во­ря­ва­не на ин­ди­ви­ду­ал­ни­те и кон­к­рет­ни пот­реб­нос­ти или за оси­гу­ря­ва­не на спра­вед­ли­во раз­п­ре­де­ле­ние на до­хо­да. По съ­щия на­чин не съ­щес­т­ву­ва чис­то па­зар­на ико­но­ми­чес­ка сис­те­ма, ос­но­ва­на вър­ху час­т­на­та соб­с­т­ве­ност". Гу­ру­то на не­оли­бе­рал­ния мо­дел за ре­фор­ми Джеф­ри Сакс съ­що е ка­те­го­ри­чен, че "мно­го па­зар­ни ико­но­ми­ки фун­к­ци­они­рат зле" . Раз­би­ра се, то­ва съв­сем не зна­чи, че всич­ки т.нар. па­зар­ни ико­но­ми­ки да­ват пос­ред­с­т­ве­ни и ло­ши ре­зул­та­ти. И от­но­во да се по­зо­вем на Съ­ве­та за вза­имо­дейс­т­вие: "В За­пад­на Ев­ро­па, Се­вер­на Аме­ри­ка, Азия и дру­ги час­ти на све­та съ­щес­т­ву­ват де­сет­ки за­до­во­ли­тел­но фун­к­ци­они­ра­щи мо­де­ли, ори­ен­ти­ра­ни към па­зар­на­та ико­но­ми­ка. Но при опи­та да се пре­не­сат те­зи мо­де­ли в стра­ни­те от Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па въз­ник­ват труд­нос­ти."
   И та­ка, на­къ­де? Но­ва сис­те­ма или мик­саж?
   По вся­ка ве­ро­ят­ност об­щес­т­ве­ни­ят из­бор в Из­точ­на Ев­ро­па и в час­т­ност в Бъл­га­рия ще до­ве­де не до но­ва сис­те­ма на мяс­то­то на ста­ра­та сис­те­ма, не до връ­ща­не­то на ня­как­ва фор­ма на ми­на­ло­то, а до син­тез на ал­тер­на­ти­ви­те, до ди­на­мич­но рав­но­вес­но об­щес­т­во - шес­та ал­тер­на­ти­ва на из­бо­ра. Днес то се под­дър­жа ак­тив­но от срав­ни­тел­но мал­ка част от из­би­ра­те­ли­те, но "скри­ти­те" му при­вър­же­ни­ци - те­зи, ко­ито би­ха под­к­ре­пи­ли ед­на уме­ре­на, ра­ци­онал­на и цен­т­рис­т­ка по­зи­ция, не са ни­как мал­ко. За Бъл­га­рия то­ва са око­ло 15-20 на сто от на­се­ле­ни­ето. Очер­та­ва се ка­те­го­рич­на тен­ден­ция на бър­зо­то им на­рас­т­ва­не.
   Впро­чем то­зи път се пре­по­ръч­ва и от за­пад­ни ек­с­пер­ти. Г-н Ли­онел Сто­ле­рю, бив­ши­ят дър­жа­вен сек­ре­тар по пла­ни­ра­не на Фран­ция, съ­що си за­да­ва въп­ро­са как­во е не­об­хо­ди­мо за на­ши­те стра­ни? От­го­во­рът е скъс­ва­не и пре­ход: "скъс­ва­не, що се ка­сае до същ­нос­т­та на из­б­ра­ния строй; пре­ход във вре­ме­то, за да се пре­ми­не от ед­на сис­те­ма в дру­га. Ни­то ре­фор­ма, ни­то ре­во­лю­ция, а прог­ра­ми­ра­на ево­лю­ци­я". На по­доб­на по­зи­ция зас­та­ват и Ролф Да­рен­дорф,
и Джордж Со­рос, и мно­жес­т­во дру­ги уче­ни и по­ли­ти­ци.
   По на­ше виж­да­не да­же един об­ра­зец на ли­бе­рал­на­та док­т­ри­на - САЩ, все по­ве­че въз­п­ри­ема цен­т­рис­т­ки­те про­ме­ни. Ни­ма за то­ва не сви­де­тел­с­т­ва ка­те­го­рич­на­та под­к­ре­па, ока­за­на на пре­зи­ден­та Бил Клин­тън, за се­ри­оз­ни­те му на­ме­ре­ния за про­ме­ни в со­ци­ал­но­то оси­гу­ря­ва­не, здра­ве­опаз­ва­не­то, за ико­но­мии в ад­ми­нис­т­ра­ци­ята, "за" смър­т­на­та при­съ­да, за уве­ли­ча­ва­не да­нъ­ци­те за бо­га­ти­те, за на­ма­ля­ва­не­то им за сред­на­та кла­са и др.?
   Ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во ка­то сплав от пра­ва и сво­бо­ди, от кон­с­ти­ту­ци­онен ли­бе­ра­ли­зъм и со­ци­ал­но ре­фор­ма­тор­с­т­во все по­ве­че из­пък­ва на пре­ден план ка­то ре­ал­на ал­тер­на­ти­ва. Ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во не е кон­вен­ци­онал­на сис­те­ма, а об­щес­т­во, ко­ето под­дър­жа ди­на­мич­но рав­но­вес­но със­то­яние.
   Ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во по нов на­чин пос­та­вя въп­ро­са за лич­нос­т­та. При но­мен­к­ла­тур­ния дър­жа­вен ка­пи­та­ли­зъм "ко­лек­ти­вът ви­на­ги има пра­во", "пар­ти­ята ни­ко­га не гре­ши, а да­же и да гре­ши, тя ви­на­ги е пра­ва". Спо­ред дяс­на­та док­р­ти­на "са­мо лич­нос­т­та има пра­во". Об­рат­но, спо­ред ля­ва­та док­т­ри­на "об­щес­т­во­то да­ва вер­ни­те от­го­во­ри". За раз­ли­ка от гор­ни­те твър­де­ния ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во при­ема, че лич­нос­т­та не мо­же без ко­лек­ти­ва, как­то и ко­лек­ти­вът не мо­же без лич­нос­т­та. Об­щес­т­во­то е сис­те­ма, в ко­ято лич­нос­т­та не е "вин­т­че", а ва­жен не­гов еле­мент, не­го­во ус­ло­вие. Са­мо рав­но­пос­та­ве­нос­т­та меж­ду об­щес­т­во и лич­ност мо­же да пре­диз­ви­ка хар­мо­ния. По то­зи на­чин об­щес­т­во­то пре­рас­т­ва от су­ма от лич­нос­ти в сис­те­ма от лич­нос­ти.
   Ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во по нов на­чин пос­та­вя и въп­ро­са за дър­жа­ва­та. При ста­ра­та сис­те­ма дър­жа­ва­та бе все­мо­гъ­ща. Тя се стре­ме­ше да об­х­ва­не ви­на­ги всич­ко. При ли­бе­рал­на­та док­т­ри­на дър­жа­ва­та "се от­тег­ля" от поч­ти всич­ко. При ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во дър­жа­ва­та ста­ва со­ци­ал­на. Не чо­век е в служ­ба на дър­жа­ва­та, а дър­жа­ва­та слу­жи на чо­ве­ка. В ос­но­ва­та на фун­к­ци­они­ра­не­то на дър­жа­ва­та оба­че сто­ят чо­веш­ки­те пра­ва и сво­бо­ди.
   Раз­лич­но зву­че­не от док­т­ри­нер­с­ки­те до­би­ват и ос­но­ви­те на ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во:
   1. Ико­но­ми­чес­ки ос­но­ви: сме­се­на сис­те­ма с раз­вит час­тен сек­тор и мо­щен дър­жа­вен сек­тор. По­доб­на фор­му­ли­ров­ка бе пред­ло­же­на за Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па и от Съ­ве­та за вза­имо­дейс­т­вие.
   2. По­ли­ти­чес­ки ос­но­ви: кон­с­ти­ту­ци­он­но уп­рав­ле­ние чрез де­мок­ра­ция, при ко­ято всич­ки по­ли­ти­чес­ки си­ли са склон­ни към ком­п­ро­ми­си - дейс­т­ве­на власт на це­лия на­род. Стре­меж към кон­сен­сус. Уп­рав­ле­ние по си­ла­та на за­ко­на, под­чи­ня­ващ се на ра­зу­ма. Ед­нов­ре­мен­ност на дейс­т­ви­ето на пра­ва­та и сво­бо­ди­те.
   3. Про­из­вод­с­т­ве­ни ос­но­ви: "фо­ку­си­ра­не" на раз­ви­ти­ето от об­щес­т­во­то и от­дел­ни­те лич­нос­ти, за­да­ва­не на стра­те­ги­ята и оп­ре­де­ля­не на так­ти­ка­та. Ли­онел Сто­ле­рю е ка­те­го­ри­чен за Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па: "стра­ни, ко­ито са поз­на­ва­ли един­с­т­ве­но сис­те­ма­та на на­ци­онал­но­то пла­ни­ра­не, би тряб­ва­ло да си пос­та­вят за цел не ня­ка­къв кра­ен ли­бе­ра­ли­зъм, а съз­да­ва­не­то на един ор­га­ни­зи­ран па­зар". Со­ци­ал­на па­зар­на ико­но­ми­ка.
   4. Раз­п­ре­де­ли­тел­ни ос­но­ви: спра­вед­ли­во раз­п­ре­де­ле­ние на до­хо­да във все­ки мо­мент. Все­ки­му спо­ред вло­же­ния ка­пи­тал и труд. Со­ци­ал­на па­зар­на ико­но­ми­ка.
   5. Пре­раз­п­ре­де­ли­тел­ни ос­но­ви: дър­жа­ва­та из­вър­ш­ва пре­дим­но на­соч­ва­щи и ко­ор­ди­ни­ра­щи фун­к­ции. Пре­раз­п­ре­де­ле­ние са­мо спо­ред "крайни­те нуж­ди" - со­ци­ал­на па­зар­на ико­но­ми­ка.
   6. Те­оре­тич­ни ос­но­ви: те­ори­ята за слож­ни­те сис­те­ми, в час­т­ност за об­щес­т­ве­ни­те сис­те­ми. Съв­ре­мен­на со­ци­ал­де­мок­ра­ция.
   7. Це­ли на раз­ви­ти­ето: стре­меж, до­кол­ко­то е въз­мож­но, към хар­мо­ния и под­дър­жа­не на ди­на­мич­но рав­но­вес­но със­то­яние меж­ду лич­ност - об­щес­т­во - ико­но­ми­ка - при­ро­да.
   8. Ос­нов­ни по­ло­жи­тел­ни ре­зул­та­ти: под­дър­жа­не­то на лич­но, об­щес­т­ве­но, де­мог­раф­с­ко, ико­но­ми­чес­ко и еко­ло­гич­но рав­но­ве­сие.
   9. Ос­нов­ни от­ри­ца­тел­ни ре­зул­та­ти: не­дос­та­тъч­на оп­ре­де­ле­ност на мо­де­ла, а от­тук - и на бъ­де­ще­то на сис­те­ми­те.
  

6. ДИ­НА­МИЧ­НО РАВ­НО­ВЕС­НО ОБ­ЩЕС­Т­ВО

0x08 graphic

0x08 graphic
0x08 graphic

5. ЛЯ­ВА АЛ­ТЕР­НА­ТИ­ВА 4. ДЯС­НА АЛ­ТЕР­НА­ТИ­ВА

0x08 graphic

ДЪ­Р­ЖА­ВЕН КА­ПИ­ТА­ЛИЗ­ЪМ

0x08 graphic
0x08 graphic
0x08 graphic
0x08 graphic

0x08 graphic

1. БЕЗ ПРО­МЯ­НА

0x08 graphic

0x08 graphic
0x08 graphic

2. КОН­СЕР­ВА­ТИЗ­ЪМ 3. РЕС­ТАВ­РА­ЦИЯ

   Как­то се виж­да, ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во е сво­е­об­раз­на об­щес­т­ве­на сис­те­ма, ко­ято се ста­рае и ве­ро­ят­но мо­же да съ­че­тае всич­ки че­ти­ри про­ти­во­дейс­т­ва­щи си по­ли­ти­чес­ки си­ли. По то­зи на­чин ди­на­мич­но­то рав­но­вес­но об­щес­т­во се прев­ръ­ща не в съв­куп­ност от про­ти­во­дейс­т­вия, а в те­хен син­тез. То не пред­по­ла­га на­си­лие, а дис­ку­сии и раз­би­ра­не; не изис­к­ва ре­во­лю­ция, а прог­ра­ми­ра­на ево­лю­ция. То е сво­е­об­раз­но стъ­па­ло в ци­ви­ли­зо­ва­ния пре­ход на об­щес­т­во­то от ед­но към дру­го със­то­яние, от нис­ши към вис­ши фор­ми. Ед­нов­ре­мен­но син­тез на ми­на­ло, док­т­ри­нер­с­т­во и ре­али­зъм, без да бъ­де ни­то ед­но от тях.
   4. И все пак - на­къ­де?
   Ни­как не е слу­чайно, че ре­зул­та­ти­те от пър­ви­те го­ди­ни на про­мя­на­та не са осо­бе­но оку­ра­жи­тел­ни. То­зи из­вод се до­каз­ва ка­те­го­рич­но от ав­то­ри­тет­но­то со­ци­оло­гич­но из­с­лед­ва­не "Ев­ро­ба­ро­ме­тър", осъ­щес­т­ве­но от Ко­ми­си­ята на Ев­ро­пейс­ка­та об­щ­ност и "Gallup" - Лон­дон. Из­точ­но­ев­ро­пейци­те са от­ча­яни от де­мок­ра­ци­ята. По­ве­че от по­ло­ви­на­та от тях са не­до­вол­ни от хо­да на ре­фор­ма­та и де­мок­ра­ти­за­ци­ята в тех­ни­те стра­ни. Най-съ­щес­т­ве­ни­ят ефект от про­мя­на­та е от­ри­ца­те­лен - драс­тич­но и дра­ма­тич­но на­ма­ля­ват и ико­но­ми­чес­ки­те, и со­ци­ал­ни­те ре­зул­та­ти. Ня­кои сло­еве от на­се­ле­ни­ето сти­гат да­леч зад гра­ни­ца­та на "по­но­си­ма­та" бед­ност. Въп­ре­ки че ед­ни от най-ло­ши­те ре­зул­та­ти са ре­гис­т­ри­ра­ни в Бъл­га­рия, граж­да­ни­те на та­зи стра­на се оп­лак­ват най-мал­ко. Са­мо ру­мън­ци­те смя­тат пъ­тя към па­зар­на­та ико­но­ми­ка за пог­ре­шен.
   Впро­чем те­зи, ко­ито би тряб­ва­ло да са най-въ­оду­ше­ве­ни от про­ме­ни­те - гер­ман­ци­те, днес са най-вър­ли пе­си­мис­ти. Мно­зи­на из­точ­ни гер­ман­ци смя­тат, че со­ци­ализ­мът е бил доб­ра сис­те­ма, про­ва­ле­на от не­ка­дър­нос­т­та и ко­руп­ци­ята сред уп­рав­ля­ва­щи­те.
   И та­ка вя­тъ­рът на про­ме­ни­те пре­диз­ви­ка и про­мя­на на мис­ле­не­то на из­точ­но­ев­ро­пейци­те (вклю­чи­тел­но и на нас бъл­га­ри­те), но и про­мя­на на мис­ле­не­то на за­пад­но­ев­ро­пейци­те, япон­ци­те и аме­ри­кан­ци­те. В про­ти­вен слу­чай ста­тук­в­то и на ед­ни­те, и на дру­ги­те е под въп­рос.
   Ста­ва ду­ма не за не­що дру­го, а за бъ­де­ще­то на све­та.
   ФИ­НАЛ

План 2001:"Си­гур­ност за всиЧ­ки"
   Бъл­гар­с­ки­ят на­род се нуж­дае от но­ва, съв­ре­мен­на и при­ем­ли­ва за всич­ки фи­ло­со­фия на ре­фор­ма­та. Тя тряб­ва да бъ­де на­ци­онал­на (а не в за­щи­та на чуж­ди ин­те­ре­си), все­об­ща (а не са­мо за оп­ре­де­ле­ни сло­еве), ра­ди­кал­на (а не са­мо със смя­на на кук­ло­во­ди­те) и дос­та­тъч­но про­фе­си­онал­на (а не на рав­ни­ще дел­нич­но съз­на­ни­е).
   За­да­ча­та ни е да се по­тър­си връз­ка­та меж­ду раз­ви­ти­ето на об­щес­т­во­то и ико­но­ми­ка­та и на на­ука­та за ико­но­ми­ка­та в края на ХХ в. (на при­ме­ра на Бъл­га­ри­я). На­ше­то дъл­бо­ко убеж­де­ние е, че без съв­ре­мен­ни­те пос­ти­же­ния на на­ука­та днес е невъз­мож­но да се пос­ти­гне по­зи­тив­но ико­но­ми­чес­ко, а сле­до­ва­тел­но и со­ци­ал­но раз­ви­тие.
   1. Ико­но­ми­чес­ка­та на­ука
и ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие
   Чес­то у нас твър­де­ни­ето, че раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­ка­та е не­за­ви­си­мо от раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука се въз­п­ри­ема ак­си­ома­тич­но. "Ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие не за­ви­си от раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­чес­ка­та те­ория", "как­во­то и да го­во­рят уче­ни­те, ни­що не мо­гат да про­ме­нят".
   Ос­но­ва­ния за по­доб­но твър­де­ние на­ис­ти­на съ­щес­т­ву­ват. Векове наред ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие се е осъ­щес­т­вя­ва­ло без "па­те­ри­ца­та" на на­ука­та, прос­то за­що­то тя не е съ­щес­т­ву­ва­ла. До­кол­ко­то тя се е про­явя­ва­ла по-къс­но, про­ява­та й най-чес­то е би­ла в "ем­б­ри­она­лен" (нат­руп­ва­що-опи­са­те­лен) вид. По по­до­бен на­чин нап­ри­мер се е раз­ви­ва­ла и ме­ди­ци­на­та.
   Об­рат­на­та про­ява - от глед­на точ­ка на въз­дейс­т­ви­ето на ико­но­ми­чес­ка­та прак­ти­ка вър­ху раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука, об­що взе­то, е би­ла по-про­дук­тив­на. Дори са­мо име­на­та на Ке­не, Ри­кар­до и Смит, а за­що не и на Мал­тус са сви­де­тел­с­т­во за ра­бо­та­та на "мик­рос­ко­па" на уче­ния. Осо­бе­но през пос­лед­ни­те два ве­ка ико­но­ми­чес­ка­та на­ука стъп­ва ста­бил­но вър­ху фак­ти­те и ре­ал­нос­ти­те на ико­но­ми­чес­ка­та прак­ти­ка, като доб­ро­съ­вес­т­но из­пъл­ня­ва сво­ята ми­сия - опи­са­ние и оцен­ка на действителността. В то­зи сми­съл фун­к­ци­ите на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука не са се раз­ли­ча­ва­ли съ­щес­т­ве­но от фун­к­ци­ите нап­ри­мер на фи­зи­ка­та и хи­ми­ята, ма­те­ма­ти­ка­та и ли­те­ра­ту­ра­та, би­оло­ги­ята и ме­ди­ци­на­та.
   На то­зи (ус­лов­но да го на­ре­чем пър­ви) етап ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие обус­ла­вя раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука.
   Но още пре­ди по­ве­че от две сто­ле­тия пъ­ти­ща­та на "кла­си­чес­ки­те" и на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука се раз­де­лят. До­ка­то об­раз­но ка­за­но кла­си­чес­ки­те на­уки пъ­ту­ват "на ед­на рел­са" - на опи­са­ни­ето и оцен­ка­та, об­щес­т­ве­ни­те на­уки (къ­де­то по­па­да и ико­но­ми­чес­ка­та) по­емат и по "вто­ра рел­са" - на прог­но­зи­ра­не­то и прог­ра­ми­ра­не­то (ка­то идеи и пре­по­ръ­ки за бъ­де­ще­то), из­хож­дай­ки от опи­са­ни­ята и оцен­ки­те на ми­на­ло­то и нас­то­яще­то, на подреждането на струк­ту­ри­те. "Ако вие пос­тъп­ва­те та­ка и та­ка, ще по­лу­чи­те то­ва и то­ва; ако оба­че пос­тъ­пи­те та­ка, оп­ти­мал­ни­ят ре­зул­тат е си­гу­рен!".
   Осо­бе­но яр­ко се от­к­ро­ява раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука, на­со­че­на към прак­ти­ка­та на фир­ми­те - не­що обек­тив­но при то­га­ваш­но­то раз­ви­тие на ико­но­ми­ка­та. Днес ня­ма фир­ма, чи­ито ме­ни­джъ­ри, мар­ке­то­ло­зи, фи­нан­сис­ти и сче­то­во­ди­те­ли да не при­те­жа­ват и да не раз­ви­ват спе­ци­али­зи­ра­ни­те си поз­на­ния на ба­за­та на пос­ти­же­ни­ята на съ­от­вет­ни­те кло­но­ве на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука. Мал­ко по-къс­но из­г­ря­ва звез­да­та на ед­но но­во раз­к­ло­не­ние на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука - уп­рав­ле­ни­ето на на­ци­онал­но­то сто­пан­с­т­во (от­рас­ло­во, те­ри­то­ри­ал­но и т. н. или т. нар. струк­тур­но нап­рав­ле­ни­е). Най-голям при­нос тук имат Маркс и Кейнс, Кон­д­ра­ти­ев и Ро­бин­сън на­ред със сто­ти­ци други по­ве­че или по-мал­ко из­вес­т­ни уче­ни. Бла­го­да­ре­ние на тях ико­но­ми­чес­ка­та на­ука оти­ва да­леч нап­ред в раз­ви­ти­ето си, ро­ей­ки се до ня­кол­ко де­сет­ки са­мос­то­ятел­ни, но об­вър­за­ни един с друг кло­но­ве. Про­фе­си­ята на ико­но­мис­та про­фе­си­она­лист се ут­вър­ж­да­ва окон­ча­тел­но.
   На то­зи вто­ри етап ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие се преп­ли­та и об­вър­з­ва с раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука. Об­що взе­то ди­на­ми­ка­та им е про­пор­ци­онал­на.
   Мал­ко по-къс­но - да­леч пре­ди сре­да­та на нашия век, об­щес­т­ве­на­та и в час­т­ност ико­но­ми­чес­ка­та на­ука встъп­ват в своя Зла­тен век. Ог­ром­на­та ар­ма­да от уче­ни­ прев­зе­ма "на абор­даж" и тен­ден­ци­ите в гло­бал­но­то раз­ви­тие, и ди­на­ми­ка­та на струк­ту­ри­те, и рав­но­вес­ния рас­теж и мо­же би вся­ка съ­щес­т­ве­на стра­на на ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие. Фор­ми­ра се по­зи­ти­вен дис­ба­ланс меж­ду на­ука и прак­ти­ка - на­ука­та за­поч­ва да вли­яе бла­гот­вор­но вър­ху ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие. В кон­тек­с­та на Тоф­лър и Гъл­б­райт ико­но­ми­чес­ка­та на­ука при­до­би­ва и си­ла (ка­то ин­фор­ма­ци­я), и власт (ка­то при­със­т­вие - ин­фор­ма­ци­он­но, оце­нъч­но и уп­рав­лен­с­ко). Нейният ин­-
с­т­ру­мен­та­ри­ум се обо­га­тя­ва чув­с­т­ви­тел­но - ос­вен в ши­ри­на (ка­то сте­пен на об­х­ва­ща­не на съ­щес­т­ву­ва­щи­те ико­но­ми­чес­ки­те про­це­си) и в дъл­бо­чи­на (ка­то сте­пен на ос­мис­ля­не на все­ки ико­но­ми­чес­ки еле­мент и на раз­к­ри­ва­не на връз­ка­та му с ос­та­на­ли­те). Ико­но­ми­чес­ка­та на­ука сил­но се ма­те­ма­ти­зи­ра, ко­ето я пра­ви мно­го по-точ­на в ана­ли­зи­те, в прог­но­зи­те, в прог­ра­ми­те и в пла­но­ве­те. Ар­ми­ята на ико­но­мис­ти­те за­поч­на да прев­зе­ма ма­со­во­то съз­на­ние, ог­ла­вя­ва­на от сво­ите ли­де­ри - над 50 ла­уре­ати на Но­бе­ло­ва наг­ра­да за ико­но­ми­ка.
   На тре­тия етап раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука се оказ­ва фак­тор и ус­ло­вие за ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие. Ста­ва яс­но, че ос­вен от не­ви­ди­ма ръ­ка ико­но­ми­ка­та се нуж­дае и от мо­зък, кой­то да дви­жи ръ­це­те и всич­ко ос­та­на­ло! С то­ва опи­са­тел­но­то нап­рав­ле­ние на на­ука­та отс­тъп­ва (то не "от­ми­ра", а се раз­ви­ва) на прог­нос­тич­но-уп­рав­лен­с­ко­то нап­рав­ле­ние. Ти­пич­ни при­ме­ри за то­ва са "Ко­ка-ко­ла", "Мак­до­налдс", но съ­що Япо­ния и Гер­ма­ния. Впро­чем за це­на­та на раз­ви­ти­ето и с на­ука, и без на­ука чу­де­сен при­мер е Бъл­га­рия.
   "Из­пол­з­ва­не­то" на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука не оз­на­ча­ва под­чи­ня­ва­не, а об­вър­з­ва­не с прак­ти­ка­та. Тра­ди­ция е днес из­тък­на­ти уче­ни да съв­мес­тя­ват из­с­ле­до­ва­тел­с­ка­та си и пре­по­да­ва­тел­с­ка­та си ра­бо­та с кон­сул­та­ции и ек­с­пер­ти­зи в биз­нес ин­с­ти­ту­ции, дър­жав­ни уч­реж­де­ния и т. н. Чест за круп­ни­те кор­по­ра­ции и пра­ви­тел­с­т­ва е да се об­г­ра­дят с ико­но­мис­ти - ек­с­пер­ти и кри­ти­ци, ко­ито да под­по­ма­гат взе­ма­не­то на уп­рав­лен­с­ки ре­ше­ния. Ком­би­ни­ра­не­то на длъж­нос­ти­те учен и прак­тик оба­че е въз­мож­но са­мо ко­га­то уче­ни­ят е зрял, а прак­ти­кът - ор­га­ни­зи­ран. Об­рат­но, ако лип­с­ва ед­но­то ус­ло­вие, уче­ни­ят ос­та­ва по­луп­рак­тик, а прак­ти­кът се прев­ръ­ща в по­лу­учен.
   Крайни­ят ре­зул­тат от "мон­ти­ра­не­то" на на­ука­та в уп­рав­ле­ни­ето е прос­пе­ри­те­тът на ико­но­ми­ка­та; крайни­ят ре­зул­тат от про­дук­тив­ния брак на прак­ти­ка­та с на­ука­та е раз­ви­ти­ето на на­ука­та. Кла­си­чес­ки слу­чай на иг­ра с два­ма по­бе­ди­те­ли. Об­рат­но, "от­д­ръп­ва­не­то" на уп­рав­ле­ни­ето от на­ука­та има ги­бел­ни пос­ле­ди­ци за ико­но­ми­ка­та Не по-мал­ко опас­но е и "зат­ва­ря­не­то в ка­би­не­та" на на­ука­та. Кла­си­чес­ки слу­чай на иг­ра с два­ма гу­бе­щи!
  
   2. Бъл­га­рия: ико­но­ми­чес­ка­та на­ука
    и ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие
   през пос­лед­ния по­ло­вин век
  
   Пос­лед­ни­ят по­ло­вин век от раз­ви­ти­ето на Бъл­га­рия е осо­бе­но по­учи­те­лен за ха­рак­те­ри­зи­ра­не на връз­ка­та меж­ду ико­но­ми­чес­ка­та те­ория и ико­но­ми­чес­ка­та прак­ти­ка
   Не­пос­ред­с­т­ве­но след Вто­ра­та све­тов­на вой­на спо­ра­зу­ме­ни­ето меж­ду Ве­ли­ки­те си­ли пре­доп­ре­де­ли ико­но­ми­чес­ка­та сис­те­ма в Бъл­га­рия. Тя тряб­ва­ше да се раз­ви­ва по "съ­вет­с­ки мо­дел", да се ин­тег­ри­ра с "го­ле­мия брат" и не­го­ви­те са­те­ли­ти, да чер­пи от не­го­вия опит.
   Не­раз­ви­та­та ико­но­ми­ка има­ше в на­лич­ност ос­къд­ни на­уч­ни ре­сур­си. Но вяр­на­та пре­цен­ка, че без ико­но­ми­чес­ка на­ука ня­ма ико­но­ми­чес­ко бъ­де­ще, е би­ла срав­ни­тел­но бър­зо нап­ра­ве­на. Ста­ту­тът на уче­ния и ин­же­не­ра, на во­ен­ния и ле­ка­ря са би­ли ед­нак­во ви­со­ко пос­та­ве­ни.Под­го­тов­ка­та на вся­как­ви прог­но­зи, прог­ра­ми и пла­но­ве се е осъ­щес­т­вя­ва­ла ако не пря­ко, то по­не с ак­тив­но­то съ­дейс­т­вие, съ­учас­тие и сът­руд­ни­чес­т­во с еки­пи от уче­ни. Най-из­тък­на­ти­те от тях вли­за­ха ди­рек­т­но в уп­рав­ле­ни­ето (акад. Е. Ма­те­ев, чл. кор. Ив. Или­ев, проф. Д. Шо­пов и т. н.), а дру­ги бя­ха из­пол­з­ва­ни за неп­рес­тан­ни кон­сул­та­ции (да­же та­ки­ва "ина­ко­мис­ле­щи" ка­то проф. Г. Пет­ров). От уп­рав­ле­ни­ето към на­ука­та те­че­ше "об­ра­тен по­ток" - чес­то прак­ти­ци с опит или пък пар­тийци, зас­лу­жи­ли "спо­ко­ен прис­тан" в на­ука­та. Ос­вен то­ва прин­ци­път за пар­тийнос­т­та на на­ука­та се про­явя­ва­ше по "мек" на­чин - чрез "съ­ве­ти и ука­за­ния" от­го­ре, чрез "пар­тий­ни учеб­ни го­ди­ни" и т. н., но по­ня­ко­га и по "груб" на­чин - чрез отс­т­ра­ня­ва­не от ра­бо­та, чрез за­дъл­жи­тел­но­то "чис­то пар­тий­но ми­на­ло" за пре­по­да­ва­те­ли­те по по­ли­ти­ко­но­мия, фи­ло­со­фия и т. н. "Ге­ни­ал­ни­те от­к­ри­тия" на Пър­вия в ико­но­ми­че-
с­ка­та на­ука бя­ха при­саж­да­ни чрез учеб­ни­ци­те, лек­ци­ите и уп­раж­не­ни­ята. Чес­то оба­че те бя­ха пи­са­ни от ве­щи уче­ни и има­ха сми­съл.
   Бла­го­да­ре­ние на та­зи тяс­на връз­ка меж­ду ико­но­ми­чес­ка­та на­ука и ико­но­ми­чес­ка­та прак­ти­ка Бъл­га­рия вър­ве­ше нап­ред. От сла­бораз­ви­та аг­рар­на стра­на през 50-те го­ди­ни тя се пре­вър­на в сред­нораз­ви­та про­миш­ле­но-аг­рар­на стра­на с ед­ни от най-ви­со­ки­те тем­по­ве на ико­но­ми­чес­ки рас­теж в све­та.
   През 70-те и осо­бе­но през 80-те години раз­ви­ти­ето на ико­но­ми­ка­та за­поч­на да изис­к­ва но­ви ре­ше­ния и прин­ци­пи на уп­рав­ле­ние, но "кла­са­та на ръ­ко­во­ди­те­ли­те" ста­ва­ше все по-кон­сер­ва­тив­на и зат­во­ре­на в се­бе си. Про­ти­во­ре­чи­ята на­рас­т­ва­ха и се ус­лож­ня­ва­ха, но ста­ри­те ме­то­ди въз­п­ре­пятс­т­ва­ха раз­ви­ти­ето. "Уп­рав­ля­ва­ни­те (и ико­но­ми­ка­та) не же­ла­еха да бъ­дат уп­рав­ля­ва­ни по ста­ро­му, а уп­рав­ля­ва­щи­те не мо­же­ха да уп­рав­ля­ват по но­во­му".
   В края на 80-те го­ди­ни ико­но­ми­ка­та ос­та­на окон­ча­тел­но "из­вън кон­т­рол". Впро­чем още през 50-те го­ди­ни уп­рав­ля­ва­щи­те бя­ха ве­че "из­вън кон­т­рол" и се пре­вър­на­ха в не­до­се­га­еми. Кри­за­та бе­ше ве­че пов­се­мес­т­на - и ико­но­ми­чес­ка, и со­ци­ал­на, и по­ли­ти­чес­ка.
   Тя бе­ше за­бе­ля­за­на от на­род­ни­те ма­си и уп­рав­ля­ва­щи­те, но беше оце­не­на в дъл­бо­чи­на от ико­но­мис­ти­те в уни­вер­си­те­ти­те. Въп­ре­ки то­зи факт пред­ло­же­ни­ята за ре­фор­ми най-шум­но бя­ха ог­ла­ся­вани не от уче­ни­те (труд­но се на­пус­ка спо­койс­т­ви­ето на ка­би­не­та и се при­ема кря­съ­кът на ди­ва­та улич­на ма­са), а от гла­со­ви­ти "ан­ти­ко­му­нис­ти", ко­ито по съ­щес­т­во са ви­на­ги "ан­ти".
   По то­зи на­чин Го­ле­ми­ят пре­ход - 1990-1996 г., се пре­вър­на в "ре­фор­ма, про­веж­да­на от ули­ца­та". "Смя­на­та на сис­те­ма­та", "па­зар­на­та ико­но­ми­ка" и "де­мок­ра­ци­ята" бя­ха един­с­т­ве­ни­те иде­ологе­ми, ко­ито слу­же­ха за на­със­к­ва­не на тъл­па­та и за про­веж­да­не на ре­фор­ми. Из­вес­т­но е оба­че, че ко­га­то ед­но де­ло ста­не "все­на­род­но", про­фе­си­она­лиз­мът се гу­би и ид­ва ред на греш­ки­те и глу­пос­ти­те. Ни­кой не оти­ва на ши­вач, ако си е по­ря­зал пръс­та; ни­кой не оти­ва на шло­сер, ако го бо­ли апен­ди­ксът. Шло­се­ри­те, ши­ва­чи­те, по­ети­те, ад­во­ка­ти­те и вся­как­ви дру­ги неп­ро­фе­си­она­лис­ти (от по­зи­ци­ите на ико­но­ми­чес­ка­та на­ука) оба­че се зах­ва­на­ха да про­веж­дат ико­но­ми­чес­ка­та ре­фор­ма. Ре­зул­та­ти­те са по­ве­че от оче­вад­ни. С иде­ологе­ми и тъл­па се пра­ви ре­во­лю­ция, но не и ре­фор­ма! За пос­лед­но­то не тряб­ва зна­ме, а пи­сал­ка.
   Къ­де ос­та­на­ха ико­но­мис­ти­те и уче­ни­те про­фе­си­она­лис­ти? На топ­ло и ти­хо край ка­ми­на­та? Не, раз­би­ра се! Те учас­т­ва­ха - обик­но­ве­но без­въз­мез­д­но и про­фе­си­онал­но - чрез из­каз­ва­не на сво­ето мне­ние, чрез кон­фе­рен­ции, кни­ги, сту­дии и ста­тии - пред­ла­гай­ки как­во­то мо­гат. Ня­кои на­ис­ти­на по­тъ­на­ха в "све­та на мъл­ча­ни­ето". Но в по-го­ля­ма­та си част уче­ни­те не бя­ха па­сив­ни зри­те­ли в бъл­гар­с­кия "Мач на сто­ле­ти­ето". На­ис­ти­на оба­че тех­ни­ят глас ос­та­на "глас в пус­ти­ня".
   Ако нап­ра­вим ед­на рет­рос­пек­ция на уче­ни­те, ра­бо­те­щи око­ло На­род­но­то съб­ра­ние, Ми­нис­тер­с­кия съ­вет и Пре­зи­ден­тс­т­во­то след 1989 г., "от­д­ръп­ва­не­то" им е пъл­но! Мо­же би ико­но­ми­чес­ка­та на­ука ве­че е из­лиш­на?
   От­го­во­рът на те­зи въп­ро­си да­ва ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие на Бъл­га­рия след ре­фор­ми­те - то­тал­но на­зад към все по-ло­ши­ ре­зул­та­ти. Ико­но­ми­чес­ко­то отс­тъп­ле­ние по всич­ки фрон­то­ве е тол­ко­ва голямо, че е круп­но до­ка­за­тел­с­т­во за "зна­ни­ята и си­ла­та" на уп­рав­ля­ва­щи­те. Раз­би­ра се, и на тех­ни­те съ­вет­ни­ци (къ­де­то има и ня­кой и друг учен - "за чес­т­та на мар­ка­та").
   Как­во е ти­пич­но­ в ус­ло­ви­ята на кри­за­та, на­ло­же­на от про­фа­ни­зи­ра­но­то уп­рав­ле­ние след 1989 г. (след про­фа­ни­зи­ра­но­то уп­рав­ле­ние пре­ди то­ва)? Ти­пич­ни са "всез­на­ни­ето" и оп­ти­миз­мът на ръ­ко­во­ди­те­ли­те, че кол­ко­то по-ло­шо ста­ва по­ло­же­ни­ето, хо­ра­та тряб­ва да са до­вол­ни по­не от то­ва, че на кор­ми­ло­то сто­ят бод­ри ка­пи­та­ни. Ти­пич­но е, че уче­ни­те са им необходими обик­но­ве­но ко­га­то тряб­ва да за­щи­тят ня­коя тях­на идея. Но са­мо с външ­на под­к­ре­па не се жи­вее. За цел­та по­ли­ти­ци­те за­поч­на­ха да "про­из­веж­дат" пар­тий­ни уче­ни в мо­мен­та, ко­га­то са властима­щи. От­к­ро­ве­но тряб­ва да се приз­нае, че и две­те "свър­х­си­ли" се стре­мя­ха да из­пол­з­ват влас­т­та си в то­ва нап­рав­ле­ние.
   Ед­на бе­да оба­че ни­ко­га не ид­ва са­ма. Ос­та­вя­не­то на уче­ни­те из­вън ко­ри­до­ри­те на влас­т­та не бе­ше един­с­т­ве­но­то, ко­ето влас­ти­ма­щи­те нап­ра­ви­ха. Мно­го ско­ро се раз­б­ра, че ако го ня­ма ве­че "го­ле­мия брат" в на­ука­та, има нов Big Brother... "Ако ние не зна­ем как­во да пра­вим, те ще ни ка­жат ис­ти­на­та" - то­ва бе ед­на от по­ред­ни­те "ду­хов­ни" про­яви на но­во­то уп­рав­ле­ние. За цел­та бя­ха из­пол­зва­ни "мо­де­лът на Че­хия", "мо­де­лът на USA", "мо­де­лът на Швейца­рия", "мо­де­лът на Джеф­ри Сакс", "мо­де­лът на Бал­це­ро­вич", за да се стиг­не до "мо­де­ла на Тур­ция" и "мо­де­ла на Ки­тай" - ако не друго, те раз­к­ри­ва­т, че в гла­ви­те на уп­рав­ля­ва­щи­те ня­ма мо­дел. Ца­рят е гол!
   Обър­к­ва­не­то на уп­рав­ля­ва­щи­те е пъл­но: и в "де­мо­но­по­ли­за­ци­ята" (пъл­но от­със­т­вие на яс­но­та що е "мо­но­пол"), и в "при­ва­ти­за­ци­ята" (пъл­но от­със­т­вие на яс­но­та по въп­ро­са кое и за­що да се при­ва­ти­зи­ра), и в струк­тур­на­та по­ли­ти­ка (кой от­ра­съл е "струк­ту­ро­оп­ре­де­лящ"), и в це­но­ва­та по­ли­ти­ка (коя це­на "да бъ­де или не" ре­гу­ли­ра­на от цен­тъ­ра и за­що), и във външ­на­та тър­го­вия (да­ли Бъл­га­рия да се от­во­ри и за ко­го; на­къ­де да "гле­да" Бъл­га­ри­я), и във фи­нан­со­ва­та и да­нъч­на­та по­ли­ти­ка, и т. н. Съ­щес­т­ву­ва­не­то на Ми­нис­тер­с­т­во­то на ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие без "мъд­ри мъ­же и же­ни" не е ос­но­ва­ние за оп­ти­ми­зъм.
   За по­ре­ден път прак­ти­ка­та до­ка­за ка­те­го­рич­но, че ико­но­ми­чес­ко раз­ви­тие без ико­но­ми­чес­ка на­ука ве­че е не­въз­мож­но. И днес на­ука­та тряб­ва да от­го­во­ри на въп­ро­са как­во да се пра­ви.
   3. Нас­тъп­ва­що­то ут­ре: как­во да се пра­ви?
    (План 2001:"Си­гур­ност за всич­ки")
   Ос­нов­на­та стра­те­гия за ико­но­ми­ка­та спо­ред нас не е и не мо­же да бъ­де ико­но­ми­чес­ка по сво­ето съ­дър­жа­ние, а со­ци­оло­ги­чес­ка. Спо­ред нас по­со­ка­та е ед­ноз­нач­на - ре­пуб­ли­кан­с­ка­та фор­ма на уп­рав­ле­ние тряб­ва да оси­гу­ри но­во­то рав­но­вес­но със­то­яние, удов­лет­во­ря­ва­що всич­ки граж­да­ни на стра­на­та.
   Съ­щев­ре­мен­но ни­коя от док­т­ри­ни­те не удов­лет­во­ря­ва ус­ло­ви­ето на за­да­ча­та "Но­ва Бъл­га­ри­я". Де­сен пре­ход без ля­ва ста­бил­ност е не­мис­лим. Сво­бо­да без от­го­вор­ност, спра­вед­ли­вост без власт и со­ли­дар­ност без си­гур­ност са невъз­мож­ни.
   Без си­гур­ност на раз­ви­ти­ето, без си­гур­ност на всич­ки сло­еве от на­се­ле­ни­ето е не­мис­ли­ма ве­че вся­ка про­мя­на. "Ус­тойчи­вос­т­та" на си­гур­нос­т­та се прев­ръ­ща в проб­лем но­мер ед­но. Ня­ма сво­бо­да без си­гур­ност. Спра­вед­ли­вос­т­та без си­гур­нос­т­та на раз­ви­ти­ето ос­та­ва праз­на ду­ма. Со­ли­дар­нос­т­та без си­гур­нос­т­та на всич­ки е без­с­мис­ле­но по­ня­тие. Си­гур­нос­т­та ста­ва ба­за, без ко­ято и ле­ви, и дес­ни док­т­ри­ни, а и цен­нос­ти­те на де­мок­ра­ци­ята (и в час­т­ност на со­ци­ал­де­мок­ра­ци­ята) гу­бят по­зи­ции.
   3.1. Цел на раз­ви­ти­ето - "Си­гур­ност за всич­ки"
   Ико­но­ми­чес­ки­те, со­ци­ал­ни­те ана­ли­зи и прог­нос­тич­ни­те раз­че­ти по­каз­ват, че е дос­тиг­на­та точ­ка­та на ки­пе­не. Са­мо още гра­дус нап­ре­же­ние е дос­та­тъ­чен, за да пре­ми­нат в дру­го ка­че-
с­т­ве­но със­то­яние и де­мок­ра­ци­ята, и па­зар­на­та ико­но­ми­ка (или в твър­до със­то­яние чрез дик­та­ту­ра, или в га­зо­об­раз­но със­то­яние чрез анар­хи­я).
   Уни­кал­нос­т­та на си­ту­аци­ята по­каз­ва, че на "по­ли­гон Бъл­га­рия'96"ста­ри ре­цеп­ти са про­ти­во­по­каз­ни. Ни­кой не ле­ку­ва зло­ка­чес­т­ве­но за­бо­ля­ва­не с ри­ци­но­во мас­ло. В то­зи сми­съл, кол­ко­то и бла­го­же­ла­тел­ни да са, пре­по­ръ­ки­те на раз­ви­тия свят мо­гат да се ока­жат про­ти­во­по­каз­ни. Но кой ще но­си от­го­вор­нос­т­та - па­ци­ен­тът, кой­то е при­ел пред­пи­са­но­то ле­кар­с­т­во, или ле­ка­рят, кой­то го е пре­по­ръ­чал? Древ­на­та мъд­рост, че ле­ка­рят, ако не знае как да из­ле­ку­ва па­ци­ен­та, по­не не би­ва да го уби­ва с ле­че­ни­ето, тук ве­че е под съм­не­ние. Но и па­ци­ен­тът от своя стра­на не би­ва да се до­ве­ря­ва док­рай..
   "По­ли­гон Бъл­га­рия'96" изис­к­ва спо­койс­т­вие, си­гур­ност и ста­бил­ност. Изис­к­ва вяр­на ди­аг­но­за и пра­вил­но ле­че­ние. Де­зин­тег­ра­ци­ята на граж­да­ни­те на стра­на­та мо­же да бъ­де ов­ла­дя­на, ако те по­чув-
­с­т­ват си­гур­ност: и ико­но­ми­чес­ка, и со­ци­ал­на, и фи­нан­со­ва, и еко­ло­гич­на, и на­ци­онал­на, и т. н.
   Об­раз­но ка­за­но, ако чо­век не е си­гу­рен в четирите сво­бо­ди, де­фи­ни­ра­ни от Руз­велт, той не се чув­с­т­ва чо­век. С дру­ги ду­ми, не­об­хо­ди­ми са: 1) сво­бо­да от еле­мен­тар­ни­те нуж­ди; 2) сво­бо­да от стра­ха; 3) сво­бо­да на сло­во­то; 4) сво­бо­да на вя­ра­та.
   На пър­во мяс­то, то­ва оз­на­ча­ва бор­ба с ма­со­ва­та бед­ност. Днес ед­на тре­та от на­се­ле­ни­ето жи­вее в ус­ло­вия на край­ни ли­ше­ния. Над 1 200 000 бъл­гар­с­ки се­мейс­т­ва раз­чи­тат на со­ци­ал­ни по­мо­щи. Над 70 на сто от на­се­ле­ни­ето жи­вее под жиз­не­ния ми­ни­мум, а дру­ги 20 на сто са на не­го­ва­та гра­ни­ца. Към гру­па­та на бед­ни­те се са­моп­ри­чис­ля­ва все­ки чет­вър­ти бъл­га­рин. За 40 на сто от се­мейс­т­ва­та па­ри­те сти­гат един­с­т­ве­но за хра­на, под­дър­жа­не на жи­ли­ще­то и из­п­ла­ща­не на за­еми. Со­ци­ал­но сла­би­те мо­гат да си поз­во­лят по­куп­ки в раз­мер на око­ло 40 сто­ки от пър­ва не­об­хо­ди­мост. На­ши­те из­с­лед­ва­ния по­каз­ват, че ако се за­дъл­бо­чат от­ри­ца­тел­ни­те тен­ден­ции, са­мо след две го­ди­ни 1/3 част от бъл­гар­с­ко­то на­се­ле­ние прос­то ня­ма да мо­же да съ­щес­т­ву­ва!
   На вто­ро мяс­то, то­ва оз­на­ча­ва бор­ба с ор­га­ни­зи­ра­на­та и не­ор­га­ни­зи­ра­на­та прес­тъп­ност. Не е въз­мож­но в края на ХХ в. обик­но­ве­ни­те граж­да­ни да се стра­ху­ват от прес­тъп­ни­ци­те, а прес­тъп­ни­ци­те да не се пла­шат от по­ли­ци­ята и пра­во­съ­ди­ето. Ако пре­ди ед­на си­ла (на пар­ти­ята дър­жа­ва) на­сил­ва­ше граж­да­ни­на, днес той е под­ло­жен на на­си­лие от всич­ки стра­ни.
   На тре­то мяс­то, то­ва оз­на­ча­ва раз­г­ръ­ща­не сво­бо­да­та на сло­во­то. Ста­ва ду­ма не за но­ми­нал­на­та, а за ре­ал­на­та сво­бо­да. Все­ки граж­да­нин на Бъл­га­рия тряб­ва да има въз­мож­ност сво­бод­но и без страх да из­ра­зя­ва мне­ни­ето си пред дру­ги­те, при ко­ето е въз­мож­но пос­ти­га­не­то или на ком­п­ро­мис, или на кон­сен­сус. То­ва оз­на­ча­ва и пре­мах­ва­не­то на прин­ци­па за "пар­тийнос­т­та" на мас­ме­ди­ите.
   На пос­лед­но мяс­то, то­ва оз­на­ча­ва от­каз от док­т­ри­на­та за сред­на­та кла­са. Всъщ­ност имен­но нейно­то на­ли­чие поз­во­ли про­дъл­жи­тел­но­то съ­щес­т­ву­ва­не на ста­ра­та сис­те­ма. Си­гур­ност за всич­ки оз­на­ча­ва пре­ход към об­щес­т­во без ми­зе­рия, при ко­ето все­ки има въз­мож­ност за соб­с­т­ве­но раз­ви­тие.
   Не­ка оба­че да раз­г­ле­да­ме по-под­роб­но из­ме­ре­ни­ята на ико­но­ми­чес­ка­та си­гур­ност за Ре­пуб­ли­ка Бъл­га­рия до 2001 г.
   3.2. Сред­с­т­во на раз­ви­ти­ето:
       ми­ни­мум 7 на сто ико­но­ми­чес­ки рас­теж
   Спа­дът на брут­ния вът­ре­шен про­дукт спря­мо 1980 г.
е по­ве­че от два пъ­ти, оце­не­но по съ­пос­та­ви­ми це­ни.
   Днес гър­кът има бру­тен про­дукт 7,86 пъ­ти по­ве­че, от­кол­ко­то бъл­га­ри­на, не­ме­цът - 25,10 пъ­ти, шве­дът - 28,96 пъ­ти, япо­не­цът - 30,22 пъ­ти, аме­ри­ка­не­цът - 23,58 пъ­ти. Сле­до­ва­тел­но дис­тан­ци­ята и раз­ли­чи­ята меж­ду за­бо­га­тя­ва­щия За­пад и обед­ня­ва­щия Из­ток на­рас­тват.
   Раз­че­ти­те по­каз­ват, че за да не изос­та­ва аб­со­лют­но, Бъл­га­рия тряб­ва да има рас­теж от око­ло 20 на сто сред­но­го­диш­но. На то­зи етап то­ва е аб­со­лют­но не­въз­мож­но. За да не обед­ня­ва и от­но­си­тел­но, бъл­гар­с­ка­та ико­но­ми­ка тряб­ва да пос­тиг­не сред­но­го­ди­шен ръст от око­ло 7 на сто. Ако се пред­п­ри­емат съ­от­вет­ни­те мер­ки, та­зи циф­ра е ед­нов­ре­мен­но и не­об­хо­ди­ма, и пос­ти­жи­ма.
   Ръс­тът е пос­ти­жим по два на­чи­на: пър­во, чрез ед­нов­ре­мен­но­то по­ви­ша­ва­не на про­из­во­ди­тел­нос­т­та на тру­да и на броя на за­ети­те ли­ца (и по две­те ли­нии ре­зер­ви­те са ог­ром­ни); вто­ро, чрез ед­нов­ре­мен­но­то на­рас­т­ва­не на фон­до­от­да­ва­не­то и на ос­нов­ни­те фон­до­ве.
   По-ви­сок ръст е въз­мо­жен са­мо при ус­ло­вие, че раз­ви­ти­ят свят осъз­нае ми­си­ята си и под­по­мог­не стра­ни­те от бив­шия из­то­чен блок, вклю­чи­тел­но и Бъл­га­рия, чрез без­въз­мез­д­ни по­мо­щи. Очак­ва­ни­ята за мо­щен по­ток от чужд про­из­во­ди­те­лен ка­пи­тал са без-
­с­мис­ле­ни. Чуж­ди­ят ка­пи­тал тър­си ед­нов­ре­мен­но и по-ви­со­ка­та рен­та­бил­ност, и по-ви­со­ка­та зас­т­ра­хов­ка сре­щу рис­ко­ва­та зо­на. Бъл­га­рия не при­те­жа­ва ни­то ед­но­то, ни­то дру­го­то.
   3.3.Раз­ви­тие вър­ху соб­с­т­ве­на ба­за
   След вни­ма­тел­ния ана­лиз на вза­имо­дейс­т­ви­ето на бъл­гар­с­ка­та със све­тов­на­та ико­но­ми­ка след пър­ви­те шест го­ди­ни на про­мя­на­та на­ци­онал­на­та дейс­т­ви­тел­ност се офор­мя в след­на­та по­со­ка: "Раз­ви­тие вър­ху соб­с­т­ве­на ба­за". Кол­ко­то и го­ля­ма да е външ­на­та по­мощ (ка­то дял от брут­ния вът­ре­шен про­дукт), тя е по-скром­на от скром­но­то. Ос­вен то­ва до то­зи мо­мент не се пред­ла­гат ни­то вто­ри план Мар­шал, ни­то вто­ри план Мо­не, ко­ито да пре­диз­ви­кат не­об­хо­ди­мия ико­но­ми­чес­ки рас­теж. Нак­рая ни­коя стра­на в све­та не въ­веж­да пре­фе­рен­ции на чуж­дия спря­мо на­ци­онал­ния ка­пи­тал.
   Ед­но от най-го­ле­ми­те очак­ва­ния, свър­за­ни с про­це­си­те на де­мок­ра­ти­за­ция и ин­тег­ри­ра­не в Ев­ро­па бе свър­за­но с ико­но­ми­чес­ко­то под­по­ма­га­не на ре­фор­ми­те. За­го­во­ри се за бър­за ин­тег­ра­ция, за вто­ри "План Мар­шал", за нов "План Мо­не". За крат­ко вре­ме оба­че се ока­за, че ду­ми­те неви­на­ги се пок­ри­ват с де­ла. Днес не­ща­та са яс­ни - ду­ми­те ос­та­на­ха в ми­на­ло­то. Ми­то­ве­те пос­те­пен­но се прев­ръ­щат в ре­ал­нос­ти, от­к­ро­ве­нос­т­та - в ци­ни­зъм. Та­ка нап­ри­мер пред­се­да­те­лят на Ин­тер­пар­ла­мен­тар­ния съ­юз Майкъл Мар­шал при сре­ща­та си с ек­с­п­ре­ми­ера Лю­бен Бе­ров е ка­те­го­ри­чен - не е ре­ал­но да се при­ло­жи нов "План Мар­шал", за­що­то... в мо­мен­та са­ма­та Ев­ро­па има се­ри­оз­ни фи­нан­со­ви и ико­но­ми­чес­ки труд­нос­ти. Ин­те­рес­но, ко­га­то се при­ла­га­ше ис­тин­с­ки­ят "План Мар­шал", ни­ма Аме­ри­ка има­ше по-мал­ки проб­ле­ми? Не­що по­ве­че, стра­ни­те, ко­ито сти­му­ли­ра­ха раз­па­да­не­то на Вар­шав­с­кия до­го­вор, днес не мо­гат да га­ран­ти­рат си­гур­нос­т­та на ни­то ед­на от стра­ни­те - член­ки на та­зи ор­га­ни­за­ция.
   Нак­рая, до­ри ко­га­то стра­ни ка­то Бъл­га­рия из­пит­ва­ха се­ри­оз­ни фи­нан­со­ви зат­руд­не­ния по­ра­ди външ­ни фак­то­ри (ем­бар­го­то сре­щу Сър­бия и Чер­на Го­ра), не бя­ха по­лу­че­ни ни­как­ви ди­рек­т­ни ком­пен­са­ции .
   Об­що взе­то на­деж­ди­те за ек­с­пор­т­на сво­бо­да без ог­ра­ни­че­ния бя­ха из­лъ­га­ни. Ока­за се, че как­то сла­би­те, та­ка и сил­ни­те в ико­но­ми­чес­ко от­но­ше­ние стра­ни въ­ве­до­ха /или под­дър­жа­ха/ ико­но­ми­чес­ки про­тек­ци­они­зъм. Вре­ме­нен ха­рак­тер ли има той?
   От­го­вор на то­зи въп­рос да­до­ха спе­ци­алис­ти от прог­ра­ма­та ФАР и де­ле­га­ци­ята на ЕС на се­ми­на­ра "Об­ща­та сел­с­кос­то­пан­с­ка по­ли­ти­ка на ЕС и стра­ни­те от Из­точ­на Ев­ро­па", със­то­ял се в Бъл­га­рия през 1993 г. Ще се по­зо­вем на г-н Барт Кайтър, спо­ред ко­го­то до края на ве­ка ще съ­щес­т­ву­ват ог­ра­ни­че­ния за из­нос на сто­ма­на и тек­с­тил. Квот­ни­ят прин­цип на на­ци­онал­но­то ни учас­тие ще про­дъл­жи да се при­ла­га и след то­зи срок за сел­с­кос­то­пан­с­ка­та ни про­дук­ция. Спо­ред не­го "на­ла­га­ни­те ог­ра­ни­че­ния вър­ху вно­са от Из­точ­на Ев­ро­па не са от страх от кон­ку­рен­ция, а стре­меж да за­па­зим ин­те­ре­си­те на про­из­во­ди­те­ли­те от Об­щ­нос­т­та (и то­ва ако не е про­тек­ци­они­зъм, в кой­то об­ви­ня­ват Из­точ­на Ев­ро­па - бел. мо­я). Все пак при нас със сел­с­ко сто­пан­с­т­во се за­ни­ма­ват ед­ва две на сто от на­се­ле­ни­ето, до­ка­то при вас с то­ва са за­ети бли­зо ед­на чет­вър­т".
   Впро­чем пре­хо­дът от по­ли­ти­ка­та на сту­де­на­та вой­на към по­ли­ти­ка­та на ле­де­ния мир се про­яви и в по­ли­ти­чес­ко от­но­ше­ние. "Рес­т­рик­тив­на­та тър­гов­с­ка по­ли­ти­ка на ЕС вре­ди твър­де мно­го на на­ши­те стра­ни и в съ­що­то вре­ме под­ко­па­ва до­ве­ри­ето на тех­ни­те на­ро­ди в доб­ра­та во­ля на Ев­ро­па", за­яви навре­ме­то пол­с­ка­та ми­нис­тър-пред­се­да­тел­ка Ха­на Су­хот­с­ка на сим­по­зи­ум в Швейца­рия. Тър­пе­ние и пак тър­пе­ние за член­с­т­во­то на стра­ни­те от Из­точ­на Ев­ро­па в ЕС се пред­ла­га ка­то един­с­т­вен ра­зу­мен из­ход от по­ло­же­ни­ето. Спо­ред г-н Ханс ван ден Брук - ко­ми­сар на ЕС по външ­но­ико­но­ми­чес­ки­те въп­ро­си, e ра­но да­же да се оп­ре­де­ли да­та за пре­го­во­ри­те по въп­ро­са за при­ема­не­то на "мла­ди­те де­мок­ра­ции" в Об­щ­нос­т­та. Той пред­ла­га най-ра­но през 1995 г. да се про­ве­де сре­ща с кан­ди­да­ти­те за оцен­ка на тех­ния со­ци­ал­но-ико­но­ми­чес­ки прог­рес. "Да бъ­дем ре­алис­ти. Още мно­го не­ща тряб­ва да бъ­дат осъ­щес­т­ве­ни", убеж­да­ва ко­ми­са­рят на ЕС.
   Меж­дув­ре­мен­но "ли­бе­ра­ли­зи­ра­не­то" на из­но­са до­ве­де до то­ва, ко­ето се очак­ва­ше от про­фе­си­она­лис­ти­те. От ед­на стра­на, ек­с­пор­тът на цен­ни (и ев­ти­ни от глед­на точ­ка на За­па­да) на­ци­онал­ни ре­сур­си по­лу­чи си­лен тла­сък. Пос­ле­до­ва­тел­но и без­въз­в­рат­но на­ма­ля­ха при­род­ни­те (въ­зоб­но­ви­ми, час­тич­но въ­зоб­но­ви­ми и не­въ­зоб­но­ви­ми) ре­сур­си. Най-бър­зо оба­че се раз­т­во­ри­ха гра­ни­ци­те за най-цен­ния и ев­тин ре­сурс - ви­со­кок­ва­ли­фи­ци­ра­ни­те спе­ци­алис­ти.
   Спо­ред бив­шия пред­се­да­тел на Рим­с­кия клуб Ауре­лио Пе­чеи на­пъл­но е въз­мож­но да се съз­да­дат "ус­ло­вия за про­ник­ва­не на без­с­к­ру­пул­ни спе­ку­лан­ти от чуж­би­на, ко­ито със сво­ите не­доб­ро­съ­вес­т­ни дейс­т­вия и нап­раз­ни обе­ща­ния" ще раз­пал­ват на­ци­она­лис­тич­ни­те и шо­ви­нис­тич­ни­те нас­т­ро­ения. Не е ра­зис­к­ван и въп­ро­сът за транс­на­ци­онал­ни­те кор­по­ра­ции. Спо­ред ня­кои пре­дуп­реж­де­ния те са "мно­го го­ле­ми и мо­гъ­щи, за да бъ­дат под­хо­дя­щи пар­т­ньо­ри или ло­ял­ни по­да­ни­ци на мал­ки стра­ни. Всич­ки важ­ни ре­ше­ния се взе­мат са­мо от ед­но мяс­то и са съ­об­ра­зе­ни с по­ли­ти­ка­та са­мо на ед­но пра­ви­тел­с­т­во - в стра­на­та, къ­де­то е цен­т­ра­ли­зи­ра­но ръ­ко­вод­с­т­во­то на ком­па­ни­ята-майка. В слу­чай на кри­за или кон­ф­ликт ця­ла­та мно­го­на­ци­онал­ност на мно­го­на­ци­онал­на­та ком­па­ния се из­па­ря­ва", про­дъл­жа­ва той.
   Що се от­на­ся до вно­са, и тук труд­но­ре­ши­ми­те или не­ре­ши­ми­те проб­ле­ми не са ма­ло­важ­ни.
   От ед­на стра­на, не­дос­ти­гът на ва­лут­ни про­ви­зии сил­но ог­ра­ни­ча­ва вно­са. От дру­га, раз­д­ро­бе­нос­т­та на на­ци­онал­на­та ико­но­ми­ка пре­диз­вик­ва кон­ку­рен­ция при по­куп­ка­та на сто­ки и тех­но­ло­гии от­вън. От тре­та, струк­ту­ра­та на вно­са е на­пъл­но без­раз­бор­на, ко­ето пре­диз­вик­ва при­лив на край­на про­дук­ция, а не на су­ро­ви­ни и тех­но­ло­гии.
   Чес­то се пре­ми­на­ва към "внос" на ин­те­лек­ту­ал­на соб­с­т­ве­ност, на­ри­чан на обик­но­вен език пи­ратс­т­во. Та­ка нап­ри­мер в Бъл­га­рия чрез ви­део- и ауди­опи­ратс­т­во се пос­ти­га рен­та­бил­ност от над 100%, ко­ето до­ве­де до още­тя­ва­не са­мо на аме­ри­кан­с­ки фир­ми в раз­мер на над 250 млн. до­ла­ра го­диш­но.
   Как­ва струк­тур­на по­ли­ти­ка е не­об­хо­ди­ма и въз­мож­на в но­ви­те ус­ло­вия?
  -- Пър­во, сил­но ог­ра­ни­ча­ва­не на из­но­са на неп­ре­ра­бо­те­ни и по­лу-
п­ре­ра­бо­те­ни су­ро­ви­ни и ма­те­ри­али.
  -- Вто­ро, сти­му­ли­ра­не на из­но­са на за­вър­ше­ни край­ни из­де­лия. Въ­веж­да­не на шлю­зо­ви це­ни.
  -- Тре­то, сил­но ог­ра­ни­ча­ва­не на вно­са на го­то­ви про­дук­ти и из­де­лия, осо­бе­но на та­ки­ва, ко­ито имат ана­ло­зи, про­из­веж­да­ни в Бъл­га­рия. Въ­веж­да­не на ми­ни­мал­ни шлю­зо­ви це­ни.
  -- Чет­вър­то, за­сил­ва­не на мит­ни­чес­кия и стан­дар­ти­за­ци­он­ния кон­т­рол. То­тал­на кад­ро­ва про­мя­на.
   Пър­во­на­чал­ни­те прог­ноз­ни раз­че­ти по­каз­ват, че ефек­ти­те от по­доб­ни хо­до­ве ще имат ня­кол­ко из­ме­ре­ния: уве­ли­ча­ва­не на ико­но­ми­чес­кия рас­теж с око­ло 5 на сто сред­но­го­диш­но; на­рас­т­ва­не на тру­до­ва­та за­етост с око­ло 280 000 ду­ши (по ли­ния на пре­ки­те и кос­ве­ни­те тру­до­ви раз­хо­ди).
   Об­рат­но, ако не бъ­дат пред­п­ри­ети пред­ла­га­ни­те мер­ки, всич­ки ос­та­на­ли са на­пъл­но без­с­мис­ле­ни.
   3.4. Опо­ра в соб­с­т­ве­ни­те си­ли
   Пос­та­вя­не­то на яс­на на­ци­онал­на цел и съ­щев­ре­мен­но пре­ми­на­ва­не­то към прин­ци­па "Раз­ви­тие вър­ху соб­с­т­ве­на ба­за" оз­на­ча­ват, че стра­на­та е осъз­на­ла не­об­хо­ди­мос­т­та от опо­ра пре­дим­но в соб­с­т­ве­ни­те си си­ли.
   В слу­чая тряб­ва да се раз­вие твор­чес­ка­та ак­тив­ност чрез ня­кол­ко "кла­си­чес­ки" мер­ки, ха­рак­тер­ни за сме­се­на­та ико­но­ми­ка:
  -- Пър­во, ко­ор­ди­на­ция и ко­мер­си­али­за­ция на дейнос­т­та на дър­жав­ни­те пред­п­ри­ятия. При­веж­да­не на всич­ки це­ни в съ­от­ветс­т­вие с тех­ни­те стойнос­ти. Пре­мах­ва­не на до­ти­ра­не­то. Раз­ра­бот­ка на еже­год­ни биз­неспрог­ра­ми и на та­зи ос­но­ва суб­си­ди­ра­не на про­из­вод­с­т­во­то на стра­те­ги­чес­ки за стра­на­та про­дук­ти.
  -- Вто­ро, връ­ща­не на зе­мя­та в ре­ал­ни гра­ни­ци и суб­си­ди­ра­не на оп­ре­де­ле­ни сел­с­кос­то­пан­с­ки про­дук­ти.
  -- Тре­то, раз­ви­тие на про­це­са на ак­ци­онер­на­та при­ва­ти­за­ция.
   Съ­щев­ре­мен­но тряб­ва да се оп­ре­де­ли де­лът на нат­руп­ва­не­то в де­ла на на­ци­онал­ния до­ход. За 7-те про­цен­та сред­но­го­ди­шен рас­теж и при пред­п­ри­ема­не на ос­та­на­ли­те мер­ки нор­ма­та на нат­руп­ва­не­то не мо­же да бъ­де по-нис­ка от 12 на сто. То­ва е свър­за­но с по-на­та­тъш­но на­то­вар­ва­не на при­ход­на­та част и раз­то­вар­ва­не на раз­ход­на­та част на дър­жав­ния бю­джет. В слу­чая са не­об­хо­ди­ми след­ни­те мер­ки:
   - раз­ши­ря­ва­не на ба­за­та на да­нъч­но­то об­ла­га­не без по­ви­ша­ва­не на да­нъч­ни­те став­ки и на мит­ни­чес­ки­те та­ри­фи;
   - пре­ми­на­ва­не към ре­ал­ни па­зар­ни це­ни на про­дук­ти­те и ус­лу­ги­те на дър­жав­ни­те пред­п­ри­ятия.
   Един­с­т­ве­но тру­дът на бъл­га­ри­на, а не ня­как­ва въ­об­ра­жа­ема външ­на по­мощ, ще из­ве­дат Бъл­га­рия на ма­гис­т­ра­ла­та на прог­ре­са.
   3.5. Ор­га­ни­зи­ран па­зар чрез стра­те­ги­чес­ко пла­ни­ра­не
   Всич­ко по­со­че­но по-го­ре на прак­ти­ка оз­на­ча­ва и изис­к­ва пред­ва­ри­тел­но оп­ти­мизи­ра­не на струк­ту­ра­та на крайна­та про­дук­ция въз ос­но­ва на ана­ли­зи и прог­но­зи. Та­ка­ва тех­но­ло­гия и ло­ги­ка на дейс­т­вие не се пред­ла­га от ни­то ед­на по­ли­ти­чес­ка ор­га­ни­за­ция. Сред­с­т­во­то за ре­али­за­ция е поз­на­то от прак­ти­ка­та на раз­ви­ти­те стра­ни - стра­те­ги­чес­ко­то ин­ди­ка­тив­но пла­ни­ра­не, съ­че­та­но със сис­те­ма от фи­нан­со­ви и да­нъч­ни ме­ха­низ­ми.
   Смя­на­та на цен­т­ра­ли­зи­ра­но­то пла­ни­ра­не с па­зар­на ко­ор­ди­на­ция по­ка­за, че един­с­т­ве­но хо­ри­зон­тал­ни­те връз­ки не са дос­та­тъ­чен ат­ри­бут за пос­ти­га­не на не­об­хо­ди­ма­та ко­ор­ди­ни­ра­ност. Те не мо­гат да до­ве­дат до ко­ор­ди­ни­ра­ност, ако е на­ли­це "па­ра­ли­за на ико­но­ми­ка­та" - от ед­на стра­на, го­диш­на ин­ф­ла­ция над 15%; от дру­га стра­на, лип­са на им­пе­ра­тив да се от­де­ля част от пе­чал­ба­та за ин­вес­ти­ции. Тук е не­об­хо­ди­ма съ­щес­т­ве­на про­мя­на.
  -- Пър­во, за­ко­но­ва при­ну­да: дър­жав­ни­те ор­га­ни­за­ции и пред­п­ри­ятия, ко­ито фор­ми­рат пе­чал­ба, да за­де­лят оп­ре­де­ле­на кво­та от нея за ин­вес­ти­ции (ос­вен пъл­ния раз­мер на амор­ти­за­ци­он­ни­те от­чис­ле­ни­я), ко­ято не се прев­ръ­ща в до­хо­ди на ра­бот­ни­ци­те и слу­жи­те­ли­те.
  -- Вто­ро, да се тър­си въз­мож­ност и за вер­ти­кал­на ко­ор­ди­на­ция - и за вът­реш­ния, и за външ­ния па­зар (в то­зи сми­съл съ­щес­т­ву­ва­не­то на ед­но Ми­нис­тер­с­т­во на ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие е оп­рав­да­но).
   От­тук ид­ва не­об­хо­ди­мос­т­та от про­мя­на и в соб­с­т­ве­нос­т­та. Обик­но­ве­но то­зи въп­рос се свеж­да до при­ва­ти­за­ци­ята. Раз­би­ра се, и тя има зна­че­ние. Тук оба­че ста­ва ду­ма за не­що по-съ­дър­жа­тел­но и по-бо­га­то.
  -- Пър­во, пре­хо­дът към ре­ал­на па­зар­на (па­зар­на спо­ред раз­би­ра­ни­ята на ХХ и ХХI в., а не на ХIХ в.) ико­но­ми­ка изис­к­ва ра­вен­с­т­во на фор­ми­те на соб­с­т­ве­ност - но не арит­ме­тич­но ра­вен­с­т­во по дя­ло­ве. Ста­ва ду­ма за ра­вен­с­т­во от глед­на точ­ка на па­за­ра, вклю­чи­тел­но по це­ни и рен­та­бил­ност. В мо­мен­та - то­ва се до­каз­ва и от фак­ти­те - но­ва­та иде­оло­гия е втъ­ка­на и в по­ли­ти­ка­та, ка­то се до­пус­ка ак­си­ома­тич­но, че дър­жав­на­та соб­с­т­ве­ност не е пе­че­лив­ша и сле­до­ва­тел­но тряб­ва да е гу­бе­ща! Об­рат­но, тряб­ва да се це­ли ра­вен­с­т­во на фор­ми­те на соб­с­т­ве­ност, ко­ето оз­на­ча­ва, че е не­об­хо­ди­мо вся­ка про­да­де­на сто­ка, ако не да но­си пе­чал­ба, по­не да пок­ри­ва раз­хо­ди­те. При ед­на по­доб­на си­ту­ация дър­жав­ни­ят бю­джет ще бъ­де об­лек­чен от­дяс­но, а сле­до­ва­тел­но и от­ля­во.
  -- Вто­ро, не­об­хо­дим е нов прег­лед на при­ва­ти­за­ци­ята. За нея ве­че всич­ко е ка­за­но ос­вен най-важ­но­то. Пър­ви­ят въп­рос тук е: кое да се при­ва­ти­зи­ра, как­ва да бъ­де по­ли­ти­ка­та в об­лас­т­та на при­ва­ти­за­ци­ята? По де­фи­ни­ция в раз­ви­тия свят се до­пус­ка след­на­та ло­ги­ка: при­ва­ти­зи­ра се пър­во то­ва, ко­ето не е ме­ха­ни­зи­ра­но, след­ват от­рас­ли­те с по-ви­со­ка сте­пен на ме­ха­ни­за­ция и нак­рая ав­то­ма­ти­зи­ра­ни­те про­це­си. Вто­ри­ят въп­рос е с по-ви­со­ка сте­пен на слож­ност: за ко­го да се при­ва­ти­зи­ра, как да ста­не то­ва? Ако се под­хо­ди чис­то па­зар­но - чрез раз­п­ро­даж­ба ("де­сен под­ход"), ед­ри­ят ка­пи­тал прос­то ще ук­ре­пи и мо­но­по­ли­зи­ра за по­не по­ло­вин век по­зи­ци­ите си. Об­рат­но, ако се "раз­да­де" соб­с­т­ве­нос­т­та на "тру­де­щи­те се" или на "на­ро­да" ("ляв под­ход"), в след­ва­щия мо­мент со­ци­ал­но сла­би­те ще пред­п­ри­емат раз­п­ро­даж­ба на соб­с­т­ве­ни­те си дя­ло­ве, прос­то за да оце­ле­ят фи­зи­чес­ки. Имен­но те­зи фак­ти на­ла­гат един "по-ляв" ва­ри­ант на при­ва­ти­за­ция, прид­ру­жен с вре­мен­на заб­ра­на за раз­п­ро­даж­ба на дя­ло­ве­те.
   4. Как­во ще се слу­чи, ако не­ща­та се ос­та­вят
    на са­мо­тек?
   Днес е труд­но да се да­де то­чен и из­чер­па­те­лен от­го­вор на то­зи сло­жен въп­рос. Но ед­но е си­гур­но - Из­точ­на Ев­ро­па се нуж­дае от по­мощ за пре­хо­да от стра­на на За­пад­на Ев­ро­па, та­ка как­то За­пад­на Ев­ро­па се нуж­дае от спо­кой­на и прос­пе­ри­ра­ща Из­точ­на Ев­ро­па (в чи­ето дол­но ля­во ъгъл­че е раз­по­ло­же­на Бъл­га­ри­я). Не се пос­та­вя въп­ро­са за Цен­т­рал­на Ев­ро­па - там и по­мощ­та, и нап­ре­дъ­кът са в нап­ред­на­ли фа­зи, ма­кар и в ми­ни­мал­ни раз­ме­ри. Всич­ко то­ва изис­к­ва мно­го и съ­щес­т­ве­ни съв­мес­т­ни уси­лия и раз­би­ра­не, нуж­дае се от тър­пе­ние и вре­ме.
   Но то изис­к­ва и уме­ло ръ­ко­вод­с­т­во. То изис­к­ва кул­тур­ни и цен­нос­т­ни про­ме­ни. То е, об­раз­но ка­за­но, не­що мно­го по­ве­че от под­мя­на­та на спу­ка­на гу­ма на ав­то­мо­би­ла.
   Об­рат­но, ако не се след­ва по­со­че­на­та схе­ма, ние сме в със­то­яние да прог­но­зи­ра­ме Бъл­га­рия и нейна­та ико­но­ми­ка през 2001 го­ди­на. Пър­во, мо­же да има не ед­на, а три Бъл­га­рии; вто­ро, ако Бъл­га­рия е ед­на, граж­да­ни­те й ще бъ­дат твър­де раз­но­ли­ки - 3/4 от на­се­ле­ни­ето ще пот­ре­бя­ва 1/2 от то­ва, ко­ето днес пот­ре­бя­ват со­ци­ал­но сла­би­те, а ос­та­на­ла­та част ще бъ­де "бо­га­та" по бал­кан­с­ки­те по­ка­за­те­ли.
   В край­на смет­ка на­ро­дът има ду­ма­та.
  
  
   Книгата е освободена от ДДС.
   НАЧАЛОТО И КРАЯТ
НА ТРЕТАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
  
   доц. д-р Боян Любомиров Дуранкев
  
   Рецензент: доц. д-р Петко Чобанов
  
   Редактор Геника Киркова
   Коректор Геника Киркова, Ваня Николова
   Художник Истилиян Божилов
   Техн. редакция и предпечатна подготовка
Истилиян Божилов
  
   Формат 16/60/84; ПК 5; Тираж 1000; ИК 76.64
ISBN 954-494-201-7
  
   0x08 graphic
УНИВЕРСИТЕТСКА ПЕЧАТНИЦА НА УНСС
   Съ­пос­тав­ка­та от глед­на точ­ка на по­ло­жи­тел­ни­те и от­ри­ца­тел­ни­те стра­ни на две­те сис­те­ми не е пред­мет на ана­лиз на то­ва мяс­то. Тя изис­к­ва мно­го по-за­дъл­бо­че­но про­уч­ва­не.
   То­ва по вся­ка ве­ро­ят­ност е да­леч­но вли­яние на не­оф­ройдиз­ма.
   Чом­с­ки, А.Н., Ме­ди­ите под кон­т­рол: за­бе­ле­жи­тел­ни­те пос­ти­же­ния на про­па­ган­да­та, С., 1994, с. 15.
   "От­во­ре­на ико­но­ми­ка" е обик­но­ве­но ико­но­ми­ка, от­во­ре­на за рен­та­бил­ни чуж­ди ин­вес­ти­ции. Мно­го "от­во­ре­ни ико­но­ми­ки" в Ла­тин­с­ка Аме­ри­ка, Азия и Аф­ри­ка фун­к­ци­они­рат доб­ре за ин­вес­ти­то­ри­те и зле за соб­с­т­ве­ни­те си граж­да­ни.
   По как­во ще поз­на­ете, че сте прис­тиг­на­ли в За­пад­на Ев­ро­па? По то­ва, че кра­ви­те ста­ват по-кра­си­ви от же­ни­те!
   В Ню-Йорк ав­то­рът ви­дя дос­та дуп­ки по пъ­ти­ща­та. За­що оба­че не ги за­пъл­ват? За­що­то не мо­гат да спрат ог­ром­но­то дви­же­ни­е...
   Съ­вет за вза­имо­дейс­т­вие - меж­ду­на­род­на ор­га­ни­за­ция на бив­ши ръ­ко­во­ди­те­ли на дър­жа­ви и пра­ви­тел­с­т­ва, сред ко­ито Хел­муд Шмидт, Ва­ле­ри Жис­кар д'Ес­те­н,­Та­кео Фу­ку­да, Джеймс Ка­ла­хан, Пи­ер Трю­до и др.
   Жер­ве, Д., Ка­пи­та­лиз­мът има нуж­да от без­ра­бо­ти­ца., В: Стан­дарт, 2.06.1993, с. V.
   Colegrove, K., Democracy Versus Communismus. Princeton, 1961, p. 55.
   Са­мо в Бъл­га­рия реп­ре­си­ра­ни­те са би­ли над 17 000 ду­ши (по справ­ка на МВР от яну­ари 1993 г.), ко­ето по­каз­ва, че реп­ре­си­ите не са би­ли "из­к­лю­че­ния и де­фор­ма­ци­и".
   С дру­ги ду­ми, по из­ра­за на до­айе­на на Ве­ли­ко­то на­род­но съб­ра­ние Йо­сиф Пет­ров "всич­ки пред всич­ки за всич­ко сме ви­нов­ни. Все­ки от нас но­си ви­на за то­ва, ко­ето пред­с­тав­ля­ва­ме се­га. И всич­ки тряб­ва да се на­пъ­нем, за да из­ле­зем от кри­за­та. А да очак­ва­ме ня­кой сви­ше да ни оп­ра­ви с един за­мах - то­ва е от­но­во бе­лег на то­та­ли­тар­но мис­ле­не". В: Сво­бо­ден на­род, 1993, бр. 21, с. 12.
   Та­ка пос­тъп­ва нап­ри­мер Ру­мен Ди­мит­ров в на­шу­мя­ла­та ста­тия "Три­бу­нал или фо­рум": "да прех­вър­лиш ви­на­та за ико­но­ми­чес­кия крах вър­ху от­дел­ни лич­нос­ти оз­на­ча­ва да приз­на­еш, че са­ми­ят со­ци­али­зъм ка­то сис­те­ма е бил ефек­ти­вен, а лич­нос­ти­те са би­ли не­ефек­тив­ни. И то­ва ако не е ко­му­нис­ти­чес­ко мис­ле­не!"
   За по­доб­но из­дир­ва­не на "жер­т­ви" спо­ме­на­ва и Мар­кус Волф: "На Из­ток огор­че­ни­ето и ра­зо­ча­ро­ва­ни­ята на хо­ра­та се ока­за­ха пре­ка­ле­но сил­ни. Сле­до­ва­тел­но има нуж­да от из­ку­пи­тел­на жер­т­ва за мас­ки­ров­ка на не­дос­та­тъ­ци­те в ма­со­во­то съз­на­ни­е."
В: Стан­дарт, 1.06.1993, с. V.
   В дру­ги час­ти на Ев­ро­па през ХХ в. бу­шу­ва­ха да­леч по-кър­ва­ви и по-не­яс­ни ре­во­лю­ции. Та­ка нап­ри­мер по вре­ме на "френ­с­кия май"' 68 бя­ха ра­не­ни 367 ду­ши, от ко­ито 54 теж­ко. 460 бя­ха арес­ту­ва­ни, око­ло 200 ав­то­мо­би­ла - уни­що­же­ни. Ос­вен то­ва вдъх­но­ви­те­ли­те на за­пад­ни­те ре­во­лю­ци­оне­ри по оно­ва вре­ме бя­ха три­те "Ма" - Маркс, Мао и Мар­ку­зе; мо­де­лът бе за­им­с­т­ван от дру­ги дви­же­ния и ре­во­лю­ции: рус­ка­та ре­во­лю­ция от 1917 г., На­род­ния фронт, Ис­пан­с­ка­та ре­пуб­ли­ка, при­ме­ра от Ви­ет­нам и Ку­ба; съ­щев­ре­мен­но лип­с­ва­ха ня­ка­къв ця­лос­тен по­ли­ти­чес­ки мо­дел, про­ект за об­щес­т­во­то, мис­ли­ма ал­тер­на­ти­ва. Об­рат­но, Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па сри­на­ха имен­но те­зи ку­ми­ри и мо­де­ли, ка­то въз­п­ри­еха по­ли­ти­чес­кия мо­дел от раз­ви­тия За­пад. В ця­ла Цен­т­рал­на и Из­точ­на Ев­ро­па ре­во­лю­ци­ята пре­ми­на по-спо­койно, но бе по-про­дъл­жи­тел­на. В то­зи сми­съл Из­точ­но­ев­ро­пейс­ка­та е мно­го по-раз­лич­на от За­пад­но­ев­ро­пейс­ка­та ре­во­лю­ция. То­зи факт, как­то ще ста­не яс­но по-на­та­тък, има важ­но зна­че­ние от глед­на точ­ка на пер­с­пек­ти­ви­те.
   Нап­ри­мер твър­де­ни­ята на ек­с­п­ре­ми­ера Фи­лип Ди­мит­ров при по­се­ще­ни­ята му в САЩ и Ан­г­лия в на­ча­ло­то на 1993 г.
   Мар­ти­нес раз­т­ре­во­жен от про­яви­те на на­ци­она­ли­зъм, В: 24 ча­са, 6.05.1993, с. 4.
   То­ва се кон­с­та­ти­ра и от Да­ни­ел Жер­ве: Жер­ве, Д., Ка­пи­та­лиз­мът има нуж­да от без­ра­бо­ти­ца. В: Стан­дарт, 2.06.1993, с. V.
   Пред­се­да­те­лят на ко­ми­си­ята на ЕО Жак Де­лор нас­то­ява за раз­ми­съл вър­ху "нов мо­дел на раз­ви­тие пред­вид дос­та от­чайва­що­то ико­но­ми­чес­ко по­ло­же­ние на об­щ­нос­т­та". В: Стан­дарт, 5.06.1993, с. 11.
   По то­зи по­вод френ­с­ки­ят пи­са­тел Жан Ро­ки пи­ше: "вяр­вам по­ве­че от вся­ко­га в не­об­хо­ди­мос­т­та от со­ци­ал­ност. Оно­ва, ко­ето из­чез­на за­ед­но с ко­му­нис­ти­чес­кия свят, ня­ма ни­що об­що с на­ши­те меч­ти за "щас­т­лив свят". Те­зи "ко­му­нис­ти" впро­чем са пър­ви­те, ко­ито се нах­вър­ли­ха да пра­вят ге­шеф­ти и по­доз­ри­тел­ни ком­би­на­ции. Веч­ни сам­ци ли? До­во­лен съм, че се сгро­мо­ля­са­ха! Те бя­ха крад­ци! Под дру­ги мас­ки, зад дру­ги ети­ке­ти. И ние, обик­но­ве­ни­те хо­ра, ня­мах­ме сре­щу та­ки­ва дру­го сред­с­т­во ос­вен да нас­то­ява­ме за по­ве­че де­мок­ра­ция, за по­ве­че граж­дан­с­ки фор­ма­ции. Вяр­вам по­ве­че в Ре­пуб­ли­ка­та, от­кол­ко­то в де­мок­ра­ци­ята. Ре­пуб­ли­ка­та е спо­соб­на да на­ло­жи ед­на прог­ра­ма, до­ка­то Де­мок­ра­ци­ята по­ня­ко­га раж­да... чу­до­ви­ща". По­доб­на е оцен­ка­та и на Йо­сиф Пет­ро­в:­"с­ви­де­те­ли сме как бив­ши пар­тий­ни фун­к­ци­оне­ри за две-три го­ди­ни нат­ру­па­ха ми­ли­они. А как ста­на то­ва? Чрез гра­беж. Гра­беж на нат­ру­па­но­то от тру­да на це­лия бъл­гар­с­ки на­род. И ни­кой не им ис­ка смет­ка". В: Сво­бо­ден на­род, 1993, бр. 21, с. 9-12.
   По­доб­на оцен­ка за Ру­сия (15-20 на сто) да­ва и из­вес­т­ни­ят ис­то­рик и по­ли­то­лог Дмит­рий Вол­ко­го­нов. Не­що по­ве­че, той за­бе­ляз­ва ед­на на­пъл­но за­ко­но­мер­на ко­ре­ла­ция: "Кол­ко­то по­ве­че по­тъ­ва­ме в кри­за­та, тол­ко­ва по­ве­че не­ос­та­ли­нис­ти­те уве­ли­ча­ват сво­ята ауди­то­рия. Раз­би­рам под не­ос­та­ли­нис­ти при­вър­же­ни­ци­те на един мо­дер­ни­зи­ран ста­ли­ни­зъм. Те вяр­ват в иде­ала на то­та­ли­тар­на­та дър­жа­ва, каз­ват, че тряб­ва да се по­ма­га на Ка­да­фи, Сад­дам Хю­се­ин и сър­би­те, меч­та­ят за въз­с­та­но­вя­ва­не на съ­вет­с­ка­та им­пе­рия. Бол­ше­виш­ки­те тра­ди­ции си ос­та­ват твър­де сил­ни." (Вол­ко­го­нов, Д., Ста­ли­нис­ти­те в Мос­к­ва са по-сил­ни от де­мок­ра­ти­те, Стан­дарт, 11.05.1993, с.IV).
   Ти­пи­чен слу­чай: за­ко­нът, кой­то ще ос­та­не в ис­то­ри­ята, на име­то на своя тво­рец - Па­нев. Впро­чем ин­те­рес­но е да се пре­це­ни след вре­ме при­но­сът на то­зи учен и в на­ука­та. Но на прак­ти­ка Па­нев нас­то­ява за ре­по­ли­ти­за­ция на на­ука­та. Как­то и пре­ди, та­ка и се­га бъл­гар­с­ко­то вис­ше об­ра­зо­ва­ние и бъл­гар­с­ка­та на­ука про­дъл­жа­ват да са един­с­т­ве­ни­те, ко­ито са "осъ­де­ни и раз­пъ­на­ти" за то­та­ли­та­риз­ма. Тук, как­то е ци­ви­ли­зо­ва­но, де­мок­ра­ти­за­ци­ята "вли­за във вла­де­ние" с ти­пич­но бол­ше­виш­ки ме­то­ди. От­но­во има пра­во­има­щи и пра­во­ня­ма­щи, а сле­до­ва­тел­но - ще се раж­дат но­ви реп­ре­си­ра­ни и ди­си­ден­ти. (Вж по-под­роб­но: Джа­джев, И., По­ли­ти­зи­ра­не­то на на­ука­та е по­се­га­тел­с­т­во сре­щу нея, В: Стан­дарт, 11.05.1993, с.5).
   Раз­ли­ка­та меж­ду Ста­лин и плов­див­с­ки­те об­щи­на­ри е в то­ва, че те ед­ва ли ще ос­та­нат в ис­то­ри­ята, съ­ба­ряй­ки Альо­ша. Но един по­ли­тик ви­на­ги мо­же да се из­ло­жи.
   Са­мо в сто­лич­на об­щи­на Сре­дец от де­вет дет­с­ки гра­ди­ни са рес­ти­ту­ира­ни се­дем. Но след рес­ти­ту­ци­ята въз­ник­ва сло­жен со­ци­ален проб­лем. Ни­ма той ня­ма да пре­диз­ви­ка об­рат­но от­ку­пу­ва­не? Но с как­ви па­ри?
   Пе­чеи, А., Ка­чес­т­во­то чо­век, С., 1987, с. 65-66.
   Пак там, с.71.
   Вж по­учи­тел­ни­те мис­ли на то­зи ро­ман­тик в: 24 ча­са, 4.03.1992.
   Из­точ­но­ев­ро­пейци­те са от­ча­яни от де­мок­ра­ци­ята. В: 24 ча­са, 30.01.1992, с. 6.
   Спо­ред ан­ке­та на "Фран­к­фур­тер ал­ге­майне" са­мо 22% от за­пад­ня­ци­те и 11% от жи­те­ли­те на из­точ­ни­те про­вин­ции смя­тат, че са един на­род. За­то­ва пък 85% от пър­ви­те и 71% от вто­ри­те на­ми­рат, че ин­те­ре­си­те им си про­ти­во­ре­чат. В: Стан­дарт, 20.05.1993, с. 6.
   От­не­ме­те на ко­ето и да е пра­ви­тел­с­т­во "бу­шо­на" на кри­ти­ка­та и ма­ши­на­та му ще из­го­ри бър­зо.
   И пре­ди, и се­га, не­де­мок­ра­тич­ни­те и де­мок­ра­тич­ни­те уп­рав­ни­ци бър­зат да "мон­ти­рат" око­ло се­бе си двор­цо­ви уче­ни или да "про­из­ве­дат" в уче­ни ня­кои свои пра­к­­­ти­­ци, ако не им на­ме­рят ра­бо­та в чуж­би­на.
   Но не и за уп­рав­ля­ва­щи­те, ко­ито прос­то "пре­ми­на­ват на дру­га от­го­вор­на ра­бо­та".
   Вж: Ка­ли­го­ров, Хр., Сбо­гом, ДВУ­ФАН, С., 1995.
   Вж по-под­роб­но: Струк­ту­ра и ефек­тив­ност на на­ци­онал­ния сто­пан­с­ки ком-
­п­лекс, С., 1987.
   На­ис­ти­на все­ки ре­аги­ра, как­то мо­же­ше. Та­ка нап­ри­мер ня­кои от най-по­пу­ляр­ни­те пар­тий­ци уче­ни въз­п­ри­еха не­за­бав­но Но­ва­та вя­ра и се на­со­чи­ха към но­ви­те си пос­то­ве. Те доб­ре зна­еха це­на­та на хля­ба! Въл­кът про­ме­ня ко­жа­та, но нра­ва си - не
   И те има­ха сво­ето ос­но­ва­ние. Ня­кои ве­че бя­ха на­пи­са­ли "кни­га­та" на жи­во­та си. Дру­ги ни­ко­га не са пи­са­ли се­ри­оз­но и днес още по­ве­че ня­ма как­во да ка­жат. Са­мо във вис­ше­то учеб­но за­ве­де­ние, в ко­ето ав­то­рът пре­по­да­ва, по не­го­ва пре­цен­ка има най-мал­ко 20% по­доб­ни не­ха­би­ли­ти­ра­ни и ха­би­ли­ти­ра­ни "Мър­т­ви ду­ши". Пък и ни­кой не им тър­си от­го­вор­ност да­ли имат на­пи­са­ни два ре­да след 1989 го­ди­на!
   Ко­га­то "си­ни­ят от­бор" дой­де на власт, тряб­ва­ше да се до­каз­ва, че "45 го­ди­ни ико­но­ми­чес­ка на­ука в Бъл­га­рия не е има­ло". ВАК на си­ня­та ор­га­ни­за­ция го до­каз­ва­ше мно­го нас­тър­ве­но. Об­рат­но, ко­га­то "чер­ве­ни­ят от­бор" си взе влас­т­та, ста­ри­те им пар­тий­ни дру­га­ри тряб­ва­ше да бъ­дат про­из­ве­де­ни в по-гор­ни сте­пе­ни и зва­ния, за да от­ло­жат пен­си­они­ра­не­то. Ко­га­то и то­ва се ока­за не­дос­та­тъч­но, бе­ше им нап­ра­вен ко­ле­ден по­да­рък от още три го­ди­ни сво­бод­на "ра­бо­та" след пен­си­ята. Ха­лал им и на уп­рав­ля­ва­щи­те, ха­лал им и на уче­ни­те - ако та­ка се "до­каз­ва на­ука­та"...
   А за­що то­га­ва сте на кор­ми­ло­то?
   Ако в края на 1996 г. $ 1 ще е ра­вен на 85 бъл­гар­с­ки ле­ва, как­то дек­ла­ри­ра пра­ви­тел­с­т­во­то, ав­то­рът ще се от­ре­че от всич­ки­те си дип­ло­ми и пи­са­ни­я!
   Ев­ро­па ще по­ма­га на Бъл­га­рия, ако се спаз­ват чо­веш­ки­те пра­ва. В: Стан­дарт. 19.05.1993,с. 2.
   Ми­нис­тъ­рът на от­б­ра­на­та на Бъл­га­рия сму­ти с от­к­ро­ве­ни­те си въп­ро­си пред­-
с­та­ви­те­ли­те на НА­ТО: "Лик­ви­ди­ра­не­то на Вар­шав­с­кия пакт и не­въз­мож­нос­т­та на из­точ­но­ев­ро­пейс­ки­те стра­ни да се вклю­чат в НА­ТО пос­та­вят Бъл­га­рия във ва­ку­ум и прех­вър­лят от­го­вор­нос­т­та вър­ху оне­зи си­ли, ко­ито се на­ри­ча­ха ве­ли­ки. До­кол­ко те­зи си­ли изоб­що са за­ин­те­ре­со­ва­ни?", за­пи­та той. Пос­лед­ва­ха обяс­не­ния кол­ко мно­го при­яте­ли има Бъл­га­рия. В: Стан­дарт, 19.05.1993,с. 4.
   Ек­с­пер­тът на Прог­ра­ма­та за раз­ви­тие на ООН Джеймс Грос­ман и дру­ги­те меж­ду­на­род­ни ек­с­пер­ти се за­до­во­ли­ха с пре­по­ръ­ка­та... Бъл­га­рия да из­на­ся цве­тя! То­ва пред­ло­же­ние е съ­пер­ник на Не­ро­но­вия ци­ни­зъм.
   И през ХХI в. ЕС ще па­зи ин­те­ре­си­те на фер­ме­ри­те си. В: Стан­дарт, 6.05.1993, с. 10.
   Ти­пи­чен при­мер - из­но­сът на фу­раж. През 1992 г. той бе за­ку­пу­ван от сел­с­ки­те сто­па­ни на це­на око­ло 1500,а е из­не­сен на це­на око­ло 2500 ле­ва на тон. Стра­на­та за­поч­на но­вия с­то­пан­с­ки се­зон с 2017 хил. т на­лич­на ца­ре­ви­ца и го за­вър­ши с от­ри­ца­тел­но сал­до и 237 хил. т не­дос­тиг. В край­на смет­ка жи­вот­ни­те за­поч­на­ха да уми­рат от глад, а Бъл­га­рия про­дъл­жи да вна­ся скъ­по и прес­къ­по ме­со, си­ре­не и мля­ко на прах! (В: Стан­дарт, 21.05.1993,с. 2)
   Le Monde е ка­те­го­ри­чен: "пъл­но­то спи­ра­не на при­то­ка на имиг­ран­ти не мо­же да се осъ­щес­т­ви. Ви­на­ги ще бъ­дат же­ла­ни и по­лез­ни ви­со­кок­ва­ли­фи­ци­ра­ни­те спе­ци­алис­ти, ко­ито доп­ри­на­сят за ико­но­ми­чес­ко­то раз­ви­тие на стра­на­та". Цит. по: Стан­дарт, 3.06.1993,с. 8.
   Пе­чеи, А., Ка­чес­т­во­то чо­век, С., 1987,с. 67.
   По пре­по­ръ­ка на со­лид­на транс­на­ци­онал­на кор­по­ра­ция, спо­де­ле­на пред мен, Бъл­га­рия тряб­ва да изис­к­ва еже­год­но от го­ле­ми­те кор­по­ра­ции це­но­ва­та лис­та на тех­ни­те сто­ки, ко­ито се вна­сят у нас. Са­мо чрез та­зи мяр­ка ми­та­та спо­ред тях ще на­рас­нат над де­сет пъ­ти.
  
  
  
  

27

  
  
  
  
Оценка: 6.00*3  Ваша оценка:
Связаться с программистом сайта.

Новые книги авторов СИ, вышедшие из печати:
О.Болдырева "Крадуш. Чужие души" М.Николаев "Вторжение на Землю"

Как попасть в этoт список

Кожевенное мастерство | Сайт "Художники" | Доска об'явлений "Книги"